Ð?еофициален превод БългариÑ?: Преглед на разходите за полицейÑ?ка и противопожарна дейноÑ?Ñ‚ ОТКÐ?З ОТ ОТГОВОРÐ?ОСТ Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад е разработен от екипа на Световната банка. Изложените конÑ?татации, тълкуваниÑ? и заключениÑ? не отразÑ?ват непременно гледните точки на изпълнителните директори на Световната банка или на правителÑ?твата, които те предÑ?тавлÑ?ват. ИзÑ?ледването е изготвено, за да предоÑ?тави конÑ?ултативна подкрепа на МиниÑ?терÑ?твото на финанÑ?ите и не предÑ?тавлÑ?ва непременно мнението и възгледите на правителÑ?твото на БългариÑ? или на МиниÑ?терÑ?твото на финанÑ?ите. БЛÐ?ГОДÐ?РÐ?ОСТИ Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад беше изготвен от оÑ?новен екип, ръководен от Енрике Ð?лдаз-Карол (Ñ?тарши икономиÑ?Ñ‚ и ръководител на екип) и Стела Илиева (Ñ?тарши икономиÑ?Ñ‚ и ръководител на екипа) и интегриран от Светлана ПроÑ?куровÑ?ка (Ñ?тарши Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ за публичниÑ? Ñ?ектор), Ð?нил Онал (икономиÑ?Ñ‚) и Ерик Ð?лда (полицейÑ?ки екÑ?перт-конÑ?ултант). Екипът е благодарен на Лалита Мурти, мениджър на практиката и на Ð?нтъни ТомÑ?ън, поÑ?тоÑ?нен предÑ?тавител за БългариÑ?, за ценната им подкрепа и напътÑ?твиÑ?. Ð?дела Делчева-Ð?ачкова оÑ?игури админиÑ?тративната подкрепа. Екипът благодари на Ñ?лужителите на МиниÑ?терÑ?твото на вътрешните работи и на МиниÑ?терÑ?твото на финанÑ?ите за отличното Ñ?ътрудничеÑ?тво и обратна връзка по време на работата ни. ПоÑ?тоÑ?нен предÑ?тавител Ð?нтъни ТомÑ?ън Мениджър практика Лалита Мурти Ръководители на екипа Енрике Ð?лдаз-Карол Стела Илиева ii СЪДЪРЖÐ?Ð?ИЕ СЪКРÐ?ЩЕÐ?ИЯ И Ð?КРОÐ?ИМИ................................................................................................ iv Резюме............................................................................................................................................ 1 1. Въведение ............................................................................................................................... 6 2. ПредизвикателÑ?тва по отношение на ефикаÑ?ноÑ?тта и ефективноÑ?тта на разходите ...... 7 3. ПредложениÑ? за дейÑ?твиÑ? за Ñ?правÑ?не Ñ? предизвикателÑ?твата ....................................... 10 3.1. По-добро използване на човешките реÑ?урÑ?и ................................................................ 11 3.2. По-добро използване на допълнителните реÑ?урÑ?и ....................................................... 22 3.3. Политики по отношение на възнаграждениÑ?та............................................................. 27 БИБЛИОГРÐ?ФИЯ ...................................................................................................................... 35 ПРИЛОЖЕÐ?ИЕ 1. Ð?аблюдениÑ? от прегледи на разходите на полициÑ?та в други държави 38 ПРИЛОЖЕÐ?ИЕ 2. Измерване на ефективноÑ?тта на публичниÑ? Ñ?ектор при предоÑ?тавÑ?нето на уÑ?луги за общеÑ?твен ред и Ñ?игурноÑ?Ñ‚ Ñ? използване на гранични методологии ............... 40 ПРИЛОЖЕÐ?ИЕ 3. Какъв е правилниÑ?Ñ‚ изходен показател за полициÑ?та? .......................... 52 iii СЪКРÐ?ЩЕÐ?ИЯ И Ð?КРОÐ?ИМИ БÐ?П БългарÑ?ка национална полициÑ? COFOG КлаÑ?ификациÑ? на функциите на държавно управление ФДД функциÑ? Ñ? дирекционна диÑ?танциÑ? Ð?СЕ анализ на Ñ?равнителната ефективноÑ?Ñ‚ ESA ЕвропейÑ?ка Ñ?иÑ?тема от национални и регионални Ñ?метки ЕС ЕвропейÑ?ки Ñ?ъюз ГИК Глобален индекÑ? за конкурентоÑ?поÑ?обноÑ?Ñ‚ ГД „ПБЗÐ?“ Главна дирекциÑ? „Пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ и защита на наÑ?елението“ ГД „Ð?П“ Главна дирекциÑ? „Ð?ационална полициÑ?“ БВП брутен вътрешен продукт ЧР човешки реÑ?урÑ?и ИКТ информационни и комуникационни технологии МФ МиниÑ?терÑ?тво на финанÑ?ите МВР МиниÑ?терÑ?тво на вътрешните работи ДУССД ДирекциÑ? „Управление на Ñ?обÑ?твеноÑ?тта и Ñ?оциални дейноÑ?ти“ ОД облаÑ?тна дирекциÑ? ОДМВР ОблаÑ?тна дирекциÑ? на МВР Ð?ИД научно-изÑ?ледователÑ?ка дейноÑ?Ñ‚ ВРБ второÑ?тепенен разпоредител Ñ? бюджет ПР преглед на разходите ТРБ третоÑ?тепенен разпоредител Ñ? бюджет ООÐ? ОрганизациÑ? на обединените нации СБ Световна банка СПС Световен проект за Ñ?праведливоÑ?Ñ‚ iv Резюме 1. Ð?аÑ?тоÑ?щето проучване е приноÑ? към първиÑ? пилотен преглед на разходите в БългариÑ?. През 2016 г. правителÑ?твото на БългариÑ? реши да започне преглед на публичните разходи Ñ? цел подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта им в контекÑ?та на умерена фиÑ?кална конÑ?олидациÑ?. Въпреки че БългариÑ? е една от Ñ?траните Ñ? най-ниÑ?ки общи държавни разходи в ЕвропейÑ?киÑ? Ñ?ъюз (ЕС), резултатите от разходите изоÑ?тават в Ñ?равнение Ñ? тези на други държави-членки. Ð?нализът на разходите за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ показва, че БългариÑ? е Ñ? най-големи разходи Ñ?ред Ñ?равнимите Ñ?трани от ЕС, но поÑ?тигнатите резултати Ñ?а незадоволителни. ИзÑ?ледваниÑ? на общеÑ?твеното мнение показват, че доверието на гражданите в ефективноÑ?тта на полициÑ?та е ниÑ?ко. Ð?а Ñ?вой ред, полицаите и пожарникарите Ñ?е оплакват, че ефективноÑ?тта им е ограничена от Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?нието на оборудването, от прекалено многото време, прекарано в канцеларÑ?ка работа, от допълнителните отговорноÑ?ти, наложени в чеÑ?то променÑ?ното законодателÑ?тво и Ñ?ъкратените Ñ?оциални придобивки. 2. За да отговори на тези предизвикателÑ?тва, МиниÑ?терÑ?твото на финанÑ?ите (МФ) потърÑ?и аналитична и конÑ?ултантÑ?ка подкрепа от Световната банка. Тази подкрепа има за цел да идентифицира натиÑ?ка по отношение на разходите, както и потенциални възможноÑ?ти за положителна промÑ?на по отношение на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите за полициÑ?та и пожарната. За разлика от повечето прегледи на разходите, при които целта е поÑ?тигане на предварително уÑ?тановени икономии и оÑ?новната задача е да Ñ?е намерÑ?Ñ‚ начини за намалÑ?ване на бюджета, оÑ?новната цел на наÑ?тоÑ?щиÑ? преглед е да Ñ?е подобри изпълнението и да Ñ?е използват икономиите, получени от подобрÑ?ването на ефективноÑ?тта, за допълнителни приоритетни разходи за дейноÑ?ти на полициÑ?та и пожарната. Втората цел е наÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ преглед да Ñ?помогне за увеличаване на прозрачноÑ?тта на разходите за полициÑ? и пожарна, тъй като информациÑ?та за категориите разходи и чиÑ?леноÑ?тта на перÑ?онала е много ограничена. ПоÑ?ледната цел е да Ñ?е предоÑ?тави информациÑ? за различни методологии за анализ, които правителÑ?твото на БългариÑ? би могло да приложи при поÑ?ледващи прегледи на разходите. 3. СътрудничеÑ?твото Ñ?ÑŠÑ? Ñ?лужителите на МиниÑ?терÑ?твото на вътрешните работи (МВР) и МФ беше от решаващо значение за предоÑ?тавÑ?не на информациÑ?та за анализа, както и обратната връзка, коÑ?то те предоÑ?тавÑ?ха по отношение на предварителните конÑ?татации и заключениÑ?. Ð?езавиÑ?имо от това, важат обичайните ограничениÑ?, Ñ?вързани Ñ? наличните данни и краткиÑ? Ñ?рок за подготовка на анализа. ЗаключениÑ?та Ñ?а направени на оÑ?новата на чаÑ?тични данни и поради това е необходимо да бъдат интерпретирани внимателно. Времето за подготовка ограничи дълбочината на анализа и поради това докладът Ñ?е фокуÑ?ира върху общи тенденции, отбелÑ?зва интереÑ?ни, а Ñ?ъщо и неочаквани конÑ?татации. Допълнителен анализ е необходим, за да Ñ?е разберат причините за тези неочаквани конÑ?татации. Ð?адÑ?ваме Ñ?е, че този първи опит за преглед на ефикаÑ?ноÑ?тта и ефективноÑ?тта на разходите за полициÑ?та и пожарната ще мотивира бъдещи анализи в тази облаÑ?Ñ‚ 4. МВР въведе наÑ?коро нÑ?колко реформи за ограничаване на разходите и подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта им. Значителните Ñ?ъкращениÑ? на перÑ?онала през поÑ?ледните години доведоха до намалÑ?ване на чиÑ?леноÑ?тта на полицейÑ?ките Ñ?лужители до Ñ?редната за ЕС, което е важно поÑ?тижение като Ñ?е има предвид, че през 2008 г. Ñ?ъотношението на чиÑ?леноÑ?тта на полицейÑ?ките Ñ?лужители в БългариÑ? към броÑ? на наÑ?елението беше едно от най-виÑ?оките в ЕС. БроÑ?Ñ‚ на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал Ñ?ъщо беше намален в резултат на преÑ?труктурирането на организациÑ?та на МВР и конÑ?олидирането на Ñ?труктурните звена, чиито ръководители Ñ?а второÑ?тепенни разпоредители Ñ? бюджет (ВРБ). През 2017 г. админиÑ?тративните и други позиции Ñ? ниÑ?ък риÑ?к бÑ?ха преклаÑ?ифицирани в държавни Ñ?лужители или Ñ?лужители по КодекÑ?а на труда, Ñ? цел да Ñ?е намалÑ?Ñ‚ големите вноÑ?ки за Ñ?оциални оÑ?игуровки, изплащани от МВР. Ð?аправиха Ñ?е 1 инвеÑ?тиции в модернизиране на транÑ?портниÑ? парк на полициÑ?та и пожарната, които до Ñ?коро разчитаха на дарениÑ? от чужбина. Ð’ допълнение към това, през 2017 г. МВР предоÑ?тави парични обезщетениÑ? на перÑ?онала, който не е получавал униформи за поÑ?ледните пет години поради проблеми Ñ? процедурите за възлагане на общеÑ?твени поръчки. 5. Въпреки тези подобрениÑ?, Ñ?екторът на полициÑ?та и пожарната вÑ?е още е изправен пред три предизвикателÑ?тва. Първо, възприÑ?тието на гражданите по отношение на надеждноÑ?тта на полицейÑ?ките Ñ?лужби оÑ?тава второто най-ниÑ?ко в ЕС. Второ, разходите за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ оÑ?тават най-виÑ?оките в Ñ?равнение Ñ? другите държави от региона, което Ñ?е дължи на разходите за перÑ?онал. И на поÑ?ледно мÑ?Ñ?то, големите разходи за перÑ?онал оÑ?тавÑ?Ñ‚ малка възможноÑ?Ñ‚ за покриване на наÑ?тоÑ?щи и бъдещи важни разходи, например за модернизациÑ? на оборудването и Ñ?иÑ?темите. 6. Въз оÑ?нова на опита на други държави, преодолÑ?ването на тези предизвикателÑ?тва ще изиÑ?ква дейÑ?твиÑ? по Ñ?ледните три направлениÑ?: 1) по-добро използване на човешките реÑ?урÑ?и; 2) повече и по-добро използване на допълнителни реÑ?урÑ?и; и 3) политики по отношение на заплащането. Тези предложени дейÑ?твиÑ? изиÑ?кват внимателна подготовка и Ñ?тратегиÑ? за изпълнението им. 7. Човешките реÑ?урÑ?и биха могли да бъдат използвани по по-добър начин чрез преразпределÑ?не на перÑ?онала по функции и по облаÑ?ти, така че да има доÑ?татъчно полицаи и пожарникари по улиците, както и чрез рационализиране на админиÑ?трациÑ?та, така че перÑ?оналът да отделÑ? по-малко време за админиÑ?тративни дейноÑ?ти и повече за борба Ñ? преÑ?тъпноÑ?тта и гарантиране на Ñ?игурноÑ?тта. СравнениÑ?та между Ñ?траните показват, че броÑ?Ñ‚ на полицейÑ?ките Ñ?лужители в БългариÑ? е Ñ?равним Ñ? този в други държави-членки на ЕС и Ñ?ледователно БългариÑ? не Ñ?е нуждае от повече полицаи. ЧиÑ?леноÑ?тта на перÑ?онала на МВР, зает Ñ? админиÑ?тративни функции, обаче, е прекалено голÑ?ма. Това Ñ?е дължи на Ñ?ложната организационна Ñ?труктура Ñ? дублиране на админиÑ?тративни функции. МВР е едно от миниÑ?терÑ?твата Ñ? най-много Ñ?труктури, чиито ръководители Ñ?а второÑ?тепенни разпоредители Ñ? бюджет – функционални и териториални, вÑ?Ñ?ка от които има Ñ?обÑ?твена админиÑ?трациÑ?. Въпреки че Ñ?труктурата е била ревизирана нÑ?колко пъти през поÑ?ледните години, МВР вÑ?е още има голÑ?м брой облаÑ?тни дирекции (ОД). Ð’ ЧехиÑ?, например, броÑ?Ñ‚ на облаÑ?тните дирекции е наполовина по-малък при 30% повече наÑ?еление. Ð?еефикаÑ?ноÑ?тта на админиÑ?тративните разходи Ñ?е увеличава допълнително поради неефикаÑ?ното разпределение на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал по ОД. Ð?еефикаÑ?ноÑ?тта по отношение на разпределението е налице и при полицейÑ?ките Ñ?лужители. Ð?нализът на Ñ?равнителната ефективноÑ?Ñ‚ (Ð?СЕ) показва, че значителна чаÑ?Ñ‚ от полицейÑ?ките и технологичните реÑ?урÑ?и на регионално ниво не Ñ?е използват по най-добриÑ? начин поради организационни фактори, които Ñ?а вътрешни за Ñ?иÑ?темата на МВР. Ð?нализът показва, че Ñ?ъщеÑ?твуват значителни възможноÑ?ти за облаÑ?тите Ñ? лоши резултати да Ñ?е учат от по-добре работещите облаÑ?ти, като Ñ?е имат предвид големите различиÑ? в ефективноÑ?тта помежду им. СъщеÑ?твуват и проблеми Ñ? разпределението на пожарникарите, което би могло да бъде подобрено, за да Ñ?е оÑ?игури по-добро обÑ?лужване на наÑ?елението. 8. Човешките реÑ?урÑ?и могат да бъдат по-добре използвани чрез конÑ?олидиране на админиÑ?тративните уÑ?луги, използване на Ñ?поделени админиÑ?тративни уÑ?луги и ефикаÑ?но разпределение на полицейÑ?ките Ñ?лужители и пожарникарите. СъщеÑ?твуващите 28 ОДМВР могат да бъдат конÑ?олидирани в по-малък брой ОД, както нÑ?кои агенции в БългариÑ? вече Ñ?а направили. Споделените админиÑ?тративни уÑ?луги могат да бъдат въведени, за да подпомагат ОДМВР и териториалните звена на жандармериÑ?та, както и Главна дирекциÑ? „Пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ и защита на наÑ?елението“ (ГД „ПБЗÐ?“). Подобна конÑ?олидациÑ? и Ñ?поделени уÑ?луги ще Ñ?помогнат за по-ефикаÑ?но разпределение на реÑ?урÑ?ите (човешки, финанÑ?ови и технологични) и поÑ?тигане на икономии, които биха могли да бъдат наÑ?очени за други необходими разходи. Ð’ допълнение към това, разпределението на полицейÑ?ките Ñ?лужители и пожарникарите там, където има най-голÑ?ма нужда от Ñ‚Ñ?Ñ… и където биха могли да бъдат най-ефикаÑ?ни, заедно Ñ? 2 намалÑ?ването на канцеларÑ?ката работа, ще Ñ?помогнат за подобрÑ?ване на уÑ?лугата и възприÑ?тието й от Ñ?трана на гражданите. Това изиÑ?ква първо да Ñ?е анализират причините за неефикаÑ?ното разпределение на перÑ?онала и времето му, и да Ñ?е разработи план за дейÑ?твие. Мониторингът на изпълнението ще Ñ?помогне за гарантиране на ефикаÑ?ното използване на перÑ?онала във времето. МВР вече е въвело оценка на ефективноÑ?тта на ОДМВР, което е добра Ñ?тъпка. Включването на разходите в тази оценка ще подпомогне анализа на Ñ‚Ñ?хната ефикаÑ?ноÑ?Ñ‚. СравнÑ?ването на показателите на различните ОДМВР, а не Ñ?амо изменениÑ?та във времето, ще подпомогне Ñ?равнÑ?ването на ефикаÑ?ноÑ?тта на отделните ОДМВР и ще наÑ?ърчи здравоÑ?ловна конкуренциÑ? помежду им. Ð?ко тези оценки Ñ?танат публични, това ще даде възможноÑ?Ñ‚ на гражданите да помагат при идентифициране на причините за неефикаÑ?ноÑ?тта на разпределÑ?нето на реÑ?урÑ?ите по ОД. 9. По отношение на по-големите и по-добро използваните допълнителни реÑ?урÑ?и, проблемът не е толкова в Ñ?редÑ?твата, изразходвани за издръжка, които Ñ?а подобни на тези в други Ñ?трани, а фактът, че разходите за издръжка Ñ?е Ñ?виват при увеличаване на разходите за перÑ?онала. Разходите за издръжка Ñ?е разпределÑ?Ñ‚ най-вече за комунални уÑ?луги и външни уÑ?луги. Големите различиÑ? в Ñ?метките за електроенергиÑ? и вода на човек в различните ОДМВР показват неефикаÑ?но разпределение на тези разходи. ФрагментарноÑ?тта на възлагането на общеÑ?твени поръчки и недоброто планиране изглежда оказват влиÑ?ние върху разходите за комунални уÑ?луги и ограничават Ñ?редÑ?твата за покупка на Ñ?ъвременно оборудване и материали. Ð?еефикаÑ?ното разпределÑ?не на допълнителните реÑ?урÑ?и възпрепÑ?Ñ‚Ñ?тва ефективноÑ?тта на полициÑ?та и пожарната. Ð?СЕ показва, че има възможноÑ?Ñ‚ за подобрениÑ? при използването на превозни и техничеÑ?ки Ñ?редÑ?тва, тъй като нÑ?кои ОДМВР ги използват по-ефективно в борбата Ñ? преÑ?тъпноÑ?тта, отколкото други. Ð’ резултат на вътрешноведомÑ?твени причини в Ñ?иÑ?темата на МВР, значителен дÑ?л от техничеÑ?ките реÑ?урÑ?и Ñ?е използват неефективно – от 3% в БургаÑ? до 29% в КюÑ?тендил. 10. Разходите за допълнителни реÑ?урÑ?и могат да бъдат подобрени чрез по-ефикаÑ?но договарÑ?не при общеÑ?твените поръчки, разпределение по ОДМВР и подобрениÑ? при общеÑ?твените поръчки. ПроцеÑ?ÑŠÑ‚ на предоговарÑ?не на договорите за комунални уÑ?луги, който вече е започнат от МВР, конÑ?олидирането на неизползвани помещениÑ? чрез Ñ?поделÑ?не, отдаване под наем или продажба, идентифициране на неефективноÑ?ти при разпределението на превозни и техничеÑ?ки Ñ?редÑ?тва, по-добро планиране на разходите за издръжка, конÑ?олидиране на функциите по възлагане на общеÑ?твени поръчки и подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта и бързината на възлагането им биха Ñ?помогнали за оÑ?игурÑ?ване на необходимите разходи за издръжка и увеличаване на въздейÑ?твието им. 11. Политиките за възнаграждениÑ?та оказват значително въздейÑ?твие върху ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите на полициÑ?та и пожарната. Обратно на общоприетото Ñ?хващане, заплатите на полицейÑ?ките Ñ?лужители в БългариÑ? не изглеждат ниÑ?ки. След като Ñ?е вземат предвид разликите в дохода на глава от наÑ?елението, заплатите на полицейÑ?ките Ñ?лужители Ñ?а на Ñ?ъщото равнище като в ШвециÑ? и СловениÑ? и по-виÑ?оки от тези в ДаниÑ?, ЕÑ?тониÑ?, Литва и ЛатвиÑ?. Ð’ БългариÑ? перÑ?оналът на МВР е Ñ?ред най-добре платените Ñ?ÑŠÑ? Ñ?реден меÑ?ечен разход на човек в размер от около 1776 лв. за 2016 г. ОÑ?новната причина за този виÑ?ок Ñ?реден меÑ?ечен разход на човек Ñ?а виÑ?оките Ñ?оциални вноÑ?ки, които предÑ?тавлÑ?ват 51% от разхода за перÑ?онал. Ключов фактор за виÑ?оките вноÑ?ки за Ñ?оциално оÑ?игурÑ?ване до 2017 г. беше големиÑ?Ñ‚ брой Ñ?лужители, попадащи в категориÑ? на Ñ?пециализиран държавни Ñ?лужители (по Закона за МВР) Ñ? виÑ?ок риÑ?к (Ñ? оÑ?игурителна вноÑ?ка от 74%, тъй като виÑ?окориÑ?ковите профеÑ?ии Ñ?е пенÑ?ионират по-рано), въпреки че много от Ñ‚Ñ?Ñ… не Ñ?е занимават Ñ? виÑ?окориÑ?кова дейноÑ?Ñ‚. Друг фактор за виÑ?оките разходи за Ñ?оциални оÑ?игуровки е фактът, че МВР заплаща чаÑ?тта от Ñ?оциалните вноÑ?ки, дължима от Ñ?лужителите, за разлика от миниÑ?терÑ?твата на вътрешните работи на другите държави в ЕС. Ð?еобходимоÑ?тта от подобни виÑ?оки Ñ?оциално-оÑ?игурителни вноÑ?ки е донÑ?къде отÑ?лабена от факта, че полицейÑ?ките Ñ?лужители и пожарникарите не изглежда да включват по-виÑ?оките Ñ?и Ñ?оциално-оÑ?игурителни вноÑ?ки при Ñ?равнението на възнаграждениÑ?та 3 Ñ?и Ñ? тези в други миниÑ?терÑ?тва, което води до недоволÑ?тво и оплакваниÑ? по отношение на нетните възнаграждениÑ?. И накраÑ?, друг фактор за виÑ?оките разходи за перÑ?онал е виÑ?окиÑ?Ñ‚ дÑ?л на Ñ?вободни работни меÑ?та в МВР – 13,5%. Подобна виÑ?ока Ñ?тепен на незаетоÑ?Ñ‚ оказва влиÑ?ние върху морала и ефективноÑ?тта на полициÑ?та и пожарникарите. Повече от половината Ñ?вободни работни меÑ?та Ñ?а в категориÑ?та Ñ? най-ниÑ?ко възнаграждение. ПерÑ?оналът от тази категориÑ? има малко възможноÑ?ти за кариера в Ñ?иÑ?темата на МВР. 12. Промени в политиките в облаÑ?тта на Ñ?оциалните оÑ?игуровки, базирани на Ñ?тепента на риÑ?к на длъжноÑ?тта и кариерното развитие биха могли да Ñ?помогнат за подобрÑ?ване на мотивациÑ?та на Ñ?лужителите, за намалÑ?ване на Ñ?вободните работни меÑ?та и на извънредниÑ? труд, както и за икономиÑ? на Ñ?редÑ?тва. Увеличаването на продължителноÑ?тта на задължителниÑ? трудов Ñ?таж, необходим за пенÑ?иониране и намалÑ?ването на оÑ?игурителните вноÑ?ки биха Ñ?помогнали за баланÑ?иране на наÑ?тоÑ?щите и бъдещите Ñ?тимули. По-добрите възможноÑ?ти за кариерно развитие на перÑ?онала Ñ? най-ниÑ?ко възнаграждение ще Ñ?помогне за повишаване на привлекателноÑ?тта на тези позиции и ще намали броÑ? на незаетите работни меÑ?та, а Ñ?ъщо и разходите за извънреден труд. Ð’ допълнение към това, поÑ?тепенното прекратÑ?ване на заплащането на чаÑ?тта от Ñ?оциалните оÑ?игуровки, дължима от Ñ?лужителÑ? и преклаÑ?ифицирането в държавни Ñ?лужители на нÑ?кои админиÑ?тративни и други позиции Ñ? ниÑ?ък риÑ?к, което започна в началото на 2017 г., ще Ñ?помогне за оÑ?вобождаване на реÑ?урÑ?и в бъдеще за други необходими разходи. 13. По-доброто използване на човешките реÑ?урÑ?и, преразпределÑ?нето на допълнителните реÑ?урÑ?и и ревизираните политики по отношение на възнаграждениÑ?та ще Ñ?помогнат за повишаване на ефикаÑ?ноÑ?тта, оÑ?вобождаване на реÑ?урÑ?и за повишаване на умениÑ?та на Ñ?лужителите и модернизациÑ? на оборудването, подобрÑ?ване на предÑ?тавÑ?нето на полициÑ?та и пожарната и повишаване на възприÑ?тието на гражданите по отношение на полицейÑ?ката дейноÑ?Ñ‚ до нивата на другите Ñ?трани в региона. 14. Препоръчителните дейÑ?твиÑ? и Ñ‚Ñ?хното въздейÑ?твие Ñ?а предÑ?тавени в Каре 1. Ð?Ñ?кои от предложените дейÑ?твиÑ? изиÑ?кват внимателна подготовка и Ñ?тратегиÑ? за изпълнение. Ð?апример, конÑ?олидациÑ?та на облаÑ?тните офиÑ?и Ñ?ледва да Ñ?е оÑ?новава на добре подготвена Ñ?тратегиÑ? за модернизиране на ИКТ Ñ?иÑ?темите и работните процеÑ?и в облаÑ?тните отдели и функционални звена, преглед на ролите и отговорноÑ?тите на перÑ?онала, подготовка и прилагане на програма за обучение, план за модернизиране на оборудването и офиÑ?ите и ефективна вътрешна и външна комуникациÑ?. Допълнителен по-задълбочен анализ ще бъде необходим за набелÑ?зване на оÑ?новните елементи на подобна Ñ?тратегиÑ? и за оценка на разходите и ползите от неÑ?. Каре 1. Препоръчителни дейÑ?твиÑ? и въздейÑ?твието им По-добро използване на човешките реÑ?урÑ?и: • Ð?нализирането на причините за неефективното използване на реÑ?урÑ?ите в ОДМВР – както човешки, така и превозни и техничеÑ?ки Ñ?редÑ?тва – и Ñ?ъглаÑ?уването на план за дейÑ?твие би било важна първа Ñ?тъпка за намалÑ?ване на неефективноÑ?тта. Ð?СЕ показва, че 19% от полицейÑ?ките и техничеÑ?ките реÑ?урÑ?и на регионално ниво не Ñ?е използват по най-добриÑ? начин, поради вътрешни за Ñ?иÑ?темата на МВР организационни фактори. Използването на Ñ?ъщиÑ? брой пожарникари и налични транÑ?портни Ñ?редÑ?тва и техника, но разпределÑ?нето им по различен начин между облаÑ?тите би довело до запазване на 22% повече човешки животи и би предотвратило 22% от материалните загуби. • Ð?амалÑ?ването на броÑ? на ОДМВР ще Ñ?помогне за по-ефективното преразпределение на админиÑ?тративните реÑ?урÑ?и и ще доведе до Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? за други необходими разходи. Ð?апример, конÑ?олидациÑ?, коÑ?то намалÑ?ва наполовина админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал може да Ñ?пеÑ?ти 28,5 млн. лв., ако приемем че Ñ?е Ñ?ъкратÑ?Ñ‚ 1272 позиции. Ð?ко ОДМВР предоÑ?тавÑ?Ñ‚ админиÑ?тративни уÑ?луги на териториалните звена на ГД „ПБЗÐ?“ Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ?та на година 4 биха могли да доÑ?тигнат 6,5 млн. лв., ако приемем че Ñ?е Ñ?ъкращение от 290 позиции. Съкращаването на позициите може да Ñ?тане поÑ?тепенно като Ñ?е комбинира Ñ? преквалификациÑ? на Ñ?лужителите Ñ? доброволно напуÑ?кане (не Ñ?е откриват нови позиции при напуÑ?кане или пенÑ?иониране на Ñ?лужители). • КонÑ?олидирането на перÑ?онала в звена за Ñ?поделени уÑ?луги, които да обÑ?лужват ОДМВР и териториалните единици на жандармериÑ?та и ГД „ПБЗÐ?“ ще избегне дублирането на дейноÑ?ти и ще подобри ефективноÑ?тта, качеÑ?твото, точноÑ?тта и надеждноÑ?тта на админиÑ?тративните уÑ?луги, както е в други държави-членки на ЕС. Ð?апример, Ñ?ливането на общите админиÑ?трации на регионално ниво и възлагането на задължението облаÑ?тните дирекции на МВР да обÑ?лужват ПБЗÐ? и жандармериÑ?та, би могло да генерира годишни икономии в размер на около 12 млн. лв., при уÑ?ловие, че Ñ?ливането е довело до намалÑ?ване на общата админиÑ?трациÑ? на ГД ПБЗÐ? и жандармериÑ?та Ñ? 67%. Тази годишна икономиÑ? е почти еквивалентна на разходите за полицейÑ?ки униформи и оборудване за 2016 г. (12,1 млн. лв.) Повече и по-добро използване на допълнителни реÑ?урÑ?и: • Ð?амирането на начини за ограничаване на разходите за вода и електроенергиÑ? (предоговарÑ?не на договорите, конÑ?олидиране на неизползвани помещениÑ?, подобрÑ?ване на енергийната ефективноÑ?Ñ‚ на Ñ?градите и Ñ‚.н.) би могло да доведе до Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? в размер до 40% от разходите за вода и електроенергиÑ?. • КонÑ?олидирането, където е възможно, на възлагането на общеÑ?твени поръчки, разрешаването на проблема Ñ?ÑŠÑ? закъÑ?нениÑ?та и неефективноÑ?тта при общеÑ?твените поръчки и заÑ?илването на антикорупционните мерки биха довели до значителни икономии в разходите за издръжка. Ревизирани политики за възнаграждениÑ?та: • Увеличаване на възможноÑ?тите за кариерно развитие на перÑ?онала Ñ? най-ниÑ?ко възнаграждение ще подобри мотивациÑ?та на перÑ?онала и ще намали броÑ? на незаетите меÑ?та. • Удължаването на продължителноÑ?тта на задължителниÑ? трудов Ñ?таж при ранно пенÑ?иониране на държавните Ñ?лужители по закона за МВР, увеличаване на пенÑ?ионната възраÑ?Ñ‚ и увеличаване на броÑ? на държавните Ñ?лужители/лицата, работещи по трудово правоотношение ще Ñ?помогне за намалÑ?ване на виÑ?оките вноÑ?ки за Ñ?оциално оÑ?игурÑ?ване в бъдеще и ще оÑ?вободи реÑ?урÑ? за други необходими разходи. ПрекратÑ?ването на практиката за покриване на чаÑ?тта от Ñ?оциалните и здравни оÑ?игуровки, коÑ?то Ñ?ледва да бъде платена от Ñ?лужителÑ? Ñ?ъщо ще Ñ?помогне за оÑ?вобождаване на реÑ?урÑ? за други разходи за полицейÑ?ки и противопожарни дейноÑ?ти. 5 1. Въведение 1. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад е приноÑ? към първиÑ? пилотен преглед на разходите в БългариÑ?. През 2016 г. правителÑ?твото на БългариÑ? реши да започне преглед на разходите Ñ? цел подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта им в контекÑ?та на умерена фиÑ?кална конÑ?олидациÑ?. С конÑ?ултативната и аналитична подкрепа на Световната банка Ñ?е проведе анализ на виÑ?око ниво на разходите на Ñ?едем миниÑ?терÑ?тва и 21 общини и Ñ?е идентифицираха нÑ?колко облаÑ?ти Ñ? потенциално виÑ?ока неефикаÑ?ноÑ?Ñ‚. Въз оÑ?нова на този анализ, правителÑ?твото на БългариÑ? избра две пилотни облаÑ?ти за по-задълбочена оценка – общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚, и управление на отпадъците. И в двете облаÑ?ти БългариÑ? изразходва много повече Ñ?редÑ?тва от избраните Ñ?трани за Ñ?равнение от региона, като в Ñ?ъщото време ефективноÑ?тта на разходите е една от най - ниÑ?ките. От Световната банка беше поиÑ?кано да изготви, заедно Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъответните органи два доклада, които да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ първоначалните анализи за двата пилотни прегледа на разходите. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад предÑ?тавлÑ?ва единиÑ? от тези два доклада., 2. Предвид краткиÑ? Ñ?рок за изготвÑ?не на този доклад, фокуÑ?ÑŠÑ‚ му беше Ñ?теÑ?нен в рамките на широката Ñ?фера на общеÑ?твениÑ? ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚. Докладът обхваща единÑ?твено полицейÑ?ките и противопожарните дейноÑ?ти и изключва дейноÑ?ти, Ñ?вързани Ñ? борба Ñ? организираната преÑ?тъпноÑ?Ñ‚, държавна Ñ?игурноÑ?Ñ‚, гранична полициÑ?, издаване на документи за Ñ?амоличноÑ?Ñ‚, академиÑ?та и болницата на МВР, и др. По отношение на организационните Ñ?труктури, анализът Ñ?е фокуÑ?ира предимно върху дейноÑ?тите на полициÑ?та и пожарната безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ или на дейноÑ?тите на Главна дирекциÑ? „Ð?ационална полициÑ?“ (ГДÐ?П), Главна дирекциÑ? „Пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ и защита на наÑ?елението“ (ГД „ПБЗÐ?“) и 28 облаÑ?тни дирекции МВР (ОДМВР). Въпреки този по-теÑ?ен фокуÑ?, полициÑ?та и пожарната безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ предÑ?тавлÑ?ват значителен дÑ?л от разходите (75%) и перÑ?онала на МВР (50%), което означава, че анализът разглежда по-вÑ?еобхватни въпроÑ?и и предложениÑ?. 3. Целите на правителÑ?твото по отношение на този доклад за полициÑ?та и пожарната Ñ?а три. Първо, да Ñ?е идентифицират облаÑ?тите за повишаване на ефикаÑ?ноÑ?тта в рамките на Ñ?ъщеÑ?твуващиÑ? бюджет. За разлика от други прегледи на разходите, целта не е да Ñ?е правÑ?Ñ‚ Ñ?ъкращениÑ? в бюджета на МВР, а да Ñ?е подобри ефикаÑ?ноÑ?тта и да Ñ?е използват икономиите, получени по този начин, за допълнителни приоритетни разходи за полицейÑ?ки и противопожарни дейноÑ?ти. Втората цел е да Ñ?е подобри прозрачноÑ?тта на разходите за полицейÑ?ки и противопожарни дейноÑ?ти. Публична информациÑ? за категориите разходи на МВР и чиÑ?леноÑ?тта на перÑ?онала не е била на разположение на общеÑ?твеноÑ?тта през по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от прехода към пазарна икономика. Третата цел е да предоÑ?тави информациÑ?, коÑ?то да е от полза за пилотните прегледи на публичните разходи и, заедно Ñ? РъководÑ?твото за прегледа на разходите, да Ñ?е повиши информираноÑ?тта за наличните методики за провеждане на преглед на разходите, подходÑ?щи за БългариÑ?. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ доклад е първи опит за по-добро разбиране на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите за дейноÑ?тта на полициÑ?та и пожарната в БългариÑ?. Той не анализира ролите и отговорноÑ?тите на МВР и как те могат да бъдат Ñ?равнени Ñ? други държави.1 За краткото налично време и Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъщеÑ?твуващите ограничениÑ? по отношение на данните, докладът предоÑ?тавÑ? първи поглед Ñ? предварителни конÑ?татации и идентифицира нÑ?кои облаÑ?ти, в които ще Ñ?а необходими по-подробни данни и по-нататъшен анализ. 1 Задължението на органите на МВР за оказване на Ñ?ъдейÑ?твие на други държавни е регламентирано в 90 законови акта. 6 4. Докладът е Ñ?труктуриран по Ñ?ледниÑ? начин. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ раздел предÑ?тавÑ? обхвата и целите на проучването. ВториÑ?Ñ‚ раздел идентифицира предизвикателÑ?твата на правителÑ?твото по отношение на ефективноÑ?тта и ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите. ТретиÑ?Ñ‚ раздел предлага дейÑ?твиÑ? по три направлениÑ?, които да подпомогнат преодолÑ?ването на тези предизвикателÑ?тва. ПоÑ?ледниÑ?Ñ‚ раздел предÑ?тавÑ? заключениÑ?та. 2. ПредизвикателÑ?тва по отношение на ефикаÑ?ноÑ?тта и ефективноÑ?тта на разходите 5. Като цÑ?ло, МВР уÑ?пÑ?ва да ограничава разходите Ñ?и през поÑ?ледните години. Tова е поÑ?тигнато оÑ?новно чрез значителни Ñ?ъкращениÑ? на работни меÑ?та и организационно преÑ?труктуриране и оптимизациÑ?. Ð’ периода от 2010 г. до 2015 г. близо 9000 позиции Ñ?а Ñ?ъкратени, което допринаÑ?Ñ? за ограничаване на разходите, въпреки увеличението на Ñ?редните разходи за перÑ?онал (Фигура 1 и Фигура 2). Тези Ñ?ъкращениÑ? намалиха чиÑ?леноÑ?тта на полицейÑ?ките Ñ?лужители до Ñ?редните нива за ЕС, което е значително поÑ?тижение, като Ñ?е има предвид, че през 2008 г. БългариÑ? е една от Ñ?траните Ñ? най-много полицаи на глава от наÑ?елението в ЕС. ЧиÑ?леноÑ?тта на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал Ñ?ъщо е намалена в Ñ?ъответÑ?твие Ñ? преÑ?труктурирането на организациÑ?та на МВР и конÑ?олидирането на Ñ?труктурите, чиито ръководители Ñ?а второÑ?тепенни разпоредители Ñ? бюджет . Тези Ñ?ъкращениÑ? на перÑ?онала Ñ?а в Ñ?ледÑ?твие на уÑ?илиÑ?та на правителÑ?твото за оптимизиране на държавната админиÑ?трациÑ? и конÑ?олидиране на разходите за възнаграждениÑ?. ПоÑ?ледните уÑ?илиÑ? в тази облаÑ?Ñ‚ Ñ?а задължителните Ñ?ъкращениÑ? на разходите за перÑ?онал Ñ? 10% за вÑ?Ñ?ко миниÑ?терÑ?тво през 2015 г. Въпреки че МВР намалÑ?ва перÑ?онала Ñ?и Ñ? 4% през 2015 г., това не е доÑ?татъчно, за да Ñ?е поÑ?тигнат планираните 10% икономии на разходи за перÑ?онал за тази година поради увеличение на меÑ?ечните разходи за Ñ?лужител. До извеÑ?тна Ñ?тепен това Ñ?е дължи на изплащането на обезщетениÑ? при Ñ?ъкращение. Въпреки че разходите за перÑ?онал на Ñ?лужител впоÑ?ледÑ?твие бÑ?ха намалени през 2016 г., ефектът от намалÑ?ването на разходите за перÑ?онал беше Ñ?мекчено от увеличаване на чиÑ?леноÑ?тта на перÑ?онала през 2016 г. Фигура 1. Съкращение на перÑ?онала в Фигура 2. …Ñ?помогна за ограничаване на контекÑ?та на нараÑ?тващи меÑ?ечни разходи общите разходи на МВР за перÑ?онал… Източник: ИзчиÑ?лениÑ? на авторите на база данни от МВР и МФ. 7 6. През 2017 г. МВР въведе допълнителни реформи за ограничаване на разходите и подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта им. Ð?дминиÑ?тративните и други работни позиции Ñ? ниÑ?ък риÑ?к бÑ?ха преклаÑ?ифицирани към неÑ?пециализирани държавни Ñ?лужители или лица по трудово правоотношение, Ñ? цел да Ñ?е намалÑ?Ñ‚ големите Ñ?оциални оÑ?игуровки, изплащани от МВР. БÑ?ха направени инвеÑ?тиции в модернизиране на транÑ?портниÑ? парк на полициÑ?та и пожарната, които до Ñ?коро разчитаха на дарениÑ? от чужбина. Ð’ допълнение към това, МВР предоÑ?тави парични обезщетениÑ? на перÑ?онала, който не е получавал униформи за поÑ?ледните пет години поради проблеми Ñ? процедурите за възлагане на общеÑ?твени поръчки. 7. Ð?езавиÑ?имо от този Ñ?корошен напредък, МВР е изправено пред три оÑ?новни предизвикателÑ?тва: първото е, че възприÑ?тието за надеждноÑ?тта на полицейÑ?ките Ñ?лужби в БългариÑ? оÑ?тава ниÑ?ко. То е най-ниÑ?кото в ЕС Ñ?поред ИндекÑ?а за ред и Ñ?игурноÑ?Ñ‚ на СветовниÑ? проект за Ñ?праведливоÑ?Ñ‚ (2017) 2 и на предпоÑ?ледно мÑ?Ñ?то Ñ?поред ИндекÑ?а за надеждноÑ?Ñ‚ на полициÑ?та на СветовниÑ? икономичеÑ?ки форум (Фигура 3). ВъзприÑ?тието за надеждноÑ?тта на полициÑ?та може да бъде повлиÑ?но от нÑ?колко фактора, нÑ?кои от които Ñ?а извън контрола на МВР. Въпреки това, той е важен показател за резултатноÑ?тта на държавните разходи, оÑ?обено като Ñ?е има предвид големите публични Ñ?редÑ?тва, които Ñ?е отпуÑ?кат за Ñ?ектора. Фигура 3. ВъзприÑ?тието за надеждноÑ?тта на полицейÑ?ките Ñ?лужби в БългариÑ? е ниÑ?ко Източник: Глобален индекÑ? за конкурентоÑ?поÑ?обноÑ?Ñ‚ на СветовниÑ? икономичеÑ?ки форум, 2017-18 г. Забележки: ИндекÑ?ÑŠÑ‚ за конкурентоÑ?поÑ?обноÑ?Ñ‚ клаÑ?ира полицейÑ?ките Ñ?лужби в различните Ñ?трани по отношение на Ñ‚Ñ?хната надеждноÑ?Ñ‚ въз оÑ?нова на резултата от въпроÑ?а: Във вашата Ñ?трана до каква Ñ?тепен може да Ñ?е разчита на полициÑ?та да наложи Ñ?пазването на закона и реда? [1 = изобщо не може; 7 =до голÑ?ма Ñ?тепен]. По-ниÑ?ките резултати Ñ?а по-добри. http://reports.weforum.org/global- competitiveness-report-2015-2016/appendix-a-measurement-of-key-concepts-and-preliminary-index- structure/ 2 ИндекÑ?ÑŠÑ‚ за върховенÑ?тво на закона на СПС за 2017-2018 г. измерва Ñ?пазването на закона в 113 държави и юриÑ?дикции по Ñ?вета въз оÑ?нова на над 110 000 домакинÑ?тва и 3 000 екÑ?пертни проучваниÑ?. ИндекÑ?ÑŠÑ‚ за върховенÑ?тво на закона на СПС измерва ефективноÑ?тта на върховенÑ?твото на закона по оÑ?ем фактора, един от които е „Ред и Ñ?игурноÑ?т“. Докладът на СПС може да бъде изтеглен на адреÑ?: https://worldjusticeproject.org/our-work/wjp-rule-law-index/wjp-rule-law-index-2017%E2%80%932018 8 8. Второто предизвикателÑ?тво е, че разходите на БългариÑ? за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ оÑ?тават най-виÑ?оките Ñ?ред Ñ?траните за Ñ?равнение от региона3 (Фигура 4). Слабото предÑ?тавÑ?не по отношение на възприÑ?тиÑ?та на гражданите за общеÑ?твениÑ? ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ не може да бъде оправдано Ñ? ниÑ?ки разходи. ВиÑ?оките разходи на БългариÑ? за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ Ñ?е дължат на виÑ?оки разходи за перÑ?онал, които Ñ?е запазват виÑ?оки през годините (Фигура 5). МВР обÑ?Ñ?ни, че отговорноÑ?тите му включват дейноÑ?ти, които не Ñ?а типични дейноÑ?ти за миниÑ?терÑ?твата на вътрешните работи в другите Ñ?трани от ЕС. Както е регламентирано в 90 законодателни акта, полициÑ?та и пожарната на БългариÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да предоÑ?тавÑ?Ñ‚ уÑ?луги за гражданите, държавните и меÑ?тните инÑ?титуции. Фигура 4. Разходите на БългариÑ? за Фигура 5. Ð? тези виÑ?оки разходи Ñ?е дължат общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ Ñ?а по-виÑ?оки от на разходите за перÑ?онал тези на другите Ñ?трани в региона Източник: ЕвроÑ?тат. Източник: MВР. Забележки: Разходите, включени в анализа Ñ?а Ñ?ледните категории по COFOG: полицейÑ?ки уÑ?луги, противопожарни уÑ?луги, разходи за Ð?ИД за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ и други разходи за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚, които не Ñ?а клаÑ?ифицирани другаде. 9. Третото предизвикателÑ?тво е, че големите разходи за перÑ?онал оÑ?тавÑ?Ñ‚ малко реÑ?урÑ? за важни наÑ?тоÑ?щи и бъдещи разходи. Ð?апример, транÑ?портниÑ?Ñ‚ парк е много Ñ?тар и има нужда от подмÑ?на. Униформите, предпазните облекла и оборудване Ñ?ъщо Ñ?е нуждаÑ?Ñ‚ от модернизациÑ?. Ð?еобходимо е допълнително обучение на перÑ?онала, за да може да отговори на нововъзникващите предизвикателÑ?тва (вÑ?е по-голÑ?мо технологично уÑ?ъвършенÑ?тване на преÑ?тъплениÑ?та) и нараÑ?тващите очакваниÑ? на общеÑ?твото за качеÑ?твени общеÑ?твени уÑ?луги. И накраÑ?, ИКТ оборудването Ñ?ледва да бъде разширено и модернизирано, а Ñ?иÑ?темите Ñ?ледва да бъдат автоматизирани, за да Ñ?е намали канцеларÑ?ката работа и да Ñ?е подобри ефективноÑ?тта. 3 Държавите за Ñ?равнение в региона Ñ?а вÑ?ички нови държави -членки на ЕС, Ñ? изключение на Кипър и Малта. Избрани Ñ?а за Ñ?трани за Ñ?равнение, тъй като вÑ?ички имат ниÑ?ък БВП на глава от наÑ?елението в ЕС, вÑ?ички Ñ?а били заÑ?егнати от финанÑ?ова криза и Ñ?а предприели мерки за конÑ?олидациÑ?, вÑ?ички Ñ?поделÑ?Ñ‚ до голÑ?ма Ñ?тепен еднакъв път на развитие – от Ñ?оциализъм към пазарна икономика; вÑ?ички Ñ?а въвели инÑ?титуционални реформи, за да отговорÑ?Ñ‚ на политичеÑ?ките, икономичеÑ?ките и инÑ?титуционалните изиÑ?кваниÑ? на ЕС; вÑ?ички Ñ?а унитарни (не федерални) държави и вÑ?ички имат Ñ?ходни функции по отношение на общеÑ?твениÑ? ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚. 9 3. ПредложениÑ? за дейÑ?твиÑ? за Ñ?правÑ?не Ñ? предизвикателÑ?твата 10. Както показва опитът на други държави, решението за подобрÑ?ване на ефикаÑ?ноÑ?тта и ефективноÑ?тта на разходите и за поÑ?рещане на нуждите на гражданите по отношение на Ñ?игурноÑ?тта разчита до голÑ?ма Ñ?тепен на използването на реÑ?урÑ?ите по по-добър начин, а не проÑ?то на по-виÑ?оки разходи. Един много Ñ?Ñ?ен пример е неотдавнашната реформа в полициÑ?та в Обединеното кралÑ?тво, коÑ?то имаше за цел да накара хората да Ñ?е чувÑ?тват по -Ñ?игурни чрез намалÑ?ване на админиÑ?трациÑ?та и извеждане на повече полицейÑ?ки Ñ?лужители на първа линиÑ?. Реформата имаше значително въздейÑ?твие (Каре 2). Примери от други държави за преглед на разходите на полициÑ?та могат да бъдат намерени в Приложение 1. Каре 2. По-големите разходи не Ñ?а непременно отговорът – Ñ?лучаÑ?Ñ‚ на Обединеното кралÑ?тво МиниÑ?търът на полициÑ?та, Ð?ик Хърбърт, започна реформата в британÑ?ката полициÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ледното изÑ?вление: „…дори ако реÑ?урÑ?ите Ñ?а ограничени, ние вÑ?е пак можем да извадим полицаите по улиците, където хората иÑ?кат да ги виждат. Ð?е можем да продължаваме Ñ? идеÑ?та, че изразходването на повече пари е отговорът. ПолициÑ?та Ñ‚Ñ€Ñ?бва да разгледа внимателно разходите Ñ?и като цÑ?ло – вÑ?ичко - от превозни Ñ?редÑ?тва и Ñ?гради, които не Ñ?е използват пълноценно, до Ñ?къпоÑ?труващи пътуваниÑ? и храни и напитки, до извънреден труд. Ð?ие иÑ?каме полициÑ?та да обедини реÑ?урÑ?ите Ñ?и, за да върши работата Ñ?и по -евтино и по- ефективно, както в админиÑ?тративни облаÑ?ти като УЧР и финанÑ?и, така и във функции, които подпомагат оперативните дейноÑ?ти като обработка на дела и Ñ?ъдебна медицина. ОÑ?вен това Ñ?ме решени да направим икономии от начина, по който полициÑ?та закупува Ñ?токи, уÑ?луги и ИКТ. (юли 2010 г.). Това изÑ?вление беше поÑ?ледвано от редица реформи, въз оÑ?нова на информациÑ?та, получена от прегледа на разходите на полициÑ?та в Обединеното кралÑ?тво за 2010 г.: • ВъзнаграждениÑ? и уÑ?ловиÑ? на труд, които Ñ?а Ñ?праведливи за данъкоплатеца, полицейÑ?ките Ñ?лужители и перÑ?онал. ПромÑ?на в заплащането и уÑ?ловиÑ?та, за да Ñ?е увеличи макÑ?имално приÑ?ÑŠÑ?твието на Ñ?лужители на първа линиÑ?. • По-голÑ?ма ефективноÑ?Ñ‚ на ИКТ, общеÑ?твените поръчки и админиÑ?трациÑ?та, за да Ñ?е поÑ?тигнат Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? • КонÑ?олидациÑ? на функции (Ñ?ливане на агенции) • Съвременни управленÑ?ки практики. Както е отбелÑ?зано в прегледа на разходите на полициÑ?та в Обединеното кралÑ?тво за 2015 г., реформата вече е поÑ?тигнала значителни резултати: • За този период, делът на полицейÑ?ки Ñ?лужители на първа линиÑ? е увеличен до 92%, удовлетворението на жертвите на преÑ?тъплениÑ? от дейÑ?твиÑ?та на полициÑ?та оÑ?тава виÑ?око, а преÑ?тъплениÑ?та намалÑ?ват Ñ? повече от една четвърт • 1,5 млд. лири (3,3 млрд. лева) Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? в бюджетите на меÑ?тната полициÑ? за период от пет години • СпеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ?та дадоха възможноÑ?Ñ‚ да Ñ?е отговори на нови заплахи чрез увеличаване на инвеÑ?тициите в киберÑ?игурноÑ?Ñ‚ и борба Ñ? тероризма, както и за по-големи инвеÑ?тиции в модернизациÑ?та на ИКТ. 11. ПреодолÑ?ването на предизвикателÑ?твата пред БългариÑ? в облаÑ?тта на общеÑ?твениÑ? ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ ще изиÑ?ква дейÑ?твиÑ? по Ñ?ледните три направлениÑ?: 1) по-добро използване на човешките реÑ?урÑ?и; 2) повече и по-добро използване на допълнителни реÑ?урÑ?и; и 3) политики по отношение на заплащането. 10 3.1. По-добро използване на човешките реÑ?урÑ?и 12. Според Ñ?равнението между Ñ?траните, БългариÑ? нÑ?ма нужда от по-голÑ?м брой полицейÑ?ки Ñ?лужители, за да подобри предоÑ?тавÑ?нето на уÑ?лугата (Фигура 6). С 312 полицейÑ?ки Ñ?лужители на Ñ?то хилÑ?ди души, БългариÑ? е много близо до Ñ?редната Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за ЕС от 313 полицаи и малко над Ñ?редната Ñ?тойноÑ?Ñ‚ от 300 полицаи в Ñ?ветовен мащаб (ООÐ?, 2006 г.). Фигура 6. Според Ñ?равнението Ñ? другите Ñ?трани от региона, БългариÑ? не Ñ?е нуждае от повече полицейÑ?ки Ñ?лужители за подобрÑ?ване на уÑ?лугата Източник: ЕвроÑ?тат. Забележка: Тези бройки не включват админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал. Данните за ГерманиÑ? и ИрландиÑ? Ñ?а от 2013 г. и 2014 г. Ñ?ъответно. Сравнението не взима под внимание оÑ?обеноÑ?ти на Ñ?траните по отношение на Ñ?игурноÑ?тта, например голÑ?м брой отдалечени райони, въпреки че БългариÑ? не Ñ?е отличава от нормалните Ñ?тойноÑ?ти в това отношение. * Източник на проучването на ООÐ?: www.unodc.org/documents/crime-congress/12th-Crime- Congress/Documents/A_CONF.213_3/V1050608e.pdf Забележка: Разходите по категории COFOG, включени в анализа, Ñ?а полицейÑ?ките уÑ?луги, пожарните уÑ?луги, разходите за Ð?ИД за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ и други разходи за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚, които не Ñ?а клаÑ?ифицирани другаде. 13. ВъпроÑ?ÑŠÑ‚ е как да Ñ?е използва по-добре перÑ?онала, за да Ñ?е увеличи въздейÑ?твието от направените разходи. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ подраздел Ñ?е фокуÑ?ира върху три въпроÑ?а в тази облаÑ?Ñ‚: 1) ПодходÑ?щ ли е броÑ?Ñ‚ на перÑ?онала, зает в админиÑ?трациÑ? и управление? 2) Може ли да Ñ?е подобри разпределението на полицейÑ?ките Ñ?лужители по облаÑ?ти? 3) Може ли да Ñ?е подобри разпределението на Ñ?лужителите в пожарната по облаÑ?ти? 11 14. ГолемиÑ?Ñ‚ брой админиÑ?тративни позиции в МВР води до виÑ?оки админиÑ?тративни разходи за полициÑ?та и допринаÑ?Ñ? за виÑ?оките разходи за перÑ?онал. Разходите за перÑ?онал за полицейÑ?ките Ñ?лужители в БългариÑ? Ñ?а по -виÑ?оки от тези в Ñ?траните за Ñ?равнение, което Ñ?е дължи отчаÑ?ти на по-виÑ?оките разходи за обща админиÑ?трациÑ? и поддържащи функции (Фигура 7). МВР, Ñ? чиÑ?леноÑ?Ñ‚ на перÑ?онала от 45 6374 е най-големиÑ? работодател в Ñ?траната, а 8 778-те души перÑ?онал Ñ? функции на обща и Ñ?пециализирана админиÑ?трациÑ? надхвърлÑ? общиÑ? брой Ñ?лужители в централната админиÑ?трациÑ? на вÑ?ички миниÑ?терÑ?тва5. Общата и Ñ?пециализирана админиÑ?трациÑ? на МВР предÑ?тавлÑ?ва 19% от общиÑ? брой на Ñ?лужителите и включва и перÑ?онал, който Ñ?е занимава Ñ? предоÑ?тавÑ?нето на Ñ?пецифични уÑ?луги, например издаване на документи за Ñ?амоличноÑ?Ñ‚ (75), админиÑ?триране на Ñ?пешни повикваниÑ? на единниÑ? европейÑ?ки номер 112 (471), гранична полициÑ? (968) и други, които не Ñ?а обект на наÑ?тоÑ?щиÑ? анализ. Ð?дминиÑ?трациÑ?та изглежда прекалено голÑ?ма и Ñ?ледва да бъде анализирана допълнително, за да Ñ?е идентифицират потенциални възможноÑ?ти за повишаване на ефикаÑ?ноÑ?тта. Фигура 7. Разходите за перÑ?онал на полицейÑ?ки Ñ?лужител в БългариÑ? Ñ?а по-виÑ?оки от тези в Ñ?траните за Ñ?равнение, поради по-виÑ?оките админиÑ?тративни разходи Източник: ЕвроÑ?тат. Забележки: Разходите за перÑ?онал на полицейÑ?ки Ñ?лужител Ñ?е изчиÑ?лÑ?ват като компенÑ?ациÑ? на наетите, изразходвана за предоÑ?тавÑ?не на полицейÑ?ки уÑ?луги (Ñ‚.е. включително админиÑ?трациÑ? и управление), разделени на броÑ? на полицаите. Те Ñ?е разделÑ?Ñ‚ на БВП на глава от наÑ?елението, за да Ñ?е контролират разликите в доходите на глава от наÑ?елението в различните Ñ?трани. ПолициÑ?та включва перÑ?онал в публичните агенции към 31 декември, чиито оÑ?новни функции Ñ?а предотвратÑ?ването, разкриването и разÑ?ледването на преÑ?тъплениÑ? и задържането на предполагаеми нарушители. Данните за помощниÑ? перÑ?онал (Ñ?екретари, чиновници и др.) Ñ?а изключени. 15. Дублирането на админиÑ?тративни уÑ?луги води до виÑ?оки разходи за админиÑ?трациÑ?. Въпреки нÑ?колкото реорганизации, МВР, Ñ?ÑŠÑ? Ñ?воите 52 ВРБК, вÑ?е още е миниÑ?терÑ?твото Ñ?ÑŠÑ? Ñ?равнително най-много второÑ?тепенни разпоредители. РъководителÑ?Ñ‚ на вÑ?Ñ?ка Ñ?труктура управлÑ?ва Ñ?амоÑ?тоÑ?телно човешките, финанÑ?овите и материално-техничеÑ?ките реÑ?урÑ?и на Ñ?ъответната Ñ?труктура. Ð’ резултат на това, админиÑ?тративниÑ?Ñ‚ перÑ?онал е разпределен между тези 52 ВРБ, включително и 28-те 4 Годишна Ñ?редна дейÑ?твителна заетоÑ?Ñ‚ през 2016 г. 5 Без МиниÑ?терÑ?твото на отбраната, Доклад за Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?нието на админиÑ?трациÑ?та, 2016, МиниÑ?терÑ?ки Ñ?ъвет. 12 ОДМВР, но Ñ?ъщо така и в 28-те териториални дирекции за пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ (третоÑ?тепенни разпоредители Ñ? бюджет) и 8 териториални звена на жандармериÑ?та . Ð?апример, регионалните дирекции за пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ Ñ?а разположени в Ñ?ъщите 28 града като ОДМВР, но общите им админиÑ?трации Ñ?а напълно отделни (Фигура 8). По Ñ?ъщиÑ? начин, жандармериÑ?та има 8 зонални териториални управлениÑ?, Ñ?едем от които Ñ?а в Ñ?ъщите градове, в които Ñ?е намират ОДМВР МВР. Общата админиÑ?трациÑ?6, коÑ?то е по-прÑ?ко Ñ?вързана Ñ? полициÑ?та и пожарната, наброÑ?ва 3 695 души или 11% от общиÑ? брой заети в полициÑ?та и пожарната (ОДМВР, ГД „Ð?П“, жандармериÑ? и ГД „ПБЗÐ?“). Фигура 8. ГолÑ?м брой Ñ?лужители работÑ?Ñ‚ в общата админиÑ?трациÑ? в Ñ?труктурите на МВР Източник: Данни на МВР от ведомоÑ?тта на възнаграждениÑ?та. Забележка: Ð’ данните за ЖандармериÑ?та в първоÑ?тепенниÑ? разпоредител включват 41 Ñ?лужители на длъжноÑ?Ñ‚ Ñ?ътрудник и охрана, а в облаÑ?тите 5 от 72 -те позиции Ñ?а Ñ?лужители на длъжноÑ?Ñ‚ пазач. 16. ВториÑ?Ñ‚ двигател на админиÑ?тративни разходи е големиÑ?Ñ‚ брой ОДМВР Ñ?прÑ?мо оÑ?таналите Ñ?трани за Ñ?равнение в региона (Таблица 1). БългариÑ? има двойно повече ОДМВР от тези в ЧехиÑ? – държава Ñ? 30% повече наÑ?еление. ГолемиÑ?Ñ‚ брой ОДМВР в БългариÑ? означава покритие на малка териториÑ? и наÑ?еление, което води до големи админиÑ?тративни разходи. Средно, една ОДМВР в БългариÑ? обÑ?лужва Ñ?амо около две трети от териториÑ?та и около една трета от наÑ?елението, обÑ?лужвано от една ОД в ЧехиÑ? или в СловакиÑ?, и около една трета от териториÑ?та и около две трети от наÑ?елението на една ОД в ЛатвиÑ? и ЕÑ?тониÑ?. Таблица 1. БроÑ?Ñ‚ на облаÑ?тните дирекции на МВР в Ñ?равнение Ñ? броÑ? на наÑ?елението в Ñ?траната е много по-голÑ?м в Ñ?равнение Ñ? другите държави от региона Държава Ð?аÑ?еление, Брой ОД на Площ на Средно наÑ?еление млн. МВР ОД, км2 на ОД, в млн. БългариÑ? 7.2 28 3,964 0.26 Полша 38.0 16 19,493 2.37 ЧехиÑ? 10.6 14 5,633 0.76 СловакиÑ? 5. 5 8 6,129 0.68 ЛатвиÑ? 2.0 5 12,912 0.39 ЕÑ?тониÑ? 1.3 4 11,300 0.33 6 ГД „Ð?П“, ОДМВР и ГД „ПБЗÐ?“. 13 17. ЕфикаÑ?ноÑ?тта на админиÑ?тративните разходи Ñ?е влиÑ?е не Ñ?амо от голÑ?мата чиÑ?леноÑ?Ñ‚ на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал, но и от неефективното им разпределение. Ð’ много ОДМВР има неÑ?ъответÑ?твие между броÑ? на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал и големината на ОДМВР. ОДМВР Ñ? подобен брой полицейÑ?ки Ñ?лужители Ñ?е различават значително в броÑ? на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал. ОÑ?вен това, обратно на очакваниÑ?та, броÑ?Ñ‚ на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал на полицейÑ?ки Ñ?лужител в големите ОДМВР не е по-ниÑ?ък, отколкото в нÑ?кои други по-малки ОДМВР, както би Ñ?е очаквало поради икономии от мащаба.7 Фигура 9. Разпределението на админиÑ?тративен перÑ?онал по ОДМВР не изглежда ефикаÑ?но, тъй като Ñ?е очаква по-големите ОДМВР да имат по-малко админиÑ?тративен перÑ?онал поради икономии от мащаба. Източник: изчиÑ?лениÑ? на СБ въз оÑ?нова на данни на МВР . Забележки: Ð?дминиÑ?тративниÑ?Ñ‚ перÑ?онал е изчиÑ?лен като общ брой Ñ?лужители минуÑ? броÑ? на полицейÑ?ките Ñ?лужители. 18. Разпределението на полицейÑ?ките Ñ?лужители по облаÑ?ти Ñ?ледва очакваниÑ? модел. ПолициÑ?та Ñ?е разпределÑ? там, където е най-необходима - облаÑ?тите Ñ? по-голÑ?мо наÑ?еление имат по-голÑ?м брой полицаи (Фигура 10), както и районите Ñ? по-виÑ?ока преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ обикновено имат по-голÑ?м брой полицаи (Фигура 11). 7 Ð’ по-малките ОДМВР броÑ?Ñ‚ на полицейÑ?ките Ñ?лужители е по -малък, така че Ñ?ъотношението на админиÑ?тративен перÑ?онал към полицейÑ?ки Ñ?лужители е виÑ?око. С увеличаване на големината на ОД МВР не Ñ?е очаква броÑ?Ñ‚ на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал да Ñ?е увеличава пропорционално на броÑ? на полицейÑ?ките Ñ?лужители, тъй като админиÑ?тративната работа не Ñ?е увеличава пропорционално, така че Ñ?ъотношението на админиÑ?тративен перÑ?онал към полицейÑ?ки Ñ?лужители Ñ?ледва да бъде по -ниÑ?ко, отколкото в по-малките ОДМВР. 14 Фигура 10. ОблаÑ?тите Ñ? по-голÑ?мо Фигура 11. Районите Ñ? по-виÑ?ока наÑ?еление имат по-голÑ?м брой полицаи преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ имат по-голÑ?м брой полицаи Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МВР. оÑ?нова на данни на МВР. Забележки: Червените маркери показват крайни Забележки: Червените маркери показват крайни Ñ?тойноÑ?ти. СтойноÑ?тите Ñ?а за 2016 г. Ñ?тойноÑ?ти. СтойноÑ?тите Ñ?а за 2016 г. 19. Значителните различиÑ? при разпределението на полицейÑ?ките Ñ?лужители Ñ?поред процента на преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ предполагат, че би могло да има възможноÑ?Ñ‚ за подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта чрез по-добро разпределение на полицейÑ?ките Ñ?лужители. ОÑ?вен това, ефективноÑ?тта на полициÑ?та при разкриване на преÑ?тъплениÑ? варира значително в различните облаÑ?ти, което допълнително показва, че има възможноÑ?Ñ‚ за подобрение. ОблаÑ?тите Ñ? по-голÑ?ма преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ имат повече полицейÑ?ки Ñ?лужители, но по-ниÑ?ка разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та (Фигура 12 и Фигура 13). Това предполага, че полициÑ?та може да бъде по-ефективна при разкриване на преÑ?тъплениÑ?та. Фигура 12. Еднакъв брой полицаи води до Фигура 13. ОблаÑ?тите Ñ? по-виÑ?ока различна Ñ?тепен на разкриване на преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ имат по-ниÑ?ка преÑ?тъплениÑ?та разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МВР. оÑ?нова на данни на МВР. Забележка: РегиÑ?трираните преÑ?тъплениÑ? не Ñ?а перфектната мÑ?рка за броÑ? на реалните преÑ?тъплениÑ?, тъй като може нÑ?кои преÑ?тъплениÑ? да не Ñ?а докладвани или региÑ?трирани. Ð?о тъй като нÑ?ма по-добра алтернатива, това е най-чеÑ?то използваниÑ?Ñ‚ индикатор за преÑ?тъплениÑ?та при изÑ?ледваниÑ?та. 15 20. Ð’ наÑ?тоÑ?щето проучване Ñ?а използвани два вида анализ на Ñ?равнителната ефективноÑ?Ñ‚ (Ð?СЕ) за измерване на Ñ?тепента, до коÑ?то ефективноÑ?тта на разходите би могла да бъде подобрена. Ð?СЕ е мощен инÑ?трумент за измерване на ефективноÑ?тта на Ñ?ложни инÑ?титуции от публичниÑ? Ñ?ектор като полициÑ?та и пожарната. Използвахме анализ на Ñ?равнителната ефективноÑ?Ñ‚ Ñ? входÑ?щи реÑ?урÑ?и, за да разгледаме ефективноÑ?тта на полициÑ?та и функциÑ? Ñ? дирекционна диÑ?танциÑ? (ФДД) за противопожарните Ñ?лужби. Моделът на Ð?СЕ Ñ? входÑ?щи реÑ?урÑ?и разглежда ефективноÑ?тта на полициÑ?та като Ñ?равнÑ?ва поÑ?тигнатите резултати Ñ? входÑ?щите реÑ?урÑ?и. При пожарната използвахме ФДД вмеÑ?то Ð?СЕ, защото той обикновено Ñ?е използва за изÑ?ледване на ефективноÑ?тта при наличие на желани и нежелани резултати. Пример за това как един нежелан резултат влиÑ?е върху ефективноÑ?тта е фабрика, коÑ?то произвежда хартиÑ?, но в Ñ?ъщото време и замърÑ?Ñ?ва околната Ñ?реда. За да може тази фабрика да подобри ефективноÑ?тта Ñ?и, Ñ‚Ñ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва не Ñ?амо да увеличи производÑ?твото на хартиÑ? при даденото количеÑ?тво входÑ?щи реÑ?урÑ?и, но и да намали количеÑ?твото замърÑ?ители. По Ñ?ъщиÑ? начин, противопожарните Ñ?лужби поÑ?тигат желани резултати (Ñ?паÑ?ени животи) и понÑ?кога нежелани резултати (загубени животи и материални загуби.8 ФДД позволÑ?ва да Ñ?е увеличат макÑ?имално желаните резултати и едновременно Ñ? това да Ñ?е намалÑ?Ñ‚ макÑ?имално нежеланите резултати. Приложение 2 предÑ?тавÑ? подробноÑ?ти за двете методологии. 21. Моделът на Ð?СЕ Ñ?равнÑ?ва ефективноÑ?тта на полициÑ?та, измерена по отношение на разкритите преÑ?тъплениÑ? в различните облаÑ?ти, като взима под внимание броÑ? полицейÑ?ки Ñ?лужители и използваните техничеÑ?ки реÑ?урÑ?и. Първо Ñ?е идентифицират облаÑ?тите, които Ñ?а най-ефективни по отношение на поÑ?тигане на най-виÑ?ока Ñ?тепен на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та за даден брой полицейÑ?ки Ñ?лужители и техничеÑ?ки реÑ?урÑ?и. След това Ñ?е Ñ?равнÑ?ва колко повече полицейÑ?ки Ñ?лужители и техничеÑ?ки реÑ?урÑ?и Ñ?е използват в облаÑ?тта, в Ñ?равнение Ñ? най -добре предÑ?тавÑ?щата Ñ?е облаÑ?Ñ‚ Ñ? подобна разкриваемоÑ?Ñ‚, като Ñ?е отчитат различиÑ?та, дължащи Ñ?е на други фактори, които оказват влиÑ?ние върху разкриваемоÑ?тта на преÑ?тъплениÑ?та (като безработица, преÑ?тъпноÑ?Ñ‚, бедноÑ?Ñ‚ и неравенÑ?тво на доходите). Тези допълнителни полицейÑ?ки Ñ?лужители и техничеÑ?ки реÑ?урÑ?и Ñ?е използват неефективно, тъй като най-добре предÑ?тавÑ?щата Ñ?е облаÑ?Ñ‚ може да поÑ?тигне подобен процент на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та без Ñ‚Ñ?Ñ…. 22. Моделът на Ð?СЕ показва, че има значителни възможноÑ?ти за подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта на разходите за полициÑ?. Според него, неефективноÑ?тта на разходите за полициÑ?, коÑ?то Ñ?е дължи на вътрешни за МВР фактори е голÑ?ма – 19% от полицейÑ?ките и техничеÑ?ки реÑ?урÑ?и на регионално ниво не Ñ?е използват по най -добриÑ? начин поради причини, които могат да бъдат разрешени от МВР. Ð?ай-вероÑ?тните причини за тези неефективноÑ?ти Ñ?а вътрешно-организационни фактори. Ð?ко Ñ?е обърне внимание на тези фактори, би могла да Ñ?е поÑ?тигне Ñ?ъщата Ñ?тепен на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъпноÑ?тта Ñ? 19% по-малко реÑ?урÑ?и. Допълнителните политики, които Ñ?е занимават Ñ? външни причини за неефективноÑ?тта на разходите за полициÑ? на регионално равнище като младежката безработица, преÑ?тъпноÑ?тта, бедноÑ?тта и неравенÑ?твото в доходите, биха могли да увеличат възможноÑ?тите за ефективна полицейÑ?ка дейноÑ?Ñ‚, което да позволи поÑ?тигането на Ñ?ъщиÑ? процент на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та Ñ? 11 % по- малко полицейÑ?ки и техничеÑ?ки реÑ?урÑ?и. Следователно, Ñ?правÑ?нето Ñ? вътрешните и външните фактори за неефективноÑ?Ñ‚ при разходите за полициÑ? би Ñ?помогнало за поÑ?тигането на Ñ?ъщите нива на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та при 31% по-малко 8 Отчитаме факта, че Ñ?ъщеÑ?твуват фактори извън контрола на противопожарните Ñ?лужби, които могат да повлиÑ?Ñ?Ñ‚ на изпълнението на дейноÑ?тите по пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚. 16 полицейÑ?ки и техничеÑ?ки реÑ?урÑ?и или да доведе до значително увеличаване на процента на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та в различните облаÑ?ти при Ñ?ъщеÑ?твуващите полицейÑ?ки и техничеÑ?ки реÑ?урÑ?и. (Фигура 14 и Фигура 15). Фигура 14. Външни и вътрешни фактори Фигура 15. След изключване на факторите, за Ñ?иÑ?темата на МВР Ñ?а причината 31% които Ñ?а извън контрола на МВР, от полицейÑ?кото и техничеÑ?ко оборудване конÑ?татираме, че 19% от оборудването вÑ?е на облаÑ?тно ниво да не Ñ?е използват по още не Ñ?е използва по най-добриÑ? начин и най-добриÑ? начин, като ефективноÑ?тта разликите по отношение на ефективноÑ?тта варира в различните облаÑ?ти между облаÑ?тите вÑ?е още Ñ?а големи. Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка Ñ?лед Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка Ñ?лед анализ на данни на МВР. анализ на данни на МВР. 23. Значителните разлики в ефективноÑ?тта на различните ОДМВР показват, че има възможноÑ?ти да Ñ?е учат една от друга. Ð?ай-малко ефективните ОДМВР (Ñ?лед изключване на външните фактори) като Пловдив и БургаÑ? могат да Ñ?е учат от по - ефективните Ñ?ÑŠÑ?едни ОДМВР като Габрово, Сливен, Разград, Търговище и СмолÑ?н. СъщеÑ?твуват и индикации за групиране на облаÑ?тите (виж Фигура 16., коÑ?то предÑ?тавÑ? Ñ?тойноÑ?тите от предходната фигура в карта Ñ? цветова Ñ?хема, при коÑ?то в червено Ñ?а най - неефективните ОД, а в зелено - най-ефективните), което може да предполага потенциал за подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта чрез Ñ?поделÑ?не на реÑ?урÑ?и между Ñ?ÑŠÑ?едните облаÑ?ти . 17 Фигура 16.. Има потенциал за подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта чрез Ñ?поделÑ?не на опит по облаÑ?ти Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка Ñ?лед анализ на данни на МВР. Забележка: в картата използваме цветова Ñ?хема (на принципа на Ñ?ветофара). за обозначаване на отноÑ?ителната ефективноÑ?Ñ‚ на полициÑ?та в дадена облаÑ?Ñ‚. СтойноÑ?тта на отноÑ?ителната ефективноÑ?Ñ‚ на полициÑ?та в дадена облаÑ?Ñ‚ Ñ?е изчиÑ?лÑ?ва чрез Ñ?равнÑ?ване на входÑ?щите реÑ?урÑ?и на полициÑ?та и генерираниÑ? резултат в дадената облаÑ?Ñ‚ Ñ?прÑ?мо другите облаÑ?ти. СтойноÑ?Ñ‚ 0 показва най -лошиÑ? изпълнител и е означена в червен цвÑ?Ñ‚. ПолициÑ?та в тези облаÑ?ти е Ñ?равнително неефективна, тъй като, в Ñ?равнение Ñ? други облаÑ?ти, е генерирала по-малко резултати Ñ? входÑ?щите Ñ?и реÑ?урÑ?и. СтойноÑ?Ñ‚ 100 показва най-добриÑ? изпълнител и е обозначена Ñ?ÑŠÑ? зелен цвÑ?Ñ‚, тъй като, в Ñ?равнение Ñ? оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от извадката, полициÑ?та в тези облаÑ?ти е генерирала повече резултати Ñ? входÑ?щите Ñ?и реÑ?урÑ?и. Ð’ оранжево и жълто е показан диапазонът между най -лошите и най-добрите изпълнители (където оранжевото е по-близо до най-лошите изпълнители, а жълтото - по-близо до най-добрите изпълнители). Ð’ Ñ?лучаÑ? Ñ?ÑŠÑ? червените, оранжевите и жълтите облаÑ?ти, ефективноÑ?тта на полициÑ?та може да Ñ?е подобри като Ñ?е намалÑ?Ñ‚ входÑ?щите реÑ?урÑ?и и Ñ?е получат Ñ?ъщите резултати. 24. Резултатите от Ð?СЕ, въпреки че Ñ?е базират на една изходна мÑ?рка - разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та – Ñ?а подобни на резултатите от показателите за изпълнение на МВР. МВР е разработило и прилага цÑ?лоÑ?тна Ñ?иÑ?тема за мониторинг на ефективноÑ?тта на ОД. ПоказателÑ?Ñ‚ за ефективноÑ?Ñ‚ на МВР Ñ?е базира на шеÑ?Ñ‚ облаÑ?ти (превенциÑ?, Ñ?игурноÑ?Ñ‚, противодейÑ?твие на корупционни преÑ?тъплениÑ?, оперативно претърÑ?ване, разÑ?ледване и разкриване на преÑ?тъплениÑ?) и 25 показателÑ?. ПоказателÑ?Ñ‚ за ефективноÑ?Ñ‚ на МВР е Ñ?илно корелиран Ñ?ÑŠÑ? Ñ?тепента на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та и затова води до подобни резултати (виж Приложение 3.) 25. Разпределението на пожарникарите не Ñ?ледва очакваниÑ? модел. Главната дирекциÑ? и регионалните дирекции за противопожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ използват Ñ?ложна формула за разпределÑ?не на пожарникарите и допълнителните реÑ?урÑ?и в различните облаÑ?ти. Тази формула изглежда Ñ?е оÑ?новава на шеÑ?Ñ‚ различни показателÑ? за три категории облаÑ?ти. Фактът, че облаÑ?ти Ñ? по-ниÑ?ка гъÑ?тота на наÑ?елението изглежда имат 18 повече пожарникари на глава от наÑ?елението повдига въпроÑ?а дали прекомерната Ñ?ложноÑ?Ñ‚ на формулата не води до неправилно разпределение на реÑ?урÑ?ите. Според МВР тази формула е Ñ?ÑŠÑ?тавена по такъв начин, че да Ñ?е оÑ?игури доÑ?тъп до противопожарни уÑ?луги на цÑ?лото наÑ?еление, дори и в по-Ñ€Ñ?дко наÑ?елените меÑ?та. Фигура 17. Пожарникарите Ñ?а Фигура 18. …но без да Ñ?е вземе предвид разпределени Ñ?прÑ?мо броÑ? на наÑ?елението гъÑ?тотата на наÑ?елението в облаÑ?тта в облаÑ?тта… Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световна банка въз Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световна банка въз оÑ?нова на данни на МВР. оÑ?нова на данни на МВР. 26. Ð?нализът ФДД ни позволÑ?ва да Ñ?равним ефективноÑ?тта на противопожарните уÑ?луги в различните облаÑ?ти, като вземем предвид Ñ?паÑ?ените животи и изгубените животи и материалните загуби. Ð?нализът идентифицира първо облаÑ?тите, които Ñ?а най-ефективни от гледна точка на поÑ?тигането на най-много Ñ?паÑ?ени животи и най-ниÑ?ък брой загубени животи и материални загуби за даден брой пожарникари, превозни Ñ?редÑ?тва и налично оборудване. След това, анализът Ñ?равнÑ?ва Ñ?паÑ?ените животи, загубените животи и материалните загуби на Ñ?ъответната облаÑ?Ñ‚ Ñ? тези на най-добре предÑ?тавÑ?щата Ñ?е облаÑ?Ñ‚, коÑ?то разполага Ñ? подобен брой пожарникари, превозни Ñ?редÑ?тва и оборудване, като премахва различиÑ?та, дължащи Ñ?е на външни фактори. Ð?нализът ФДД показва, че има възможноÑ?ти за подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта на противопожарните уÑ?луги на облаÑ?тно ниво. Ð?нализът показва, че има значителни разлики в ефективноÑ?тта между облаÑ?тите ( 27. Фигура 19). Според него при използването на Ñ?ъщиÑ? брой пожарникари и налична техника и превозни Ñ?редÑ?тва, но чрез разпределÑ?нето им по различен начин между облаÑ?тите, биха могли да Ñ?е Ñ?паÑ?Ñ?Ñ‚ 22% повече животи и да Ñ?е предотвратÑ?Ñ‚ 22% от материалните загуби. 19 Фигура 19. Има потенциал за подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта на противопожарните Ñ?лужби по регионални дирекции Ð?ай-добро предÑ?тавÑ?не от 0.80 до 0.90 ↑ от 0.70 до 0.80 ↑ от 0.60 до 0.70 ↑ от 0.50 до 0.60 ↑ от 0.40 до 0.50 ↑ от 0.30 до 0.40 ↑ Ð?ай-лошо предÑ?тавÑ?не Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка Ñ?лед анализ на данни на МВР . Забележки: в картата използваме цветова Ñ?хема (на принципа на Ñ?ветофара) за обозначаване на отноÑ?ителната ефективноÑ?Ñ‚ на пожарникарите в дадена облаÑ?Ñ‚. СтойноÑ?тта на отноÑ?ителната ефективноÑ?Ñ‚ на пожарникарите в дадена облаÑ?Ñ‚ Ñ?е изчиÑ?лÑ?ва чрез Ñ?равнÑ?ване на входÑ?щите реÑ?урÑ?и на пожарната и генерираниÑ? резултат в дадената облаÑ?Ñ‚ Ñ?прÑ?мо другите облаÑ?ти. Тъй като резултатите включват един желан (Ñ?паÑ?ени животи) и два нежелани резултата (изгубени животи и материални загуби), Ñ?равнението между облаÑ?тите взима под внимание броÑ? на желаните резултати и на нежеланите резултати. СтойноÑ?Ñ‚ 0 показва най-лошиÑ? изпълнител и е означена в червен цвÑ?Ñ‚. Пожарникарите в тези облаÑ?ти Ñ?а Ñ?равнително неефективни, тъй като, в Ñ?равнение Ñ? други облаÑ?ти от извадката, Ñ?а генерирали по-малко желани резултати и повече нежелани резултати Ñ? входÑ?щите Ñ?и реÑ?урÑ?и. СтойноÑ?Ñ‚ 100 показва най-добриÑ? изпълнител и е обозначена Ñ?ÑŠÑ? зелен цвÑ?Ñ‚, тъй като, в Ñ?равнение Ñ? оÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от извадката, пожарникарите в тези облаÑ?ти Ñ?а генерирали повече желани резултати и по -малко нежелани резултати Ñ? входÑ?щите Ñ?и реÑ?урÑ?и. Ð’ оранжево и жълто е показан диапазонът между най - лошите и най-добрите изпълнители (където оранжевото е по-близо до най-лошите изпълнители, а жълтото - по-близо до най-добрите изпълнители). Ð’ Ñ?лучаÑ? Ñ?ÑŠÑ? червените, оранжевите и жълтите облаÑ?ти, ефективноÑ?тта на пожарникарите може да Ñ?е подобри като едновременно Ñ?е намалÑ?Ñ‚ макÑ?имално нежеланите резултати и увеличат макÑ?имално желаните резултати. ПредложениÑ? за по-добро използване на човешките реÑ?урÑ?и: 28. Ð?нализиране на причините за неефективното използване на човешките реÑ?урÑ?и в ОДМВР и Ñ?ъглаÑ?уване на план за дейÑ?твие за намалÑ?ване на неефективноÑ?тта. Мониторингът на изпълнението на МВР би могъл да бъде добра отправна точка за анализа, ако бъде разширен и включи ефективноÑ?тта на разходите (за да Ñ?върже разходите Ñ? изпълнението) и ако Ñ?е направÑ?Ñ‚ Ñ?равнениÑ? между различните ОД, за да Ñ?е мотивира здравоÑ?ловна конкуренциÑ? и да Ñ?е наÑ?ърчи ефективноÑ?Ñ‚ на разходите (в момента не Ñ?е правÑ?Ñ‚ Ñ?равнениÑ?, Ñ?амо Ñ?е разглеждат тенденциите във времето). 29. ОбмиÑ?лÑ?не на конÑ?олидациÑ? на админиÑ?тративните уÑ?луги на ОДМВР. БългариÑ? би могла да обмиÑ?ли конÑ?олидациÑ?та на ОДМВР от 28 в по-малък брой по- големи ОД, като използва Ñ?ъщеÑ?твуващите райони за планиране. Подобни по-големи ОД ще улеÑ?нÑ?Ñ‚ конÑ?олидациÑ?та на перÑ?онала, изпълнÑ?ващ функции на обща админиÑ?трациÑ?, например УЧР, общеÑ?твени поръчки, управление на Ñ?обÑ?твеноÑ?тта и управление на финанÑ?ите. Картата по-долу (Фигура 21) дава пример за потенциална конÑ?олидациÑ? в 6+1 ОДМВР Ñ?поред разделението на БългариÑ? по европейÑ?ките NUTS-2 региони, плюÑ? 20 отделна ОДМВР за Ñ?толицата. КонÑ?олидирането на админиÑ?тративните функции не изключва предоÑ?тавÑ?нето на оÑ?новни уÑ?луги на облаÑ?тно ниво. Подобна реформа е реализирана в Ð?ационалната агенциÑ? за приходите и в Ð?ационалниÑ? Ñ?татиÑ?тичеÑ?ки инÑ?титут в БългариÑ?, както и в еÑ?тонÑ?кото МВР. През 2010 г. ЕÑ?тониÑ? конÑ?олидира териториалните Ñ?и офиÑ?и от 18 до 4, уÑ?поредно Ñ? конÑ?олидациÑ? на нÑ?кои функционални единици, Ñ?вързани Ñ? граничната полициÑ?, общеÑ?твениÑ? ред, криминалната полициÑ? и въпроÑ?ите, Ñ?вързани Ñ? гражданите и Ñ? миграциÑ?та. Разходите на ЕÑ?тониÑ? за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ намалÑ?ват от 1,8% от БВП през 2010 г. до 1,4% през 2015 г. КлаÑ?ациÑ?та й в Ñ?вета по отношение на възприемането на надеждноÑ?тта на полициÑ?та Ñ?е е подобрило от 33 на 20 през този период. Фигура 20. БългариÑ? има 6 райони за планиране Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/NUTS_statistical_regions_of_Bulgaria. 30. КонÑ?олидациÑ?та на регионалните офиÑ?и Ñ?ледва да Ñ?е подготви внимателно и изиÑ?ква добре разработена Ñ?тратегиÑ? за изпълнение. Тази Ñ?тратегиÑ? Ñ?ледва да включва преглед на ролите и отговорноÑ?тите на перÑ?онала, идентифициране на нуждите от обучение, план за модернизиране на ИКТ Ñ?иÑ?темата и работните процеÑ?и, планове за модернизиране на оборудването и офиÑ?ите. Икономиите от повишаване на ефикаÑ?ноÑ?тта, идентифицирани в наÑ?тоÑ?щиÑ? анализ могат да бъдат използвани за финанÑ?иране на разходите за модернизациÑ? на ИКТ Ñ?иÑ?темата, оборудването и офиÑ?ите. КонÑ?олидациÑ?та на ОДМВР ще Ñ?помогне за по-ефективно разпределение на реÑ?урÑ?ите (човешки, финанÑ?ови и технологични) и поÑ?тигане на значителни икономии. Ð?апример, конÑ?олидациÑ? от 28 на 7 ОД, коÑ?то би могла да намали админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал наполовина, би довела до Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ване на 28,5 млн. лв. годишно, ако предположим, че Ñ?е Ñ?ъкратÑ?Ñ‚ 1272 позиции. Допълнителни икономии от 6,5 млн. лв. годишно биха могли да бъдат получени ако тези Ñ?едем ОДМВР предоÑ?тавÑ?Ñ‚ админиÑ?тративни уÑ?луги на териториалните единици на ГД „Пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ и защита на наÑ?елението“, ако предположим Ñ?ъкращаване на 290 позиции. Съкращаването на позициите може да Ñ?тане поÑ?тепенно като Ñ?е комбинира Ñ? преквалификациÑ? на Ñ?лужителите Ñ? доброволно напуÑ?кане (не Ñ?е откриват нови позиции при напуÑ?кане или пенÑ?иониране на Ñ?лужители). 21 31. ОбмиÑ?лÑ?не на въвеждането на Ñ?поделени админиÑ?тративни уÑ?луги за подкрепа на ОДМВР, зоналните единици на жандармериÑ?та и регионалните дирекции за пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚. КонÑ?олидирането на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал в Ñ?поделени уÑ?луги би предотвратило дублирането на перÑ?онал, информационни Ñ?иÑ?теми и други реÑ?урÑ?и и би могло да уеднакви работните процеÑ?и в Ñ?труктурите на МВР. Предвидените икономии от реализирането на Ñ?поделени уÑ?луги ще бъдат поÑ?тигнати чрез конÑ?олидиране на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал в звена за Ñ?поделени уÑ?луги, които ще обÑ?лужват по-голÑ?м брой Ñ?лужители. Също така, вмеÑ?то да Ñ?е дублират решениÑ? за информационни технологии във вÑ?еки ВРБ и TРБ, звеното за Ñ?поделени уÑ?луги ще разчита на единна информационна платформа, като по този начин ще генерира оперативни Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ?, като избÑ?гва разходи за издръжка на паралелни информационни Ñ?иÑ?теми. КонÑ?олидирането на админиÑ?тративниÑ? перÑ?онал ще изиÑ?ква добре разработена Ñ?тратегиÑ? за прилагането на Ñ?поделени уÑ?луги. Ð?Ñ?кои уÑ?луги Ñ?а по- подходÑ?щи за Ñ?поделÑ?не от други. МВР вече има опит Ñ?ÑŠÑ? Ñ?поделени ИКТ уÑ?луги и би могло да разшири предоÑ?тавÑ?нето им като включи човешки реÑ?урÑ?и и финанÑ?ово управление. Страните от ЕС, които Ñ?а въвели Ñ?поделени уÑ?луги, демонÑ?трират виÑ?ока ефективноÑ?Ñ‚ при предоÑ?тавÑ?нето на админиÑ?тративни уÑ?луги и оÑ?игурÑ?ват по-виÑ?око качеÑ?тво на обÑ?лужване, точноÑ?Ñ‚ и надеждноÑ?Ñ‚ в Ñ?равнение Ñ? децентрализираното предоÑ?тавÑ?не на тези уÑ?луги преди.9 ПравителÑ?твото на БългариÑ? оÑ?ъщеÑ?твÑ?ва пилотно въвеждане на Ñ?поделени уÑ?луги за управление на човешките реÑ?урÑ?и и финанÑ?ово - Ñ?четоводни дейноÑ?ти в МиниÑ?терÑ?тво на здравеопазването и Ð?генциÑ?та по безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ на храните. За вÑ?Ñ?ка от тези админиÑ?трации ще Ñ?е Ñ?ъздаде едно звено за Ñ?поделени уÑ?луги, което ще предоÑ?тавÑ? избрани уÑ?луги за управление на човешките реÑ?урÑ?и и финанÑ?ово-Ñ?четоводни дейноÑ?ти на ВРБ и ТРБ. 32. Сливането на общите админиÑ?трации на териториалните звена на полициÑ?та, пожарната и жандармериÑ?та може да доведе до значителни икономии. Регионалните дирекции за пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚, зоналните жандармерийÑ?ки управлениÑ?, заедно Ñ? 28 ОДМВР (без по-нататъшно конÑ?олидиране до предложените по- горе Ñ?едем ОД) биха могли да генерират значителни икономии - приблизително 12,04 млн. лв. Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? на година, ако предположим, че Ñ?ливането ще доведе до намалÑ?ване на общата админиÑ?трациÑ? на ПБЗÐ? и жандармериÑ?та Ñ? 67%. Тази икономиÑ? на година е почти еквивалентна на разходите за полицейÑ?ки униформи и оборудване (12,14 млн. лв.) за 2016 г. 3.2. По-добро използване на допълнителните реÑ?урÑ?и 33. Разходите за издръжка за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ не Ñ?а по-големи от тези в другите Ñ?трани от региона. СъÑ? Ñ?тойноÑ?Ñ‚ от 0,3% от БВП, те Ñ?а под тези на СловакиÑ?, ЕÑ?тониÑ?, Литва, ЛатвиÑ?, Чешката република и ХърватиÑ? (Фигура 21). От положителна гледна точка, разходите на МВР за издръжка нараÑ?тват като дÑ?л от общите разходи на правителÑ?твото за издръжка. От негативна гледна точка, разходите за издръжка Ñ?а притиÑ?нати от разходите за перÑ?онал и намалÑ?ват, когато разходите за перÑ?онал Ñ?е увеличават, като по този начин Ñ?е ограничават възможноÑ?тите за закупуване на допълнителни реÑ?урÑ?и (Фигура 22 и Фигура 23). 9 Подробна информациÑ? за ползите от въвеждането на Ñ?поделени уÑ?луги в облаÑ?тите УЧР и ФСД е предÑ?тавена в базовиÑ? доклад на Световната банка, изготвен през март 2018 г. като чаÑ?Ñ‚ от продуктите по Споразумението за предоÑ?тавÑ?не на конÑ?ултантÑ?ки уÑ?луги за въвеждане на принципа на Ñ?поделените уÑ?луги в държавната админиÑ?трациÑ?. 22 Фигура 21. Разходите за издръжка на общеÑ?твениÑ? ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ не Ñ?а големи в Ñ?равнение Ñ? регионалните нива Източник: ЕвроÑ?тат. Забележки: Разходите за издръжка Ñ?а на база данните за разходите за междинно потребление по ESA2010. Разходите включват Ñ?ледните категории по COFOG: полицейÑ?ки Ñ?лужби, противопожарни Ñ?лужби, научно-изÑ?ледователÑ?ка дейноÑ?Ñ‚ в облаÑ?тта на общеÑ?твениÑ? ред и безопаÑ?ноÑ?тта, и дейноÑ?ти по общеÑ?твениÑ? ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚, които не Ñ?а клаÑ?ифицирани другаде. Фигура 22. Делът на МВР в разходите за Фигура 23. Разходите на МВР за перÑ?онал издръжка на държавното управление Ñ?е е (а не фиÑ?калниÑ?Ñ‚ натиÑ?к) ограничават увеличил през поÑ?ледните години разходите за издръжка Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световна банка въз Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световна банка въз оÑ?нова на данни на МФ и МВР. оÑ?нова на данни на МВР. 34. По-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от разходите за издръжка на МВР Ñ?а за комунални уÑ?луги и външни уÑ?луги, като нÑ?кои неефективноÑ?ти Ñ?а очевидни. МВР изразходва близо 12% от бюджета Ñ?и за разходи за издръжка, което е по-ниÑ?ък дÑ?л в Ñ?равнение Ñ? други миниÑ?терÑ?тва, но в абÑ?олютно изражение е значителен разход и поради това е важно да Ñ?е поÑ?тигне ефикаÑ?ноÑ?Ñ‚ на разходите, оÑ?обено предвид неудовлетворените потребноÑ?ти от нови униформи, Ñ?ъвременно оборудване и ИКТ Ñ?иÑ?теми. Разходите Ñ?а много 23 концентрирани - около 58% от разходите за издръжка Ñ?а за комунални уÑ?луги и външни уÑ?луги. 35. Разходите за Ñ?метки за комунални уÑ?луги показват голÑ?ма разлика в разходите на Ñ?лужител в ОД. Тази разлика е по-голÑ?ма от това, което би могло да Ñ?е обÑ?Ñ?ни Ñ? разлики в цените между облаÑ?тите, като нÑ?кои облаÑ?ти харчат четири пъти повече за Ñ?метки за вода и електроенергиÑ? на Ñ?лужител, отколкото други. Ð?апример, през 2016 г. цената на електроенергиÑ?та в СмолÑ?н е Ñ? 1,36% по-виÑ?ока от цената във Враца, но разходите за електроенергиÑ? на Ñ?лужител в СмолÑ?н Ñ?а били пет пъти по-виÑ?оки (430%) от разходите на Ñ?лужител във Враца. Разликата в цените на водата между Перник и Шумен е 35%, докато разликата в разходите за вода на Ñ?лужител е 417%. Сметките за електроенергиÑ? предÑ?тавлÑ?ват 27% от разходите за издръжка на полициÑ?та и пожарната. Въпреки че разходите за електроенергиÑ? Ñ?а Ñ?е понижили през поÑ?ледните години, вÑ?е пак може да Ñ?е поÑ?тигне повишаване на ефективноÑ?тта. МВР вече започна да предоговарÑ? договорите Ñ?и Ñ? електроразпределителните дружеÑ?тва и уÑ?пÑ?ва да договори цени на електроенергиÑ?та под регулираните. Фигура 24. Разходите за Ñ?метки за Фигура 25. Разходите за Ñ?метки за вода електроенергиÑ? могат да бъдат по- могат да бъдат по-ефикаÑ?ни, както ефикаÑ?ни, както показват големите показват големите различиÑ? в разходите различиÑ? в разходите на Ñ?лужител в ОДМВР на Ñ?лужител в ОДМВР Източник: Световна банка въз оÑ?нова на данни на Източник: Световна банка въз оÑ?нова на данни МВР. на МВР. 36. Фрагментираното възлагане на общеÑ?твени поръчки изглежда ограничава закупуването на модерно оборудване и реÑ?урÑ?и. Разходите за издръжка Ñ?е оÑ?ъщеÑ?твÑ?ват от различни отдели за общеÑ?твени поръчки (Фигура 26) – в централата на 24 МВР, във ВРБ дирекциÑ? „Управление на Ñ?обÑ?твеноÑ?тта и Ñ?оциални дейноÑ?ти“ (ДУССД), в ГД Ð?П, в ГД „ПБЗÐ?“, както и в териториалните единици на полициÑ?та и пожарната (за малки покупки). Големите по обем поръчки Ñ?е управлÑ?ват от ДУССД, но нÑ?колкото неуÑ?пешни процедури и значителниÑ? дÑ?л на поръчки, извършвани в други дирекции пречи на МВР да Ñ?е възползва от по-ниÑ?ките цени, които Ñ?е договарÑ?Ñ‚ при по-големи обеми. ОбщеÑ?твените поръчки за униформи, например, бÑ?ха неуÑ?пешни на нÑ?колко пъти, поради което нÑ?кои полицейÑ?ки Ñ?лужители оÑ?танаха без нови униформи в продължение на пет поредни години. СъщеÑ?твува потенциал за по-добро използване на централизирани поръчки, при положение, че ДУССД е направила Ñ?амо 28% от покупките. Фигура 26. Разходите за издръжка Ñ?е Фигура 27. Планирането на необходимите изпълнÑ?ват под фрагментирана Ñ?труктура Ñ?редÑ?тва изглежда фрагментирано Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световна банка въз оÑ?нова Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световна банка въз оÑ?нова на данни на МВР. на данни на МВР. 37. ЗабавÑ?нето на общеÑ?твените поръчки води до неÑ?игурноÑ?Ñ‚ при планирането на бюджета. Въпреки отчетените незадоволени нужди за издръжка, МВР е похарчило значително по-малко от планираните Ñ?уми за униформи, оборудване и превозни Ñ?редÑ?тва (Фигура 27). Ð?еуÑ?воÑ?ването на парите намалÑ?ва предвидимоÑ?тта на бъдещите бюджетни Ñ?редÑ?тва. 38. През 2017 г. МВР предприе Ñ?тъпки за решаване на нÑ?кои от тези въпроÑ?и. ПерÑ?оналът, който не е получил униформи през поÑ?ледните пет години, получи парични обезщетениÑ? в размер на 17,5 млн. лв. МодернизациÑ?та на оборудването, коÑ?то започна през 2016 г., продължи през 2017 г. Ñ? покупки на превозни Ñ?редÑ?тва и беше подпиÑ?ан договор за дълго отлаганата процедура за доÑ?тавка на бронежилетки. 39. Значителната неефективноÑ?Ñ‚ при разпределението на закупените допълнителни реÑ?урÑ?и затруднÑ?ва изпълнението. Ð?СЕ показва, че има възможноÑ?Ñ‚ за подобрÑ?ване на използването на превозни Ñ?редÑ?тва и техничеÑ?кото оборудване, тъй като нÑ?кои ОДМВР ги използват по-ефективно в борбата Ñ? преÑ?тъпноÑ?тта, отколкото други (Фигура 28 и Фигура 29). Около 41% от техничеÑ?кото оборудване в ОДМВР не Ñ?е използва ефективно за подпомагане на полицейÑ?ките операции. Външните фактори Ñ?а в голÑ?ма Ñ?тепен отговорни за различната ефективноÑ?Ñ‚ на ОДМВР при използването на 25 техничеÑ?кото оборудване, но и вътрешните фактори Ñ?ъщо играÑ?Ñ‚ ролÑ? за тази неефективноÑ?Ñ‚, варираща от 3% от техничеÑ?кото оборудване в БургаÑ? до 29% в КюÑ?тендил (Фигура 30). Фигура 28. ОблаÑ?тите Ñ? по-виÑ?ока Ñ?тепен на Фигура 29. Ð?Ñ?ма Ñ?Ñ?на връзка между броÑ? разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та имат техничеÑ?ки Ñ?редÑ?тва в облаÑ?тта и Ñ?тепента повече автомобили, но има големи различиÑ? на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МВР. оÑ?нова на данни на МВР. Фигура 30. След отчитане на външните фактори, процентът на допълнителните реÑ?урÑ?и (техничеÑ?ко оборудване), които Ñ?а излишни и могат да бъдат преразпределени, намалÑ?ва, но е вÑ?е още значителен Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МВР. 26 40. Препоръки за по-добро използване на допълнителните реÑ?урÑ?и: • Ð?нализиране на причините за неефективното използване на реÑ?урÑ?ите в ОД, например превозни Ñ?редÑ?тва и техничеÑ?кото оборудване, и договарÑ?не на план за дейÑ?твие за намалÑ?ване на тези неефективноÑ?ти. • КонÑ?олидиране, където е възможно, на възлагането на общеÑ?твените поръчки, анализ на причините за забавÑ?ниÑ?та и неефективноÑ?тта при възлагането на общеÑ?твени поръчки и въвеждане на допълнителни антикорупционни мерки. • Идентифициране на мерки за ограничаване на разходите за електричеÑ?тво и вода (предоговарÑ?не на договори, продажба, отдаване под наем или Ñ?поделÑ?не на неизползвани помещениÑ?, подобрÑ?ване на енергийната ефективноÑ?Ñ‚ на Ñ?градите и Ñ‚.н.). Такива мерки могат да доведат до Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? до 40% от разходите за електричеÑ?тво и вода. МВР вече започна да прави Ñ?тъпки в тази наÑ?ока. 3.3. Политики по отношение на възнаграждениÑ?та 41. Обратно на общоприетото Ñ?хващане, възнаграждениÑ?та на полицейÑ?ките Ñ?лужители в БългариÑ? не изглеждат ниÑ?ки Ñ?прÑ?мо БВП на глава от наÑ?елението. Като Ñ?е вземат предвид разликите в БВП на глава от наÑ?елението, полицейÑ?ките възнаграждениÑ? в БългариÑ? не Ñ?а по-ниÑ?ки от тези в Ñ?траните за Ñ?равнение и дори нÑ?кои Ñ?тари държави-членки на ЕС. (Фигура 31). Средната заплата на българÑ?ките полицейÑ?ки Ñ?лужители, изразена Ñ?прÑ?мо БВП на глава от наÑ?елението, е на Ñ?ъщото ниво, както в ШвециÑ? и СловениÑ? и е по-виÑ?ока от тази в ДаниÑ?, ЕÑ?тониÑ?, Литва и ЛатвиÑ?. Във вÑ?ички Ñ?лучаи заплатата включва вноÑ?ки за Ñ?оциално оÑ?игурÑ?ване, които Ñ?е заплащат от работодателÑ?, които Ñ?а най-виÑ?оки в БългариÑ?. 42. Ð’ БългариÑ?, Ñ?лужителите на МВР Ñ?а Ñ?ред най-добре платените и имат най-виÑ?оките оÑ?игурителни вноÑ?ки. МеÑ?ечните разходи за заплати на перÑ?онал (без оÑ?игуровките) Ñ?а едни от най-виÑ?оките (Фигура 32), въпреки по-големиÑ? дÑ?л на перÑ?онал Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование в МВР. ОÑ?новната причина за виÑ?оките разходи за перÑ?онал на МВР Ñ?а Ñ?оциалните оÑ?игуровки, които предÑ?тавлÑ?ват 51% от разходите за заплати за целиÑ? перÑ?онал на МВР. Въпреки това, полицейÑ?ките Ñ?индикати Ñ?е оплакват, че полицейÑ?ките Ñ?лужители не получават доÑ?татъчно виÑ?око заплащане, индекÑ?ирането на заплатите е ниÑ?ко, а отговорноÑ?тите на перÑ?онала нараÑ?тват. През 2018 г. за МВР е предвидено увеличение на Ñ?редÑ?твата за перÑ?онал Ñ?ÑŠÑ? 155 млн.лв. 27 Фигура 31. Обратно на общоприетото Ñ?хващане, възнаграждениÑ?та на полицейÑ?ките Ñ?лужители в БългариÑ? не изглеждат ниÑ?ки Ñ?прÑ?мо други държави Източник: Government at a Glance 2017 - © OECD 2017, данни на МВР за заплатите и изчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка. Забележки: КомпенÑ?ациÑ?та на наетите включва заплати и вноÑ?ки за Ñ?оциално оÑ?игурÑ?ване на работодателÑ?. * ГърциÑ?, БелгиÑ?, БългариÑ? и ШвециÑ? не разграничават заплатите на полицейÑ?ките Ñ?лужители и полицейÑ?ките инÑ?пектори. Поради това бÑ?ха използвани Ñ?редни Ñ?тойноÑ?ти за Ñ?равнение Ñ? държави, които отчитат тези категории поотделно. Фигура 32. Служителите на МВР Ñ?а Ñ?ред най-добре платените поради щедрите оÑ?игурителни вноÑ?ки Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка на базата на данни на МФ и МВР . 43. ВиÑ?оките оÑ?игурителни вноÑ?ки допринаÑ?Ñ?Ñ‚ за големите разходи на полициÑ?та и пожарната. Разходите за перÑ?онал на полициÑ?та и пожарната предÑ?тавлÑ?ват 3/4 от общите разходи за перÑ?онал на МВР (Фигура 33), а чиÑ?леноÑ?тта на перÑ?онала им е Ñ?амо половината от перÑ?онала на МВР (Фигура 34). Това Ñ?е дължи на по- виÑ?оките оÑ?игурителни вноÑ?ки, които увеличават разходите за перÑ?онал на Ñ?лужител от полициÑ?та и пожарната в Ñ?равнение Ñ? оÑ?таналите Ñ?лужители на МВР. 28 Фигура 33. ПолициÑ?та и пожарната Фигура 34. … и Ñ?амо ½ от чиÑ?леноÑ?тта на предÑ?тавлÑ?ват ¾ от разходите на МВР за перÑ?онала перÑ?онал… Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МВР. оÑ?нова на данни на МВР. 44. ОÑ?новна причина за виÑ?оките разходи за оÑ?игурителни вноÑ?ки е възможноÑ?тта за ранно пенÑ?иониране за повечето Ñ?лужители на МВР, което Ñ?ъздава натиÑ?к върху пенÑ?ионниÑ? фонд на полицаите. През 2016 г. 76% от Ñ?лужителите на МВР отговарÑ?Ñ‚ на уÑ?ловиÑ?та за ранно пенÑ?иониране (Ñ?пециализираните държавни Ñ?лужители Ñ?поред закона за МВР Ñ?е пенÑ?ионират почти 10 години по-рано от лицата, работещи по трудово правоотношение и държавните Ñ?лужители 10 ), а пенÑ?ионната вноÑ?ка е 40,8% (в Ñ?равнение Ñ? 22,3% за държавните Ñ?лужители), а заедно Ñ?ÑŠÑ? здравните и другите оÑ?игуровки общиÑ?Ñ‚ размер на оÑ?игурителните вноÑ?ки за Ñ?пециализираните държавни Ñ?лужители е 54%. Ранното пенÑ?иониране и Ñ?ъответно виÑ?оката Ñ?тавка на оÑ?игурителните вноÑ?ки е оправдано, когато работата е Ñ? виÑ?ок риÑ?к, но не и за перÑ?онала, който извършва канцеларÑ?ка дейноÑ?Ñ‚ Ñ? не по-виÑ?ок риÑ?к от този в другите миниÑ?терÑ?тва. 45. През февруари 2017 г. нÑ?кои длъжноÑ?ти в МВР бÑ?ха преклаÑ?ифицирани като чаÑ?Ñ‚ от уÑ?илиÑ?та да Ñ?е признае, че не Ñ?а изложени на виÑ?ок риÑ?к. Служителите, оÑ?ъщеÑ?твÑ?ващи финанÑ?ово-Ñ?четоводни дейноÑ?ти, материално-техничеÑ?ки, правно- нормативни, управление на човешките реÑ?урÑ?и, комуникации и ИКТ бÑ?ха преклаÑ?ифицирани като държавни Ñ?лужители и вече не отговарÑ?Ñ‚ на изиÑ?кваниÑ?та за ранно пенÑ?иониране като Ñ?пециализирани държавни Ñ?лужители на МВР. ПреклаÑ?ификациÑ?та на Ñ?лужителите на админиÑ?тративни длъжноÑ?ти в държавни Ñ?лужители или лица, работещи по трудово правоотношение беше продиктувана от идеÑ?та, че админиÑ?тративниÑ?Ñ‚ перÑ?онал не Ñ‚Ñ€Ñ?бва да ползва Ñ?ъщите привилегии като тези на Ñ?пециализираните държавни Ñ?лужители, изложени на опаÑ?ноÑ?Ñ‚ и риÑ?к. 10 Чл. 69 от КодекÑ?а за Ñ?оциално оÑ?игурÑ?ване дава възможноÑ?Ñ‚ на Ñ?пециализираните държавни Ñ?лужители в МВР да Ñ?е пенÑ?ионират при навършване на 53 години и 2 меÑ?еца, ако имат пълни 27 години трудов Ñ?таж, от които две трети или 18 години на длъжноÑ?Ñ‚ Ñ?ÑŠÑ? Ñ?татут на Ñ?пециализиран държавен Ñ?лужител (например полицейÑ?ки Ñ?лужител, пожарникар и Ñ‚.н.). 29 46. Тази промÑ?на обаче вÑ?е още не оказва влиÑ?ние върху разходите за Ñ?оциално оÑ?игурÑ?ване. ПреклаÑ?ификациÑ?та на държавните Ñ?лужители и перÑ?онала в админиÑ?трациÑ?та не намалÑ?ва разходите за Ñ?оциални оÑ?игуровки, тъй като пенÑ?ионната вноÑ?ка за Ñ?пециализираните държавни Ñ?лужители по Закона за МВР беше повишена от 40,8% на 60,8% през 2017 г. Ñ? цел да Ñ?е покрие недоÑ?тига в пенÑ?ионниÑ? фонд на полицаите. Ð’ резултат на това делът на разходите за Ñ?оциални оÑ?игуровки Ñ?е увеличава Ñ? 9 процентни между 2016 г. и февруари 2018 г.. Фигура 35. БроÑ?Ñ‚ на Ñ?лужителите, отговарÑ?щи на уÑ?ловиÑ?та за виÑ?оки оÑ?игурителни вноÑ?ки намалÑ?ва, но делът на разходите за Ñ?оциално оÑ?игурÑ?ване нараÑ?тва поради увеличението на пенÑ?ионната вноÑ?ка Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз оÑ?нова на данни от МФ. 47. Друг важен фактор за виÑ?оките оÑ?игуровки в МВР е фактът, че държавата плаща вноÑ?ката на Ñ?лужителите за Ñ?оциално оÑ?игурÑ?ване. ВиÑ?оките оÑ?игурителни вноÑ?ки на полицейÑ?ките Ñ?лужители и пожарникарите Ñ?е изплащат изцÑ?ло от държавниÑ? бюджет, включително чаÑ?тта на Ñ?лужителите, коÑ?то в повечето европейÑ?ки Ñ?трани Ñ?е плаща от Ñ?лужителите. 48. ВиÑ?оките оÑ?игурителни вноÑ?ки, въпреки че Ñ?а Ñ?вързани Ñ? благоприÑ?тни пенÑ?ионни уÑ?ловиÑ?, намалÑ?ват фиÑ?калните възможноÑ?ти за заплатите, оÑ?обено за полицаите и пожарникарите Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование. Заплатите в тази категориÑ? Ñ?тават непривлекателни, което води до значителен брой Ñ?вободни работни меÑ?та. Ð?езаетите позиции Ñ?а поÑ?тоÑ?нно Ñ?вление в МВР. ВиÑ?ок дÑ?л на незаети позиции влиÑ?е върху морала и ефективноÑ?тта на полицаите и пожарникарите. Държавата продължава да оÑ?игурÑ?ва благоÑ?ÑŠÑ?тоÑ?нието на Ñ?воите Ñ?пециализирани държавни Ñ?лужители чрез различни инÑ?трументи – надбавка на заплатите от около 2% вÑ?Ñ?ка година 11 , допълнително заплащане за опаÑ?ни и вредни уÑ?ловиÑ? на труд, бонуÑ? за добро изпълнение, храна или компенÑ?ациÑ? за храна, безплатен общеÑ?твен транÑ?порт, заплащане на до 20 меÑ?ечни заплати при пенÑ?иониране, безплатни здравни уÑ?луги, обучение, Ñ?убÑ?идирани жилища и Ñ?убÑ?идирани почивни Ñ?танции. Въпреки това, ниÑ?ката 11 Този коефициент е различен за различните позиции. 30 оÑ?новна заплата е непривлекателна за новите Ñ?лужители и е причина за незаетите позиции, поÑ?тоÑ?нни оплакваниÑ? в публичното проÑ?транÑ?тво и иÑ?каниÑ? за по-виÑ?оки заплати. Фигура 36. Повечето незаети работни меÑ?та Ñ?а за по-ниÑ?ко квалифициран перÑ?онал Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МВР. 49. Повече от половината от Ñ?вободните работни меÑ?та Ñ?а в категориÑ?та Ñ? най - ниÑ?ко заплащане, коÑ?то изглежда не оÑ?игурÑ?ва доÑ?татъчно привлекателно заплащане и Ñ?тимули (виж Фигура 26). Стимулите за приÑ?ъединÑ?ване към полициÑ?та и пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ Ñ?а: (a) ранно пенÑ?иониране и виÑ?оки обезщетениÑ? при Ñ?ъкращение и (б) допълнителни надбавки за опаÑ?ни уÑ?ловиÑ? на труд. ПървиÑ?Ñ‚ Ñ?тимул е наÑ?очен към бъдещето, а перÑ?пективите в наÑ?тоÑ?щето и в близко бъдеще за Ñ?лужителите Ñ? най-ниÑ?ки заплати (перÑ?онал Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование) Ñ?а мрачни поради ниÑ?киÑ? размер на заплатите и много малкото възможноÑ?ти за кариерно развитие. Следователно, попълването на Ñ?вободните работни меÑ?та на това ниÑ?ко ниво на профеÑ?иÑ?та ще продължи да бъде проблем, оÑ?вен ако не Ñ?е поÑ?тигне по-добро баланÑ?иране на наÑ?тоÑ?щите и бъдещите Ñ?тимули (ранно пенÑ?иониране) и не Ñ?е предложат по-добри възможноÑ?ти за кариерно развитие на полицаите, чиÑ?то оÑ?новна заплата започва от 663 лв. При по-виÑ?оките образователни Ñ?тепени, привличането на квалифициран перÑ?онал може да бъде трудно поради изиÑ?кваниÑ?та за по-виÑ?ока квалификациÑ?, отколкото пазарът на труда може да предложи. 50. ПерÑ?оналът в категориÑ?та Ñ? най-ниÑ?ки възнаграждениÑ? има ограничени кариерни възможноÑ?ти в Ñ?иÑ?темата на МВР(Фигура 38). Докато полицаите и пожарникарите Ñ? виÑ?ше образование могат да бъдат повишени в шеÑ?Ñ‚ различни категории на заплащане, за полицаите и пожарникарите Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование, които предÑ?тавлÑ?ват 63% от перÑ?онала в ГД Ð?П и ГД „ПБЗÐ?“, има Ñ?амо една категориÑ? възнаграждение. Разликата в оÑ?новната заплата между Ñ?тарши полицейÑ?ки Ñ?лужител и полицейÑ?ки Ñ?лужител е Ñ?амо 1,6% или 11 лв. (виж Фигура 26, в червено). При пожарникарите Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование оÑ?новните заплати Ñ?а Ñ?ъщите като при полицейÑ?ките Ñ?лужители, както и разликата между Ñ?тарши пожарникари и пожарникари, които печелÑ?Ñ‚ Ñ?ъответно 673 лв. и 662 лв. Ð’ рамките на 17 години един полицейÑ?ки Ñ?лужител Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование може да доÑ?тигне началната заплата на полицейÑ?ките Ñ?лужители Ñ? виÑ?ше образование от 927 лв. 51. Въпреки това, на по-ниÑ?ките нива в йерархиÑ?та заплатите на перÑ?онала на МВР Ñ?а по-виÑ?оки, отколкото в общата държавна админиÑ?трациÑ?, незавиÑ?имо че 31 увеличението на заплатите за една и Ñ?ъща длъжноÑ?Ñ‚ е по-ниÑ?ко. Ð?апример най- ниÑ?ката начална заплата за младши екÑ?перт (екÑ?пертно ниво 7) Ñ? виÑ?ше образование е 420 лв. (2016 г.), а макÑ?ималната оÑ?новна заплата за Ñ?лужители Ñ? отлични оценки за изпълнение може да доÑ?тигне 2400 лв. Ñ?лед 18 години на Ñ?ъщата длъжноÑ?Ñ‚. Ð?а практика, най-ниÑ?ката заплата за екÑ?пертно ниво 7 в регионалната дирекциÑ? на МиниÑ?терÑ?твото на околната Ñ?реда и водите през 2016 г. е 435 лв., което е доÑ?та под заплатата на полицаи или пожарникари Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование. Държавната Ñ?лужба не наема Ñ?пециалиÑ?ти без виÑ?ше образование. Лица Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование в държавната админиÑ?трациÑ? биха могли да получат конÑ?ултантÑ?ка длъжноÑ?Ñ‚ Ñ? оÑ?новна начална заплата от 420 лв. и най - виÑ?ока оÑ?новна заплата от 1600 лв. Ñ?лед 18 години. Процентът на увеличение на заплатите за общите държавни Ñ?лужители е по-виÑ?ок, отколкото при полицейÑ?ките Ñ?лужители Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование. Фигура 37. ОÑ?новните заплати на полицейÑ?ките Ñ?лужители Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование не Ñ?е увеличават много Ñ?ÑŠÑ? Ñ?таршинÑ?твото, за разлика от полицейÑ?ките Ñ?лужители Ñ? виÑ?ше образование Източник: Ð?Ð?РЕДБÐ? â„– 8121з-919 от 13.07.2017 г. за размера на оÑ?новните меÑ?ечни възнаграждениÑ? на държавните Ñ?лужители. Препоръки по отношение на политиките за възнаграждениÑ?та: 52. ОÑ?игурÑ?ване на Ñ?тимули за кариерно развитие на полицейÑ?ки Ñ?лужители и пожарникари Ñ?ÑŠÑ? Ñ?редно образование. МВР би могло да обмиÑ?ли по-бързо увеличаване на заплатите за добро изпълнение, както и други нефинанÑ?ови Ñ?тимули, за да повиши привлекателноÑ?тта на тези длъжноÑ?ти. 53. ОбмиÑ?лÑ?не на допълнително ограничаване на правото за ранно пенÑ?иониране Ñ?амо за Ñ?лужители, които извършват виÑ?окориÑ?кова работа. ПреклаÑ?ифицирането на перÑ?онала на държавни Ñ?лужители или на лица по трудово правоотношение може да продължи, за да покрие повече длъжноÑ?ти, които не включват риÑ?кова работа. Дори в полициÑ?та и пожарната има длъжноÑ?ти, които оÑ?ъщеÑ?твÑ?ват предимно канцеларÑ?ка работа. 54. ОбмиÑ?лÑ?не на намалÑ?ване на разликата между пенÑ?ионната възраÑ?Ñ‚ и оÑ?игурителниÑ? Ñ?таж между Ñ?пециализираните държавни Ñ?лужители и държавните Ñ?лужители. Това ще подобри уÑ?тойчивоÑ?тта и Ñ?праведливоÑ?тта на пенÑ?ионната Ñ?иÑ?тема. 32 Въпреки че и други държави от ЕС прилагат ранно пенÑ?иониране за полицейÑ?ки Ñ?лужители и пожарникари, разликата обикновено е по-малка. Ð?апример, полицейÑ?ките Ñ?лужители в Обединеното кралÑ?тво Ñ?е пенÑ?ионират на 60-годишна възраÑ?Ñ‚, в Ñ?равнение Ñ? 65 г. за общите категории Ñ?лужители, а германÑ?ките полицейÑ?ки Ñ?лужители – на 60 г. в Ñ?равнение Ñ? 65 г. и 7 меÑ?еца за оÑ?таналите. 4. Заключение 55. ВъзприÑ?тието на гражданите за надеждноÑ?тта на полицейÑ?ките Ñ?лужби в БългариÑ? е едно от най-ниÑ?ките в ЕС, въпреки най-виÑ?оките публични разходи за общеÑ?твен ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ между Ñ?траните за Ñ?равнение. Както показва опита на други Ñ?трани,12 решението, което да накара хората да Ñ?е чувÑ?тват по-Ñ?игурни и да Ñ?е Ñ?веде до минимум изгубените животи и имущеÑ?твените щети от пожари е реÑ?урÑ?ите да Ñ?е използват по-добре, а не непременно да Ñ?е харчи повече. 56. По-доброто използване на човешките реÑ?урÑ?и, повечето и по-добро разпределение на допълнителните реÑ?урÑ?и, както и ревизираните политики по отношение на възнаграждениÑ?та ще допринеÑ?ат за повишаване на ефикаÑ?ноÑ?тта, оÑ?вобождаване на реÑ?урÑ?и за подобрÑ?ване на оборудването и на умениÑ?та, и подобрÑ?ване на резултатите. Това от Ñ?воÑ? Ñ?трана ще подобри мнението на гражданите за общеÑ?твениÑ? ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ до равнището в Ñ?траните за Ñ?равнение и ще увеличи благоÑ?ÑŠÑ?тоÑ?нието на гражданите. 57. Човешките реÑ?урÑ?и могат да бъдат по-добре използвани чрез конÑ?олидиране на админиÑ?тративните уÑ?луги, използване на Ñ?поделени админиÑ?тративни уÑ?луги и ефективно разпределение на полицейÑ?ките Ñ?лужители и пожарникарите. СъщеÑ?твуващите 28 ОДМВР могат да бъдат конÑ?олидирани в по-малък брой ОД, както нÑ?кои агенции в БългариÑ? вече Ñ?а направили. Споделените админиÑ?тративни уÑ?луги могат да бъдат въведени, за да подпомагат ОДМВР и зоналните жандармерийÑ?ки управлениÑ?, както и регионалните дирекции „Пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ и защита на наÑ?елението“. Подобна конÑ?олидациÑ? и Ñ?поделени уÑ?луги ще Ñ?помогнат за по-ефективно разпределение на реÑ?урÑ?ите (човешки, финанÑ?ови и технологични) и поÑ?тигане на икономии, които биха могли да бъдат наÑ?очени за други необходими разходи. Ð’ допълнение към това, разпределението на полицейÑ?ките Ñ?лужители и пожарникарите там, където има най-голÑ?ма нужда от Ñ‚Ñ?Ñ… и където биха могли да бъдат най-ефективни, ще Ñ?помогнат за подобрÑ?ване на уÑ?лугата и възприÑ?тието й от Ñ?трана на гражданите. Това изиÑ?ква да Ñ?е анализират първо причините за неефективното използване на перÑ?онала и времето му, и да Ñ?е разработи план за дейÑ?твие. Мониторингът на изпълнението ще Ñ?помогне за гарантиране на ефективното използване на перÑ?онала във времето. Оценката за ефективноÑ?тта на МВР е добра Ñ?тъпка. Включването на разходите в тази оценка ще подпомогне анализа на ефикаÑ?ноÑ?тта на разходите. СравнÑ?ването на показателите на различните ОДМВР, а не Ñ?амо изменениÑ?та във времето, ще подпомогне Ñ?равнÑ?ването на ефикаÑ?ноÑ?тта на отделните ОДМВР и ще наÑ?ърчи здравоÑ?ловна конкуренциÑ? помежду им. 58. Разходите за допълнителни реÑ?урÑ?и могат да бъдат подобрени чрез по - ефикаÑ?но договарÑ?не, разпределение и подобрениÑ? при общеÑ?твените поръчки. ПредоговарÑ?нето на договорите за комунални уÑ?луги, което вече е започнато от МВР, 12 Виж каре 1 и приложение 1. 33 конÑ?олидирането (чрез Ñ?поделÑ?не, отдаване под наем или продажба) на неизползвани помещениÑ?, идентифициране на неефективноÑ?ти при разпределението на превозни Ñ?редÑ?тва и технологични реÑ?урÑ?и, по-добро планиране на разходите за издръжка, конÑ?олидиране на възлагането на общеÑ?твени поръчки и подобрÑ?ване на антикорупционните мерки и бързината на възлагането на общеÑ?твени поръчки биха Ñ?помогнали за оÑ?игурÑ?ване на необходимите разходи за издръжка и за увеличаване на ефекта от тези разходи. 59. Промени в политиките в облаÑ?тта на Ñ?оциалните оÑ?игуровки и кариерното развитие биха могли да Ñ?помогнат за подобрÑ?ване на мотивациÑ?та на Ñ?лужителите, за намалÑ?ване на незаетите работни меÑ?та и на извънредниÑ? труд, както и за оÑ?вобождаване на необходим реÑ?урÑ?. Увеличаването на задължителниÑ? оÑ?игурителен Ñ?таж, необходим за пенÑ?иониране, по-добър баланÑ? на наÑ?тоÑ?щите Ñ?прÑ?мо бъдещите Ñ?тимули, поÑ?тепенното прекратÑ?ване на плащането на чаÑ?тта от Ñ?оциалните оÑ?игуровки на Ñ?лужителÑ? от държавата и гарантиране, че вÑ?ички Ñ?лужители, които държавата оÑ?игурÑ?ва Ñ? по-виÑ?ока оÑ?игурителна вноÑ?ка дейÑ?твително Ñ?а извършвали риÑ?кови дейноÑ?ти ще Ñ?помогне за оÑ?вобождаване на реÑ?урÑ?и за други необходими разходи. Тези разходи могат да бъдат наÑ?очени за по-добри възможноÑ?ти за кариерно развитие на перÑ?онала в категориÑ?та Ñ? най-ниÑ?ко възнаграждение, което на Ñ?вой ред ще намали броÑ? на незаетите работни меÑ?та и заплащането на извънреден труд. 34 БИБЛИОГРÐ?ФИЯ МиниÑ?терÑ?ки Ñ?ъвет, Доклад за Ñ?ÑŠÑ?тоÑ?нието на админиÑ?трациÑ?та, 2016 г. Alda, E. (2013). Performance of Police Forces in Guatemala and Nicaragua. Research. Justice, Law and Criminology. The American University. Washington, D.C. Alda, E. (2014). How are police doing in combating crime? An exploratory study of efficiency analysis of the Policia Nacional Civil in Guatemala. Policing: an international journal of police strategies & management, 37(1), 87-107. Alda, E. (2016). Reallocation of Police Inputs to Maximize Organizational Efficiency: Evidence from a Developing Country. Research. Justice, Law and Criminology. American University. Alda, E. (2016). Mejorar el Desempeño en Seguridad Ciudadana a través de la Eficiencia en el Gasto, in Peru: Gasto Publico. Research/Policy. Washington, D.C. Alda, E. (2017). Police performance and Impact in Mexico. (PhD Dissertation), American University, Washington, D.C. Alpert, G. P., & Moore, M. H. (1993). Measuring police performance in the new paradigm of policing. Performance measures for the criminal justice system, 109, 111. Andersen, P., & Petersen, N. C. (1993). A procedure for ranking efficient units in data envelopment analysis. Management science, 39(10), 1261-1264. Barros, C. P. (2007). The city and the police force: analysing relative efficiency in city police precincts with data envelopment analysis. International Journal of Police Science & Management, 9(2), 164-182. Berman, E. M. (2006). Performance and productivity in public and nonprofit organizations: ME Sharpe. Cazals, C., Florens, J.-P., & Simar, L. (2002). Nonparametric frontier estimation: a robust approach. Journal of econometrics, 106(1), 1-25. Carrington, R., Puthucheary, N., & Rose, D. (1997) Performance Measurement in Government Service Provision: The Case of Police Services in New South Wales, Journal of Productivity Analysis, 8, 415-430. Dormer, Eoin and Thomas Gavin. Spending Review 2017. Challenges for Investment in Police Expenditure: A Public Expenditure Perspective. Prepared by staff in the Department of Public Expenditure & Reform in the context of the Spending Review 2017, July, www.per.gov.ie/wp-content/uploads/Policing-Investment.pdf Drake, L. M., & Simper, R. (2000) Productivity Estimation and the Size-Efficiency Relationship in English and Welsh Police Forces: An Application of DEA and Multiple Discriminant Analysis, International Review of Law and Economics, 20, 53- 73. Drake, L. M., & Simper, R. (2002b) The Measurement of English and Welsh Police Force Efficiency: A Comparison of Distance Function Models, forthcoming European Journal of Operational Research. Dyson, R. G., & Thanassoulis, E. (1988). Reducing weight flexibility in data envelopment analysis. Journal of the Operational Research Society, 563-576. Färe, R., & Grosskopf, S. (2000). Theory and application of directional distance functions. Journal of Productivity Analysis, 13(2), 93-103. Fiorentino, E., Karmann, A., & Koetter, M. (2006). The cost efficiency of German banks: a comparison of SFA and DEA. Available at SSRN 947340. Fisher Associates (2012). Irish Coast Guard: Value for Money Review. Prepared by Fisher Associates on behalf of the Department of Transport, Tourism and Sport, Ireland. http://www.dttas.ie/sites/default/files/publications/maritime/english/irish-coast-guard- publications/fishers-report-ircg-vfm-final-10-4-12.pdf Fried, H. O., Schmidt, S. S., & Yaisawarng, S. (1999). Incorporating the operating environment into a nonparametric measure of technical efficiency. Journal of Productivity Analysis, 12(3), 249-267. 35 Goltz, J. W. (2006). Police organizational performance in the state of Florida: confirmatory analysis of the relationship of the environment and design structure to performance. University of Central Florida Orlando, Florida. Kumar, S., & Kumar, S. (2013). Does modernization improve performance: evidence from Indian police. European Journal of Law and Economics, 1-21. Langworthy, R. H. (1986). The structure of police organizations: Praeger New York. Maguire, E. R. (2003). Measuring the performance of law enforcement agencies. Calea Update, 83, 84. Maguire, E. R. (2003). Organizational structure in American police agencies: Context, complexity, and control: SUNY Press. Nyhan, R. C., & Martin, L. M. (1999) Assessing the Performance of Municipal Police Service Using Data Envelopment Analysis: An Exploratory Study, State and Local Government Review, 31(1), 18-30. Ozcan, Y. A. (2008). Health care benchmarking and performance evaluation: an assessment using Data Envelopment Analysis (DEA): Springer Berlin. Pascoe, S., Kirkley, J. E., Greboval, D., & Morrison-Paul, C. (2003). Measuring and assessing capacity in fisheries: Issues and methods: Food and Agriculture Organization of the United Nations. Sarkis, J. (2007). Preparing your data for DEA Modeling data irregularities and structural complexities in data envelopment analysis (pp. 305-320): Springer. Simar, L., & Wilson, P. W. (2011). Two-stage DEA: caveat emptor. Journal of Productivity Analysis, 36(2), 205-218. Sparrow, M. K. (2015). Measuring Performance in a Modern Police Organization. Thanassoulis, E. (2001). Introduction to the theory and application of data envelopment analysis: Springer. Thanassoulis, E. (1995) Assessing Police Forces in England and Wales using Data Envelopment Analysis, European Journal of Operational Research, 87, 641- 657. Treasury Committee (2010). Spending Review and Autumn Statement 2010. October. United Kingdom Government. https://www.gov.uk/government/publications/spending- review-2010 Treasury Committee (2015). Spending Review and Autumn Statement 2015. November. United Kingdom Government. https://www.gov.uk/government/publications/spending-review-and-autumn- statement-2015-documents UN 2006. www.unodc.org/documents/crime-congress/12th-Crime- Congress/Documents/A_CONF.213_3/V1050608e.pdf Verma, A., & Gavirneni, S. (2006). Measuring police efficiency in India: an application of data envelopment analysis. Policing: An international journal of police strategies & management, 29(1), 125-145. Wilson, J. Q. (1978). Varieties of police behavior: Harvard University Press. World Bank (1994). Peru - Public expenditure review (English). Washington, D.C.: World Bank. http://documents.worldbank.org/curated/en/766811468758342721/Peru-Public- expenditure-review World Bank (2010). El Salvador - Public Expenditure Review : Enhancing the Efficiency and Targeting of Expenditures, Volume 1. Main Report. Public expenditure review (PER). Washington, D.C.: World Bank. https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/12372 World Bank (2016). Mexico - Public expenditure review (English). Washington, D.C. : World Bank Group. http://documents.worldbank.org/curated/en/284151472615491033/Mexico-Public- expenditure-review 36 World Economic Forum’s Global Competitiveness Index (GCI), 2017-18. World Justice Project (2017). WJP Rule of Law Index 2017-2018, p. 36. https://worldjusticeproject.org/our-work/wjp-rule-law-index/wjp-rule-law-index- 2017%E2%80%932018 37 ПРИЛОЖЕÐ?ИЕ 1. Ð?аблюдениÑ? от прегледи на разходите на полициÑ?та в други държави Ð’ повечето Ñ?лучаи не Ñ?тава дума за по-големи разходи, а за по-добро разпределение на реÑ?урÑ?ите: • Прегледът на разходите (ПР) обикновено оценÑ?ва дали разпределението на бюджета на полициÑ?та между регионите е базирано на критерий за ефикаÑ?ноÑ?Ñ‚; • Критериите, които Ñ?траните обикновено използват за разпределÑ?не на регионалниÑ? бюджет, Ñ?а нивата на преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ и наÑ?илие (или бедноÑ?Ñ‚ и неравенÑ?тво, които Ñ?а Ñ?вързани Ñ? преÑ?тъпноÑ?тта) и броÑ? на наÑ?елението; • ПР Ñ?ъщо разглежда и развитието на преÑ?тъпноÑ?тта във времето, за да види дали оправдава увеличаване на бюджета или за да разбере промените във възприÑ?тиÑ?та на хората по отношение на полицейÑ?ките Ñ?лужби (Перу и Ел Салвадор); • ПР Ñ?равнÑ?ва Ñ?татиÑ?тиката на преÑ?тъпноÑ?тта и полицейÑ?киÑ? бюджет Ñ?прÑ?мо други Ñ?трани, за да прецени дали разликите в разпределението на бюджета могат да бъдат обÑ?Ñ?нени Ñ? разлики в Ñ?тепента на преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ (Перу и Ел Салвадор); • ПР Ñ?равнÑ?ва ефективноÑ?тта на разходите Ñ?прÑ?мо други Ñ?трани, например по отношение на дела на разрешените преÑ?тъплениÑ? на 1000 полицаи (Перу) или на времето за реакциÑ? (Ел Салвадор); • Ð?Ñ?кои ПР (ИрландиÑ? и Перу) препоръчват използването на модел за разпределение на реÑ?урÑ?ите, който разпределÑ? полицейÑ?ките Ñ?или в облаÑ?тите и отделите въз оÑ?нова на нуждите и меÑ?тната ефективноÑ?Ñ‚; СлучаÑ?Ñ‚ Ñ? Перу е Ñ?Ñ?ен пример, че гарантирането на общеÑ?твениÑ? ред и безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ не предполага повече разходи, а по-ефективно преразпределÑ?не на реÑ?урÑ?ите: • Ð?ай-ефективниÑ?Ñ‚ перуанÑ?ки район е 25 пъти по-ефективен при използването на Ñ?воите реÑ?урÑ?и, отколкото най-неефективниÑ? (в нÑ?кои райони реÑ?урÑ?ите не Ñ?е използват доÑ?татъчно); • ПреразпределÑ?нето на реÑ?урÑ?и (перÑ?онал и реÑ?урÑ?и) между полицейÑ?ките райони Ñ?поред Ñ?тепента на преÑ?тъпноÑ?Ñ‚ би могло да подобри уÑ?лугите Ñ? 60 процента (по отношение на предотвратени преÑ?тъплениÑ?); • ПренаÑ?очването на реÑ?урÑ?ите от районите, в които разходите Ñ?а по -малко ефективни би Ñ?пеÑ?тило 0,3% от БВП за други разходи; Разпределението и разходите за перÑ?онал Ñ?а чеÑ?то Ñ?рещана тема в ПР: • Ð?амалÑ?ването на извънредниÑ? труд е цел на нÑ?колко ПР (ИрландиÑ?, МекÑ?ико и Обединеното кралÑ?тво). Ð’ Ñ?лучаÑ? Ñ? ИрландиÑ?, в нейниÑ? ПР бÑ?ха определени Ñ?ледните цели: - намалÑ?ване на извънредниÑ? труд до уÑ?тойчиви нива (4-5% от заплащането); - Ñ?ъздаване на Ñ?иÑ?тема за бюджетиране на извънредниÑ? труд по категории (например Ñ?ъдилища, разÑ?ледване на преÑ?тъплениÑ? и Ñ‚.н.); - включване на непредвидени разходи за очаквани Ñ?ъбитиÑ? (например държавни визити); 38 • ОбмиÑ?лÑ? Ñ?е използването на повече цивилни лица за извършване на нÑ?кои полицейÑ?ки функции, за да Ñ?е оÑ?вободÑ?Ñ‚ Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? и да Ñ?е намали работното време. Ð’ Ñ?лучаÑ? Ñ? ИрландиÑ?: - ИрландÑ?ката Гарда изчиÑ?лÑ?ва, че ако използването на цивилни лица доÑ?тигне целта от 1500 длъжноÑ?ти, ще бъдат Ñ?пеÑ?тени 45 млн. евро годишно, които биха могли да финанÑ?ират допълнителни 2,5 млн. чаÑ?а оперативна полицейÑ?ка дейноÑ?Ñ‚; - използването на цивилни лица намалÑ?ва пенÑ?ионните вноÑ?ки (размерът на вноÑ?ката на работодателÑ? в полициÑ?та е 53% преди 2013 г. и 14% Ñ?лед 2013 г., но за държавните Ñ?лужители Ñ‚Ñ? е 8%) и плащаниÑ?та за извънреден труд; Разглеждат Ñ?е и преÑ?труктуриране и конÑ?олидиране на функции: • ПреÑ?труктурирането и конÑ?олидациÑ?та позволÑ?ват по-ефективно използване на реÑ?урÑ?ите и намалÑ?ване на извънредниÑ? труд; • При ИрландÑ?ката брегова охрана конÑ?олидациÑ?та на звена и центрове Ñ?е извършва, за да Ñ?е оÑ?вободи перÑ?онал, който да бъде преразпределен към други задължениÑ?; • Ð’ Обединеното кралÑ?тво, като чаÑ?Ñ‚ от реформата, проведена през 2010 г., беше Ñ?ъздадена Ð?ационална агенциÑ? за борба Ñ? преÑ?тъпноÑ?тта, коÑ?то да предоÑ?тавÑ? уÑ?луги, които е най-удачно да Ñ?е предоÑ?тавÑ?Ñ‚ на национално равнище. ТÑ? пое и нÑ?кои функции на Ð?генциÑ?та за подобрÑ?ване на националната полициÑ?, коÑ?то беше премахната, чрез което Ñ?е реализираха Ñ?пеÑ?Ñ‚Ñ?ваниÑ? от около 50 милиона паунда. (112 млн.лв.); • Ð’ ХоландиÑ?, 26 меÑ?тни полицейÑ?ки Ñ?лужби бÑ?ха обединени в една национална полициÑ?, Ñ? цел Ñ?правÑ?не Ñ? неефективноÑ?тта, причинена от наÑ?лагването на многобройни политики и управление; ПодобрениÑ?та при общеÑ?твените поръчки Ñ?ъщо водÑ?Ñ‚ до намалÑ?ване на разходите: ПР в МекÑ?ико и Обединеното кралÑ?тво Ñ?а наÑ?очени към подобрÑ?ване на общеÑ?твените поръчки. Ð’ МекÑ?ико препоръката беше да Ñ?е гарантира, че поръчката на Ñ?токи и уÑ?луги на меÑ?тно ниво е напълно прозрачна и общеÑ?твено доÑ?тъпна, което Ñ?е очакваше да доведе до значителни икономии на разходи. 39 ПРИЛОЖЕÐ?ИЕ 2. Измерване на ефективноÑ?тта на публичниÑ? Ñ?ектор при предоÑ?тавÑ?нето на уÑ?луги за общеÑ?твен ред и Ñ?игурноÑ?Ñ‚ Ñ? използване на гранични методологии 1. Въведение През поÑ?ледните години както политиците, така и гражданите наблюдават ефективноÑ?тта на публичниÑ? Ñ?ектор в предоÑ?тавÑ?нето на уÑ?луги за общеÑ?твен ред и Ñ?игурноÑ?Ñ‚ Ñ? нараÑ?тващ интереÑ?, а понÑ?кога и Ñ?ÑŠÑ? загриженоÑ?Ñ‚. ОбщеÑ?твениÑ?Ñ‚ ред и Ñ?игурноÑ?Ñ‚, оÑ?обено полициÑ?та и пожарната безопаÑ?ноÑ?Ñ‚, Ñ?а в оÑ?новата на предоÑ?тавÑ?нето на общеÑ?твени уÑ?луги, най-вече защото и двете облаÑ?ти Ñ?а много видими за гражданите. Ð’ резултат на това, Ñ?ъздаването на Ñ?олиден и прозрачен механизъм за измерване на ефективноÑ?тта при оÑ?игурÑ?ването на общеÑ?твен ред и Ñ?игурноÑ?Ñ‚ Ñ?е превърна в приоритет за правителÑ?твото. ОÑ?вен това, тъй като натиÑ?кът върху използването на фиÑ?калните реÑ?урÑ?и Ñ?е увеличава, нараÑ?тва и необходимоÑ?тта да Ñ?е гарантират възможно най-виÑ?оки нива на ефективноÑ?Ñ‚ Ñ? най-малко загуба на реÑ?урÑ?и (Langworthy, 1986; Maguire, 2003a, 2003b; Wilson, 1978). УÑ?илиÑ?та за измерване на предÑ?тавÑ?нето на публичниÑ? Ñ?ектор в облаÑ?тите общеÑ?твен ред и Ñ?игурноÑ?Ñ‚ включват два оÑ?новни елемента: A. ЕфективноÑ?Ñ‚. Това понÑ?тие определÑ? нивото на поÑ?тигнатите резултати незавиÑ?имо от размера на използваните реÑ?урÑ?и (Berman, 2006). Ð?апример, в Ñ?лучаÑ? Ñ? полициÑ?та, процентът на разкриване на преÑ?тъплениÑ?та може да Ñ?е използва като мÑ?рка за ефикаÑ?ноÑ?тта, тъй като той е вÑ?еобхватна мÑ?рка за извършената от полициÑ?та работа. При този пример Ñ?е измерва по -Ñ?коро разкриваемоÑ?тта на преÑ?тъплениÑ?та, а не броÑ?Ñ‚ на вложените Ñ?редÑ?тва, които Ñ?а използвани за поÑ?тигането на тази разкриваемоÑ?Ñ‚; B. ЕфикаÑ?ноÑ?Ñ‚. Това понÑ?тие е измерване на Ñ?ъотношението между получените резултати и вложените Ñ?редÑ?тва: резултат EфективноÑ?Ñ‚ = вложени Ñ?редÑ?тва Ð?апример, коефициентът на ефикаÑ?ноÑ?Ñ‚ би бил колко преÑ?тъплениÑ? Ñ?а разкрити13 Ñ?прÑ?мо броÑ? на използваните от полициÑ?та Ñ?редÑ?тва (например полицейÑ?ки Ñ?лужители, превозни Ñ?редÑ?тва, техника, инфраÑ?труктура и Ñ‚.н.) (Kumar and Kumar, 2013). Поради това ефикаÑ?ноÑ?тта е по-вÑ?еобхватна мÑ?рка за изпълнението, тъй като Ñ‚Ñ? измерва както ефикаÑ?ноÑ?тта на инÑ?титуциÑ?та, така и начина, по който Ñ‚Ñ? е използвала наличните реÑ?урÑ?и за поÑ?тигането на целите; Ð?а практика, целта при измерване на ефикаÑ?ноÑ?тта е да Ñ?е увеличи макÑ?имално резултатноÑ?тта Ñ? минимално количеÑ?тво вложени Ñ?редÑ?тва. Ð?апример, по-виÑ?ок процент от преÑ?тъплениÑ?, разкрити чрез използване на Ñ?ъщото количеÑ?тво Ñ?редÑ?тва Ñ?е Ñ?чита за подобрена ефективноÑ?Ñ‚. За разлика от това, полицейÑ?ко управление Ñ? по-ниÑ?ък процент на разкриваемоÑ?Ñ‚ при използване на Ñ?ъщото количеÑ?тво Ñ?редÑ?тва, както оÑ?таналите управлениÑ?, Ñ?е Ñ?чита за неефикаÑ?но и ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва или да увеличи резултатноÑ?тта Ñ?и и/или да намали Ñ?редÑ?твата, за да увеличи Ñ?воÑ?та ефективноÑ?Ñ‚. Измерването на ефикаÑ?ноÑ?тта е вÑ?е по-важно за инÑ?титуциите от публичниÑ? Ñ?ектор като полициÑ?та и пожарната. ЧеÑ?то пъти, въпреки че реÑ?урÑ?ите на инÑ?титуциите в публичниÑ? 40 Ñ?ектор Ñ?а ограничени, бюджетните Ñ?редÑ?тва Ñ?е разпределÑ?Ñ‚ незавиÑ?имо дали реÑ?урÑ?ите Ñ?е изразходват ефективно или не. Ð?апример, незавиÑ?имо от това дали нивата на наÑ?илие оÑ?тават Ñ?табилни или Ñ?е покачват, бюджетните Ñ?редÑ?тва, отпуÑ?нати на полицейÑ?ките Ñ?или, Ñ?е увеличават в опит за Ñ?правÑ?не Ñ? проблема. Ð?налогично, пожарната Ñ?ъщо може да получи увеличение на бюджета за извършване на дейноÑ?тта Ñ?и, незавиÑ?имо от това дали Ñ?лучаите Ñ?е увеличават или намалÑ?ват. Това повдига един фундаментален въпроÑ?: колко ефективни Ñ?а Ñ?лужбите за общеÑ?твен ред и Ñ?игурноÑ?Ñ‚ в борбата Ñ? неÑ?игурноÑ?тта и в оÑ?игурÑ?ването на уÑ?луги по пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚? Един от подходите за отговор на тези Ñ?ложни въпроÑ?и включва използването на гранични методологии. Граничните методологии Ñ?а мощни инÑ?трументи за измерване на ефективноÑ?тта на Ñ?ложни инÑ?титуции от публичниÑ? Ñ?ектор като полициÑ?та и Ñ?лужбите за противопожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚. Ð’ наÑ?тоÑ?щето изÑ?ледване Ñ?а използвани две техники за анализ на Ñ?равнителната ефективноÑ?Ñ‚ (Ð?СЕ), за да Ñ?е измери ефективноÑ?тта на полициÑ?та и пожарната. Този доклад използва (1) модел на Ð?СЕ, ориентиран към входÑ?щите реÑ?урÑ?и за изÑ?ледване на ефективноÑ?тта на полициÑ?та и (2) функциÑ? Ñ? дирекционна диÑ?танциÑ? (ФДД) за противопожарните Ñ?лужби14. ОÑ?таналата чаÑ?Ñ‚ от това приложение е Ñ?труктурирана както Ñ?ледва: Раздел 2 предÑ?тавÑ? интуициÑ?та зад Ð?СЕ, Раздел 3 опиÑ?ва методологиÑ?та на AСЕ, използвана за оценка на ефективноÑ?тта на полициÑ?та в БългариÑ?, Раздел 4 опиÑ?ва методологиÑ?та на ФДД, използвана за оценка на ефективноÑ?тта на пожарната, Раздел 5 предÑ?тавÑ? оÑ?новните ограничениÑ? на граничните методологии, а заключителната чаÑ?Ñ‚ завършва приложението. 2. ИнтуициÑ?та зад анализа на Ñ?равнителната ефективноÑ?Ñ‚ (Ð?СЕ) Този раздел обÑ?Ñ?нÑ?ва интуициÑ?та зад Ð?СЕ, като използва пример Ñ? един входÑ?щ реÑ?урÑ?, един резултат и нÑ?колко единици за анализ (виж Таблица A2.1 и Фигура A2.1 a-в). Таблица A2.1 Примери за входÑ?щи реÑ?урÑ?и и резултати Единица за управление на решениÑ? ВходÑ?щ реÑ?урÑ? (полицейÑ?ки Резултат (процент на (ЕУР)15 Ñ?лужители) разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та) A 100 80 B 300 80 C 300 300 D 500 400 E 600 400 F 100 70 14 Както беше Ñ?поменато по-горе, функциите за дирекционната диÑ?танциÑ? Ñ?е използват обикновено за изÑ?ледване на ефективноÑ?тта при наличие на нежелани резултати. Целта на тази техника е едновременно да Ñ?е увеличат макÑ?имално желаните резултати и да Ñ?е намалÑ?Ñ‚ макÑ?имално нежеланите резултати. 15 ЕУР е единицата за анализ при методологиÑ?та Ð?СЕ. За целите на наÑ?тоÑ?щето изÑ?ледване, ЕУР Ñ?а облаÑ?тните дирекции на полициÑ?та. 41 Във фигура A2.1.а, полицейÑ?кото управление използва един входÑ?щ реÑ?урÑ? (полицейÑ?ки Ñ?лужители по хоризонталната оÑ?) и един резултат (процент на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та по вертикалната оÑ?) въз оÑ?нова на данните в таблица A2.1. Фигура Ð?2.1.б предÑ?тавÑ? границата на ефективноÑ?тта, получена чрез Ñ?равнÑ?ване на резултатите на вÑ?ички наблюдениÑ? в извадката. Това Ñ?иÑ?темно Ñ?равнение (бенчмаркинг) улеÑ?нÑ?ва оценката на резултатноÑ?тта на една единица, тъй като, вмеÑ?то да Ñ?е измерва резултатноÑ?тта по най -проÑ?тиÑ? начин (резултат/входÑ?щ реÑ?урÑ?), оценките Ñ?а предÑ?тавени в отноÑ?ителни Ñ?тойноÑ?ти. Това означава, че вÑ?ички единици в извадката Ñ?е Ñ?равнÑ?ват. Получените оценки дават мÑ?рка за Ñ?тепента, до коÑ?то Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е подобри резултатноÑ?тта, за да Ñ?е доÑ?тигнат нивата на ефективноÑ?Ñ‚ на звената Ñ? най-добро изпълнение в извадката. Звената Ñ? най-добро изпълнение, които очертават границата на ефективноÑ?Ñ‚, Ñ?а показани на фигура A2.1.б. Звената A, C, D, E и F Ñ?е Ñ?читат за ефективни в Ñ?равнение Ñ? B, тъй като звеното Ð’ използва повече реÑ?урÑ?и, отколкото звената Ð?, C и F, за да поÑ?тигне резултата Ñ?и. Следователно, звено Ð’ има два начина, по които може да подобри ефективноÑ?тта Ñ?и (виж Фигура A2.1.в): може да увеличи поÑ?тигнатите резултати до нивата на звено С, използвайки Ñ?ъщиÑ? брой реÑ?урÑ?и, или може да поÑ?тигне Ñ?ъщото нивото на резултатноÑ?Ñ‚ чрез намалÑ?ване на броÑ? на използваните реÑ?урÑ?и. Фигура A2.1. Пример за Ð?СЕ16 a) б) в) Ð?СЕ е оÑ?обено полезен при опитите за измерване на ефективноÑ?тта на полициÑ?та и пожарната, тъй като позволÑ?ва включването на множеÑ?тво входÑ?щи реÑ?урÑ?и и получени резултати в един и Ñ?ъщи модел. 17 Оценката на ефективноÑ?тта е линеен програмен модел, който изчиÑ?лÑ?ва Ñ?ъотношението на претеглената Ñ?ума от резултатите към претеглената Ñ?ума от входÑ?щите реÑ?урÑ?и. 16 Този пример използва резултати и входÑ?щи реÑ?урÑ?и, за да обÑ?Ñ?ни интуициÑ?та зад анализа Ð?СЕ. 17 ПолицейÑ?ките Ñ?или и Ñ?лужбите по пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚ използват множеÑ?тво входни реÑ?урÑ?и за поÑ?тигане на множеÑ?тво резултати. 42 3. Ð?нализ на ефективноÑ?тта на полициÑ?та в БългариÑ? чрез прилагане на Ð?СЕ За оценката на ефективноÑ?тта на полициÑ?та, нашиÑ?Ñ‚ анализ използва многоÑ?тепенен модел на Ð?СЕ, ориентиран към входÑ?щите реÑ?урÑ?и Ñ? променлива възвращаемоÑ?Ñ‚ от мащаба. 18 Моделът, ориентиран към входÑ?щите реÑ?урÑ?и ни даде възможноÑ?Ñ‚ да изÑ?ледваме как националната полициÑ? на БългариÑ? може да поддържа Ñ?ъщите нива на изпълнение, но при използване на по-малко реÑ?урÑ?и. Приложихме модел Ñ? променлива възвращаемоÑ?Ñ‚ от мащаба, тъй като предполагаме, че увеличаването на входÑ?щите реÑ?урÑ?и води до непропорционално увеличаване на резултатите.19 Каре A2.1 обÑ?Ñ?нÑ?ва разликата между модел, ориентиран към входÑ?щите реÑ?урÑ?и и модел, ориентиран към резултатите, а Каре A2.2 обÑ?Ñ?нÑ?ва двата вида възвращаемоÑ?Ñ‚ от мащаба, които могат да бъдат използвани в Ð?СЕ модел. Каре A2.1. Модели на Ð?СЕ в завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от ориентациÑ?та Като цÑ?ло, моделите, ориентирани към реÑ?урÑ?ите измерват необходимото намаление на реÑ?урÑ?ите за поÑ?тигане на Ñ?ъщото количеÑ?тво резултати. (Ozcan, 2008; Thanassoulis, 2001). Фигура A2.2. Модел, ориентиран към Фигура A2.3. Модел, ориентиран към реÑ?урÑ?ите резултатите Моделите, ориентирани към резултатите измерват макÑ?ималните резултати, които една ЕУР може да поÑ?тигне Ñ? наличните реÑ?урÑ?и (Thanassoulis, 2001). Разликата между двата вида модели (Фигура A2.2 и A2.3) е генерирането на границата. При моделите, ориентирани към реÑ?урÑ?ите, границата на най-добро изпълнение (най-голÑ?ма ефективноÑ?Ñ‚) Ñ?е определÑ? от тези ЕУР, които намалÑ?ват макÑ?имално използването на реÑ?урÑ?и за поÑ?тигане на определени резултати; и обратното – при моделите, ориентирани към резултатите границата на най-добро изпълнение Ñ?е определÑ? от онези звена, които увеличават макÑ?имално поÑ?тигнатите резултати Ñ? определените реÑ?урÑ?и. 18 Този анализ е въз оÑ?нова на Fried et al. (1999) 19 Обратно, моделът Ñ? поÑ?тоÑ?нна възвращаемоÑ?Ñ‚ от мащаба предполага, че увеличаването на x реÑ?урÑ?и води до пропорционално увеличение на резултатите. Този модел не отчита големината на анализираната единица. Това не е Ñ?лучаÑ? при Ð?ационалната полициÑ? на БългариÑ?, нито при ГД „Пожарна безопаÑ?ноÑ?т“, тъй като при Ñ‚Ñ?Ñ… размерът на ОДМВР варира значително. Следователно е важно този факт да бъде взет под внимание при провеждане на Ð?СЕ анализ. (Sarkis, 2007) 43 Каре A2.2.- ВъзвръщаемоÑ?Ñ‚ на мащаба в Ð?СЕ – поÑ?тоÑ?нна Ñ?рещу променлива възвращаемоÑ?Ñ‚ на мащаба Моделът Ñ? поÑ?тоÑ?нна възвращаемоÑ?Ñ‚ на мащаба (ПВМ) предполага, че еднаквото увеличение на вложените реÑ?урÑ?и Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е отрази в пропорционално увеличение на резултатите. Моделът Ñ? променливата възвращаемоÑ?Ñ‚ на мащаба (ПрВМ) предполага, че броÑ?Ñ‚ на резултатите може да варира незавиÑ?имо от броÑ? на реÑ?урÑ?ите. Фигура A2.4. – Граници на Ð?СЕ при ПВМ и ПрВМ Източник: Pascoe, Kirkley, Greboval, and Morrison-Paul, 2003 г. Използвахме четириÑ?тепенен процеÑ? за изÑ?ледване на ефективноÑ?тта на българÑ?ката национална полициÑ?: Ð?) Ð?а първиÑ? етап Ñ?е направи приблизителна оценка на ефективноÑ?тта на вÑ?Ñ?ка от 27 облаÑ?ти в БългариÑ? 20 като Ñ?е използваха три входÑ?щи реÑ?урÑ?а – брой полицейÑ?ки Ñ?лужители, брой превозни Ñ?редÑ?тва и индекÑ? на техниката, и един резултат21, процент на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та 22 (Таблица A2.3). След това изчиÑ?лихме броÑ? на излишните или неизползваните реÑ?урÑ?и 23 за вÑ?Ñ?ка облаÑ?тна дирекциÑ?. 20 СофиÑ? е извадена от анализа, защото Ñ?е отличава от нормалните Ñ?тойноÑ?ти в извадката и драÑ?тично промени макÑ?ималните прогнозни Ñ?тойноÑ?ти на вториÑ? етап. Ð’ резултат на това, оÑ?таналите етапи на анализа биха довели до изкривени оценки. 21 Ð?аÑ?тоÑ?щето проучване използва един резултат (процент на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та) поради ограничениÑ? на данните. 22 Процентът на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та обикновено Ñ?е използва в проучваниÑ?та за ефективноÑ?Ñ‚, тъй като обхваща работата на полициÑ?та от момента, в който Ñ?е Ñ?ъобщава за преÑ?тъпление до влизането му в Ñ?иÑ?темата на наказателното правораздаване. 23 Включват както радиални, така и нерадиални неизползвани реÑ?урÑ?и. Радиалните неизползвани реÑ?урÑ?и (RS) Ñ?а процента на радиална екÑ?панзиÑ? (резултати) или Ñ?виване (реÑ?урÑ?и), които една неефективна единица Ñ?ледва да поÑ?тигне, за да Ñ?тане ефективна. ИзчиÑ?лÑ?ват Ñ?е по Ñ?ледната формула: 𝑅𝑆 = (1 − 𝜃) ∗ 𝑥 където 𝜃 означава ефективноÑ?тта, а x означава входÑ?щите Ñ?тойноÑ?ти. 44 Таблица A2.3. КомбинациÑ? на реÑ?урÑ?и и резултати в българÑ?ката полициÑ? ОД ПолицейÑ?ки Ð?втомобили Технологичен Процент на Ñ?лужители индекÑ? разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та Благоевград 672 102 4109 0.56 БургаÑ? 1169 176 1709 0.41 Добрич 411 72 2606 0.55 Габрово 295 55 1378 0.54 ХаÑ?ково 599 99 839 0.58 Кърджали 396 68 1313 0.63 КюÑ?тендил 385 80 1074 0.46 Ловеч 373 72 3280 0.54 Монтана 386 75 1046 0.53 Пазарджик 594 106 825 0.56 Перник 394 74 1540 0.41 Плевен 640 97 1240 0.5 Пловдив 1455 198 987 0.53 Разград 269 58 690 0.71 РуÑ?е 517 80 2225 0.58 Шумен 437 66 1433 0.6 СилиÑ?тра 272 54 1405 0.72 Сливен 466 74 770 0.7 СмолÑ?н 343 68 1116 0.77 СофиÑ? 697 108 1230 0.56 СофиÑ?-град 4123 444 910 0.31 Стара Загора 823 120 1377 0.58 Търговище 290 60 851 0.7 Варна 1164 161 1183 0.39 Велико Търново 561 102 552 0.57 Видин 285 64 1110 0.63 Враца 450 100 791 0.61 Ямбол 316 71 1207 0.65 Източник: МВР. Ð?ерадиалните неизползвани реÑ?урÑ?и ( NRS) Ñ?а оÑ?таналиÑ? процент от входÑ?щи реÑ?урÑ?и, които могат да бъдат допълнително намалени, без да Ñ?е жертва резултата, Ñ?лед като единицата Ñ?тане ефективна. Това намаление на реÑ?урÑ?ите не Ñ?е получава радиално, а по граничната крива. ИзчиÑ?лÑ?ват Ñ?е по Ñ?ледната формула: í µí±?𝑅𝑆 = (1 − 𝜃) ∗ 𝑥 − 𝑠 + където 𝜃 означава ефективноÑ?тта, x означава входÑ?щите Ñ?тойноÑ?ти, а 𝑠 + означава движението на реÑ?урÑ?ите по граничната крива (slack). От Ñ?бора на радиалните и нерадиалните неизползвани реÑ?урÑ?и Ñ?е получава общиÑ?Ñ‚ брой неизползвани реÑ?урÑ?и. 45 Б) ВториÑ?Ñ‚ етап изÑ?ледва въздейÑ?твието на екзогенните фактори върху излишните реÑ?урÑ?и. РегреÑ?ирахме общиÑ? брой неизползвани реÑ?урÑ?и за вÑ?еки от входÑ?щите реÑ?урÑ?и Ñ?прÑ?мо набор от екзогенни променливи, които Ñ?а извън контрола на организациÑ?та. Каре Ð?2.3 по-долу обÑ?Ñ?нÑ?ва вида на използваните модели за изÑ?ледване на влиÑ?нието на екзогенните фактори върху ефективноÑ?тта. Тъй като една от целите на това изÑ?ледване е да проучи как Ñ?оциално-икономичеÑ?ките и демографÑ?ките характериÑ?тики24, които Ñ?а извън контрола на българÑ?ката полициÑ?, могат да повлиÑ?Ñ?Ñ‚ върху използването на входÑ?щите реÑ?урÑ?и, ние използвахме регреÑ?ионен модел25 за вÑ?еки от неизползваните входÑ?щи реÑ?урÑ?и. След вÑ?Ñ?ка регреÑ?иÑ?, прогнозираните Ñ?тойноÑ?ти показваха очакваните Ñ?тойноÑ?ти на входÑ?щите реÑ?урÑ?и при набора от екзогенни променливи, използвани в модела. С други думи, тези Ñ?тойноÑ?ти показват общиÑ? брой входÑ?щи реÑ?урÑ?и, необходими за работа в тази Ñ?реда. Каре A2.3. ВлиÑ?нието на факторите на околната Ñ?реда ПолицейÑ?ките организации не дейÑ?тват изолирано и неизменно Ñ?а изложени на въздейÑ?твието на широк кръг от екзогенни фактори - Ñ?оциално-икономичеÑ?ки, демографÑ?ки и политичеÑ?ки. Тези фактори могат и чеÑ?то оказват влиÑ?ние върху работата на полициÑ?та. Данните от изÑ?ледването показват, че при проучване на ефективноÑ?тта на полициÑ?та е важно да Ñ?е отчетат екзогенните фактори (Barros, 2007; Goltz, 2006; Verma and Gavirneni, 2006). Ð’ завиÑ?имоÑ?Ñ‚ от Ñ?редата, в коÑ?то работи полициÑ?та, ефектът от тези екзогенни фактори може да бъде по-голÑ?м в нÑ?кои облаÑ?ти, в Ñ?равнение Ñ? други. Ð?апример, поÑ?ледните данни от развиващите Ñ?е Ñ?трани в ЛатинÑ?ка Ð?мерика и Карибите показват, че Ñ?оциално-икономичеÑ?ки и демографÑ?ки фактори като бедноÑ?Ñ‚, неравенÑ?тво, виÑ?оки нива на безработица и брой на младежите оказват, като цÑ?ло, отрицателно въздейÑ?твие върху нивата на ефективноÑ?тта (Alda, 2013, 2014, 2016a, 2016b, 2017). ПървиÑ?Ñ‚ подход използва втори етап за регреÑ?иране на резултатите от ефективноÑ?тта, получени в първиÑ? етап, Ñ?прÑ?мо набор от екзогенни променливи, които Ñ?а извън контрола на организациÑ?та Ð’ повечето Ñ?лучаи има два начина, по които може да Ñ?е коригира оценката на ефективноÑ?тта и това обикновено Ñ?е прави Ñ? модели Ñ? два или повече етапа 26. Ð?а първиÑ? етап Ñ?е оценÑ?ват приблизително нивата на ефективноÑ?Ñ‚, а на Ñ?ледващите етапи анализът ги коригира Ñ?прÑ?мо екзогенните фактори. ПървиÑ?Ñ‚ подход използва втори етап за регреÑ?иране на резултатите за ефективноÑ?тта, получени на първиÑ? етап, Ñ?прÑ?мо набор от екзогенни променливи, които Ñ?а извън контрола на организациÑ?та (Simar and Wilson, 2011). Този подход Ñ?е използва чеÑ?то в проучваниÑ?та за ефективноÑ?тта на полициÑ?та. Значителен проблем при този подход е, 24 Тези Ñ?оциално-икономичеÑ?ки и демографÑ?ки характериÑ?тики включват Ñ?ледните променливи за вÑ?Ñ?ка ОД: плътноÑ?Ñ‚ на наÑ?елението, дÑ?л на младежите от 15 до 29 години, процент от наÑ?елението, изложено на риÑ?к от бедноÑ?Ñ‚, коефициент на GINI за неравенÑ?тво на доходите и ниво на преÑ?тъплениÑ?та на 100 000 жители. Струва Ñ?и да Ñ?е отбележи, че тези променливи обхващат Ñ?амо ограничен брой екзогенни фактори, които биха могли да повлиÑ?Ñ?Ñ‚ на използването на реÑ?урÑ?и от Ñ?трана на полициÑ?та в БългариÑ?. За Ñ?ъжаление, ограничениÑ?та на данните не позволиха да Ñ?е включат още екзогенни фактори в моделите на регреÑ?ии. 25 РегреÑ?ивните модели бÑ?ха общо три: един за полицейÑ?ки Ñ?лужители, един за полицейÑ?ки коли и един за техника. 26 СъщеÑ?твуват изключениÑ?, при които може да Ñ?е коригират оценките на ефективноÑ?тта Ñ?прÑ?мо екзогенните фактори Ñ?амо на един етап. Виж например Simar and Wilson (2008) и Cazals, Florens and Simar (2002). 46 че той измерва Ñ?амо ефекта на екзогенните фактори върху ефективноÑ?тта, но не предоÑ?тавÑ? информациÑ? за начина, по който входÑ?щите реÑ?урÑ?и могат да бъдат коригирани, за да Ñ?е подобри ефективноÑ?тта. ВториÑ?Ñ‚ подход, който е моделът, използван в наÑ?тоÑ?щиÑ? преглед, взима под внимание въпроÑ?а за коригиране на реÑ?урÑ?ите за подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта. ПървиÑ?Ñ‚ етап на анализа оценÑ?ва приблизително нивата на ефективноÑ?Ñ‚ и неизползваните реÑ?урÑ?и27. ВториÑ?Ñ‚ етап използва вÑ?еки от неизползваните реÑ?урÑ?и 28 като завиÑ?има променлива в модела на регреÑ?иÑ?. Прогнозираните Ñ?тойноÑ?ти на модела Ñ?лед това ще бъдат използвани за коригиране на входÑ?щите реÑ?урÑ?и Ñ?прÑ?мо екзогенните фактори. Ð?акраÑ?, коригираните реÑ?урÑ?и ще бъдат използвани за оценка на нивата на ефективноÑ?Ñ‚. Така получените оценки за (не)ефективноÑ?Ñ‚ ще Ñ?е дължат изцÑ?ло на управленÑ?ка (не)ефективноÑ?Ñ‚, а не на екзогенни фактори. (Fried et al., 1999).29 Ð’) ТретиÑ?Ñ‚ етап от анализа изчиÑ?ли целевите Ñ?тойноÑ?ти на входÑ?щите реÑ?урÑ?и за вÑ?еки входÑ?щ реÑ?урÑ? на полициÑ?та в анализа. Това беше направено чрез изваждане на вÑ?Ñ?ка прогнозна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на реÑ?урÑ?ите, получена на етап 2, от нейната макÑ?имална прогнозирана Ñ?тойноÑ?Ñ‚30 и Ñ?лед това беше добавена първоначалната входÑ?ща Ñ?тойноÑ?Ñ‚: ̂𝑗 ] , където TI е целевата Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на реÑ?урÑ?ите, 𝑥𝑗 ̂𝑗 } − 𝑆 a. 𝑇𝐼𝑗 = 𝑥𝑗 + [𝑀𝐴𝑋{𝑆 е първоначалниÑ? реÑ?урÑ?, 𝑀𝐴𝑋{𝑆 ̂𝑗 } е макÑ?ималните прогнозирани неизползвани реÑ?урÑ?и за вÑ?еки реÑ?урÑ?, получени при регреÑ?иÑ?та на втори етап, 𝑆 ̂𝑗 е прогнозираниÑ? неизползван реÑ?урÑ? за вÑ?еки входÑ?щ реÑ?урÑ? на вÑ?Ñ?ка ОД, получен при регреÑ?иÑ?та на втори етап, а j означава ОД. b. Целевите Ñ?тойноÑ?ти за входÑ?щи реÑ?урÑ?и, изчиÑ?лени по формулата по-горе, предÑ?тавлÑ?ват реÑ?урÑ?ите, необходими за оÑ?ъщеÑ?твÑ?ване на дейноÑ?Ñ‚ във външна Ñ?реда, които Ñ?а коригирани Ñ?прÑ?мо екзогенните фактори. Г) Четвъртата и поÑ?ледна чаÑ?Ñ‚ на Ð?СЕ анализа калкулира оценки на ефективноÑ?тта въз оÑ?нова на първоначалните Ñ?тойноÑ?ти за резултатите 31 и целевите Ñ?тойноÑ?ти за резултатите, получени на третиÑ? етап на модела. Получените на този етап оценки на ефективноÑ?тта Ñ?а единÑ?твено в Ñ?ледÑ?твие от неефективноÑ?Ñ‚ на управлението. Ð?апример, ако единицата оÑ?тане неефективна, дори и Ñ?лед коригиране на входÑ?щите реÑ?урÑ?и към влиÑ?нието на околната Ñ?реда, това означава, че Ñ?ъщеÑ?твуват фактори, Ñ?вързани Ñ? организационната Ñ?труктура и управленÑ?киÑ? процеÑ?, които влиÑ?Ñ?Ñ‚ върху нейната ефективноÑ?Ñ‚. За да Ñ?е отговори на това, ще бъде необходим задълбочен анализ на 27 Ð?еизползваните реÑ?урÑ?и Ñ?а допълнителното подобрение (увеличение на резултатите и/или намалÑ?ване на реÑ?урÑ?ите), които Ñ?а необходими, за да може една единица да Ñ?тане ефективна. 28 Ð’ този Ñ?лучай, анализът ще използва неизползваните входÑ?щи реÑ?урÑ?и, тъй като те Ñ?а тези, които ще Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат коригирани Ñ? цел подобрÑ?ване на ефективноÑ?тта. 29 Ефектът на екзогенните фактори е разгледан в регреÑ?ионниÑ? модел на втори етап. 30 Използваме макÑ?ималната прогнозна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ на входÑ?щите реÑ?урÑ?и, защото иÑ?каме да Ñ?ъздадем равнопоÑ?тавеноÑ?Ñ‚ за вÑ?ички единици в извадката, като вземем предвид най -неблагоприÑ?тната Ñ?реда, в коÑ?то полициÑ?та работи. По-леÑ?но е дадена единица да намали реÑ?урÑ?ите, незавиÑ?имо от това дали работи в Ñ?реда, коÑ?то е повече или по-малко благоприÑ?тна. Обратно, ако за база използваме по-благоприÑ?тна Ñ?реда (минимална прогнозна Ñ?тойноÑ?Ñ‚ за вÑ?еки реÑ?урÑ?), за фирма, коÑ?то работи в по-трудна Ñ?реда, може да е трудно да коригира Ñ?воите реÑ?урÑ?и. Крайната цел при използването на най-неблагоприÑ?тната Ñ?реда е, че оперативната Ñ?реда не Ñ?ледва да Ñ?е използва като оправдание за Ñ?лабо предÑ?тавÑ?не. 31 Те Ñ?е отнаÑ?Ñ?Ñ‚ до Ñ?тойноÑ?тите на резултатите, използвани в първиÑ? етап на четириÑ?тепенната методологиÑ?. 47 организационната Ñ?труктура на полициÑ?та, за да Ñ?е направÑ?Ñ‚ необходимите корекции/реформи, които да доведат до повишаване на ефективноÑ?тта. 4. Ð?нализ на ефективноÑ?тта на пожарната в БългариÑ? чрез използване на функциÑ?та за дирекционна диÑ?танциÑ? Ð?аÑ?тоÑ?щето изÑ?ледване приложи функциÑ?та за дирекционна диÑ?танциÑ? Ñ? наличие на нежелани резултати, за да определи анализа на ефективноÑ?тта на уÑ?лугите по пожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚. Ð?аличието на нежелани резултати в работата на една организациÑ? изиÑ?ква използването на алтернативен модел на традиционниÑ? Ð?СЕ. Избрахме да използваме ФДД модел за изÑ?ледване на ефективноÑ?тта на противопожарните Ñ?лужби, тъй като еÑ?теÑ?твото на Ñ‚Ñ?хната работа - те отговарÑ?Ñ‚ на Ñ?пешни Ñ?итуации – води както до желани, така и до нежелани резултати. Следователно, целта е да Ñ?е измери как да Ñ?е подобри ефективноÑ?тта чрез увеличаване/намалÑ?ване на желаните/нежеланите резултати. Каре A2.4 по-долу обÑ?Ñ?нÑ?ва подробно тази техника. Моделът на ФДД използва три реÑ?урÑ?а и два резултата 32 . Използваните за анализа реÑ?урÑ?и включват брой на Ñ?лужителите в пожарната, брой на превозните Ñ?редÑ?тва и показател за наличната техника в пожарните. Проучването използва един желан резултат и два нежелани резултата. ЖеланиÑ?Ñ‚ резултат, използван в модела, включваше броÑ? на Ñ?паÑ?ените животи, а нежеланите резултати включваха както броÑ? на поÑ?традалите, така и броÑ? на загиналите хора (вж. Таблица A2.4). Каре A2.4. ЕфективноÑ?Ñ‚ при наличие на нежелани резултати Ñ? използването на ФДД Фигура Ð?2.6 по-долу илюÑ?трира границата на ефективноÑ?Ñ‚ на модела ФДД, използвайки един пример Ñ? реÑ?урÑ?и/резултат. ЛиниÑ?та 0, T изобразÑ?ва границата на ефективноÑ?Ñ‚. Следователно, вÑ?ичко под тази линиÑ? (0, X) Ñ?е Ñ?чита за неефективно. ДирекционниÑ?Ñ‚ вектор под функциÑ?та за дирекционна диÑ?танциÑ? е изобразен в левиÑ? квадрант на фигура Ñ… и е предÑ?тавен Ñ? G = (Gx, Gy). При този модел, единицата за анализ Ñ?е Ñ?чита за ефективна, ако прогнозната Ñ?тойноÑ?Ñ‚ е равна на нула и Ñ?е Ñ?чита за неефективна, ако Ñ?тойноÑ?тите Ñ?а по-големи от нула. Следователно, коефициент на ефективноÑ?Ñ‚, по-голÑ?м от нула, показва процента, Ñ? който една неефективна единица би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало или да разшири Ñ?воите резултати или да намали Ñ?воите реÑ?урÑ?и, както и да намали нежеланите Ñ?и резултати. Ð?апример, ако дадена единица получи коефициент за (не)ефективноÑ?Ñ‚ 0,30, това би означавало, че тази единица може да увеличи Ñ?воите резултати Ñ? 30 процента и да намали нежеланите Ñ?и резултати Ñ? 30 процента, за да Ñ?тане ефективна.33 Фигура A2.6. Модел ФДД Източник: Färe and Grosskopf (2000 г.). 32 БроÑ?Ñ‚ на реÑ?урÑ?ите и резултатите, използвани в модела, беше ограничен поради ограничениÑ? на данните. 33 Това тълкуване отразÑ?ва модел, ориентиран към резултатите. 48 Таблица A2.4. КомбинациÑ? реÑ?урÑ?-резултат (желан/нежелан) за пожарната ОД Пожарникар Коли Технологиче Ð?ежелан Ð?ежелан Желан и н индекÑ? резултат 1 резултат 2 резултат Благоевград 197 101 129 2 8 9 БургаÑ? 327 141 176 5 9 9 Варна 295 132 38 8 37 30 Велико 203 116 136 6 10 14 Търново Видин 103 55 84 1 5 5 Враца 232 88 50 1 11 1 Габрово 110 60 33 2 0 6 Добрич 168 91 88 2 5 3 Кърджали 133 97 135 0 7 1 КюÑ?тендил 125 71 92 8 8 7 Ловеч 146 74 46 6 1 6 Монтана 168 103 74 4 13 2 Пазарджик 183 102 55 2 4 11 Перник 117 59 96 2 9 1 Плевен 171 101 102 8 8 6 Пловдив 422 148 187 12 38 11 Разград 115 74 28 2 4 2 РуÑ?е 161 108 148 5 12 3 СилиÑ?тра 111 64 36 3 5 11 Сливен 115 72 52 5 6 14 СмолÑ?н 167 82 54 2 2 19 СофиÑ?-град 665 219 161 16 43 12 СофиÑ? 261 134 88 9 9 17 облаÑ?Ñ‚ Стара 285 119 56 8 5 0 Загора Търговище 109 70 62 0 2 1 ХаÑ?ково 218 117 107 5 18 7 Шумен 124 85 35 2 11 2 Ямбол 92 66 73 4 7 3 Източник: изчиÑ?лениÑ? на екипа на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МВР. 49 5. ОграничениÑ? на граничните методологии Въпреки че граничните методологии могат да бъдат много мощни инÑ?трументи за изÑ?ледване и разбиране на организационната ефективноÑ?Ñ‚, тези методологии Ñ?ъщо имат и значителни ограничениÑ?. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ раздел разглежда нÑ?кои от оÑ?новните ограничениÑ? на граничните методологии. Първо, непараметричниÑ?Ñ‚ характер на граничните методологии е в полза на крайни оценки (макÑ?имизиране на резултатите) и Ñ?ледователно методологиите Ñ?а чувÑ?твителни към "шума" в данните. Когато Ñ?е генерират граници на ефективноÑ?Ñ‚, вÑ?ички единици под границата Ñ?е Ñ?читат за неефективни. Ð’ резултат на това вÑ?еки потенциален „шум“ 34 в данните може да доведе до изкривени оценки. ОÑ?вен това, граничните методологии Ñ?а много чувÑ?твителни към наличието на липÑ?ващи наблюдениÑ? или наблюдениÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?тойноÑ?Ñ‚ нула.35 Второ, когато Ñ?е използват гранични модели за оценка на ефективноÑ?тта, изборът на мерки за входÑ?щи реÑ?урÑ?и и резултати е от първоÑ?тепенно значение. Изборът на променливи за анализите Ñ‚Ñ€Ñ?бва да Ñ?е извърши, като Ñ?е използват множеÑ?тво критерии, оÑ?новани на: познаниÑ? за начина на функциониране на организациÑ?та, предишни изÑ?ледваниÑ? и, най-важното, наличните данни. Предвид липÑ?ата на данни за организационните мерки на полициÑ?та в развиващите Ñ?е Ñ?трани, изборът на променливи за анализа почти винаги ще бъде ограничен от Ñ?амото начало. Ð?апример, броÑ?Ñ‚ на използваните в наÑ?тоÑ?щото проучване входÑ?щи реÑ?урÑ?и/резултати беше ограничен поради ограничениÑ? на данните. Въпреки тези ограничениÑ?, обаче, е възможно да Ñ?е измери отноÑ?ителната ефективноÑ?Ñ‚ на тези организации, като Ñ?е използват непараметрични методологии като Ð?СЕ и ФДД. ТретиÑ?Ñ‚ фактор, който Ñ?ледва да Ñ?е има предвид при работа Ñ? данни от развиващите Ñ?е Ñ?трани, е ограничената наличноÑ?Ñ‚ на данни. Колкото повече грануларноÑ?Ñ‚ има в Ñ?ъбраните данни, толкова по-точен ще бъде анализът, което ще позволи да бъдат направени по-точни изводи въз оÑ?нова на изчиÑ?лениÑ?та. ОграничениÑ?та на данните могат да бъдат разрешени, като Ñ?е използват данни на по-виÑ?оки нива на админиÑ?тративна агрегациÑ? (провинциÑ? или регион, например) Ñ? подходÑ?що обÑ?Ñ?нение за избора на Ñ?тратегиÑ?. Получените оценки на ефективноÑ?тта обаче изиÑ?кват по- нататъшно обÑ?Ñ?нение и по-задълбочено разбиране за това как организациÑ?та е Ñ?труктурирана и как функционира. Ð’ наÑ?тоÑ?щето проучване ограничениÑ?та в данните позволиха да Ñ?е направи проучването Ñ?амо на ниво облаÑ?тна дирекциÑ?. Ð?еобходимо е Ñ?ъщо така да Ñ?е вземат под внимание нÑ?кои важни методологичеÑ?ки аÑ?пекти, преди да Ñ?е извърши анализ на ефективноÑ?тта. Поради непараметричниÑ? Ñ?и характер, броÑ?Ñ‚ на анализираните единици влиÑ?е върху броÑ? на използваните входÑ?щи реÑ?урÑ?и и резултати. МетодологиÑ?та на Ð?СЕ изиÑ?ква броÑ?Ñ‚ на ЕУР да е най-малко три пъти по-голÑ?м от броÑ? на използваните реÑ?урÑ?и и резултати. (Barros, 2007 in Alda, 2014). Важно е да Ñ?е използват мерки, които позволÑ?ват по-точно отразÑ?ване на организационната ефективноÑ?Ñ‚ на инÑ?титуциÑ?та. При наÑ?тоÑ?щото проучване, например, анализът на ефективноÑ?тта беше ограничен както от размера на извадката, така и от броÑ? на мерките. При по-нататъшен анализ по темата, би имало многобройни ползи от по - голÑ?м размер на извадката (по-виÑ?око ниво на админиÑ?тративна деагрегациÑ?), както и от 34 Те включват грешка в измерването, неправилна клаÑ?ификациÑ? на входÑ?щите реÑ?урÑ?и или резултати, или други Ñ?тохаÑ?тични фактори. 35 ЛипÑ?ващите наблюдениÑ? или Ñ?тойноÑ?тите Ñ? нула могат да доведат до проблем без решение, което означава липÑ?ваща оценка на ефективноÑ?тта. 50 по-големи количеÑ?тва входÑ?щи реÑ?урÑ?и и резултати, поÑ?тигнати от полициÑ?та и пожарната. Ð?ко имаше по-подробни деагрегирани данни на разположение за това проучване, щеше да бъде възможно в модела да Ñ?е включат повече входÑ?щи реÑ?урÑ?и/резултати. Също така, винаги е важно да Ñ?е идентифицират потенциалните крайни Ñ?тойноÑ?ти във вÑ?Ñ?ка извадка, които биха могли да доведат до изкривени приблизителни оценки на ефективноÑ?тта, тъй като Ð?СЕ е чувÑ?твителна към крайни Ñ?тойноÑ?ти и грешка при измерването, които разширÑ?ват границата навън към крайните мерки. Един от начините за разрешаване на този проблем е да Ñ?е ограничат тежеÑ?тите, използвани в анализа. Обаче, не Ñ?е препоръчва произволно ограничаване на тежеÑ?тите, тъй като то би допринеÑ?ло за допълнително изкривÑ?ване на анализите. (Dyson and Thanassoulis, 1988). Друг начин за Ñ?правÑ?не Ñ?ÑŠÑ? Ñ?тойноÑ?тите, които Ñ?е отличават от нормалните, е да Ñ?е елиминират от анализа, за да Ñ?е коригира въздейÑ?твието на крайните Ñ?тойноÑ?ти 36 (Andersen and Petersen, 1993; Fiorentino, Karmann, and Koetter, 2006). Този метод може да бъде подходÑ?щ, ако имаме голÑ?м брой ЕУР. Ð?о ако броÑ?Ñ‚ им е ограничен, намалÑ?ването на броÑ? на наблюдениÑ?та може да не е подходÑ?ща мÑ?рка и повдига въпроÑ?а по какъв начин това намаление ще окаже влиÑ?ние на цÑ?лоÑ?тната отноÑ?ителна ефективноÑ?Ñ‚ на оÑ?таналите единици. Важно е да Ñ?е вземе под внимание това ограничение и да Ñ?е проучват внимателно данните при избор на Ð?СЕ или друг вид непарамертична методологиÑ?, например ФДД. 6. Заключение ЕфективноÑ?тта на ключови инÑ?титуции като полициÑ?та и Ñ?лужбите за противопожарна безопаÑ?ноÑ?Ñ‚, чиито уÑ?луги защитават гражданите и Ñ?помагат за Ñ?паÑ?Ñ?ването на живота и Ñ?обÑ?твеноÑ?тта им, е от оÑ?новно значение при уÑ?илиÑ?та на правителÑ?твото за решаване на проблемите на ефективноÑ?тта при разпределÑ?нето на реÑ?урÑ?ите. Поради това, използването на непараметрични методологии като Ð?СЕ и ФДД въпреки техните ограничениÑ? и методологични недоÑ?татъци, е мощен инÑ?трумент, който може да помогне на мениджърите и Ñ?лужителите, разработващи политиките да идентифицират облаÑ?ти за уÑ?ъвършенÑ?тване в организациÑ?та, за да могат реÑ?урÑ?ите да Ñ?е използват ефективно и да Ñ?е подобри изпълнението. 36 Една допълнителна методологиÑ? е използването на модели за Ñ?упер ефективноÑ?Ñ‚ в Ð?СЕ. Това обаче е извън обхвата на наÑ?тоÑ?щото проучване и на това техничеÑ?ко приложение. 51 ПРИЛОЖЕÐ?ИЕ 3. Какъв е правилниÑ?Ñ‚ изходен показател за полициÑ?та? ПроучваниÑ?та както в развитите, така и в развиващите Ñ?е Ñ?трани използват процента на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та като изходен показател за проучване на ефективноÑ?тта на полицейÑ?ките организации (вж. например Darrough and Heineke, 1979, Thanassoulis, 1995, Nyhan and Martin 1999; Drake and Simper, 2000, Drake and Simper, 2002b, Barros, 2007 и Alda, 2014). Прегледите на разходите за полицейÑ?ките организации в СÐ?Щ, Европа, ЛатинÑ?ка Ð?мерика и КарибÑ?киÑ? район Ñ?ъщо използват процента на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та като предпочитан изходен показател (вж. например прегледа на публичните разходи в МекÑ?ико на Световната банка37). Други прегледи на разходите, правени от Световната банка, Ñ?а използвали алтернативни изходни показатели при липÑ?а на проценти за разкриваемоÑ?тта на преÑ?тъплениÑ?та. Ð?апример, проучването на Световната банка за публичните разходи на Перу използва като оÑ?новна изходна мÑ?рка общиÑ? брой предотвратени преÑ?тъплениÑ?, тъй като нÑ?маше доÑ?татъчно налични данни за изчиÑ?лÑ?ване на процента на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та. ИзÑ?ледователите, които Ñ?е занимават Ñ? проучване на полициÑ?та препоръчват използването на процента на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та като мÑ?рка за ефективноÑ?тта на полициÑ?та. Ð?апример Ð?лперт и Мур (Alpert and Moore, 1997) предлагат използването на "данни за докладвани преÑ?тъплениÑ?, ареÑ?ти, процент на разкриваемоÑ?Ñ‚ и време за реакциÑ?" като мерки за продуктивноÑ?тта и ефективноÑ?тта на полициÑ?та. Спароу (Sparrow, 2015) предлага използването на процента на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та, времето за реакциÑ?, броÑ? ареÑ?ти като мерки за полицейÑ?ката ефективноÑ?Ñ‚. ОÑ?новната причина да Ñ?е използва процентът на разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та е, че той обхваща по-цÑ?лоÑ?тно процеÑ?а на работа на полицейÑ?ките организации, Ñ‚.е. от Ñ?ъобщението за извършено преÑ?тъпление до повдигането (или не) на обвинение. ПроцеÑ?ÑŠÑ‚ на разкриване на преÑ?тъплението може в нÑ?кои Ñ?лучаи да включва и прокуратурата38. Ð’ повечето Ñ?лучаи, обаче, по-голÑ?мата чаÑ?Ñ‚ от работата Ñ?е извършва от полицейÑ?ките Ñ?лужители. ПредложениÑ?Ñ‚ в този анализ изходен индикатор Ñ?илно корелира Ñ? показателÑ? за изпълнение на МВР (Фигура A3.1) и Ñ? региÑ?трираните преÑ?тъплениÑ?, който предхожда Ñ?тепента на разкриваемоÑ?Ñ‚ (индикаторът Ñ? най-голÑ?ма тежеÑ?Ñ‚ при оценката на цÑ?лоÑ?тното изпълнение на МВР) (Фигура A3.2). Следва да Ñ?е обърне внимание, че трите облаÑ?ти, които Ñ?е отличават от нормалните Ñ?тойноÑ?ти (БургаÑ?, ХаÑ?ково и Пловдив) във Фигура Ð?3.1 имат извънредни Ñ?тойноÑ?ти и Ñ?поред вториÑ? по тежеÑ?Ñ‚ показател за ефективноÑ?Ñ‚ на МВР - брой подадени заÑ?влениÑ?. 37 http://documents.worldbank.org/curated/en/284151472615491033/Mexico-Public-expenditure-review 38 Ð?амеÑ?ата на прокуратурата може да завиÑ?и от вида на преÑ?тъплението . 52 Фигура A3.1. ИзходниÑ?Ñ‚ индикатор на Фигура A3.2. Индикаторът за Световната банка корелира Ñ? показателÑ? за резултатноÑ?Ñ‚ на Световната банка цÑ?лоÑ?тно изпълнение на МВР Ñ?илно корелира Ñ? оÑ?новниÑ? индикатор за изпълнение на МВР 80 80 разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та Показател за резултатноÑ?Ñ‚ на СБ: 75 75 разкриваемоÑ?Ñ‚ на преÑ?тъплениÑ?та Показател за резултатноÑ?Ñ‚ на СБ: 70 70 65 65 60 60 Haskovo 55 55 50 Plovdiv 50 45 45 40 Burgas 35 40 30 35 30 50 70 30 ОÑ?новен показател за ефективноÑ?Ñ‚ 3.5 4 4.5 3 5 Общ резултат на МВР по отношение на на МВР: региÑ?трирани ефективноÑ?тта: 1 – 6 (най-добър) преÑ?тъплениÑ? (тежеÑ?Ñ‚=0.45) Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз Източник: изчиÑ?лениÑ? на Световната банка въз оÑ?нова на данни на МВР. оÑ?нова на данни на МВР. Силната корелациÑ? предполага, че е малко вероÑ?тно конÑ?татациите на наÑ?тоÑ?щото изÑ?ледване да Ñ?е променÑ?Ñ‚ значително, ако за общ показател за ефективноÑ?Ñ‚ Ñ?е използва региÑ?трираните преÑ?тъплениÑ?та вмеÑ?то разкриваемоÑ?тта, 53