    79884




i
ii
iii
iv
Какво пред�?тавл�?ва този документ

Българи�? по�?тигна много през по�?ледните повече от 20 години
Развитието е �?вързано �? индивидуалните и колективни ВЪЗМОЖ�?ОСТИ на една наци�?,
направени�? ИЗБОР, както и �? произтичащите от това ПРОМЕ�?И.
Развитието е ВЪЗМОЖ�?ОСТ. Драматичните промени в кра�? на 1980-те години на минали�? век
откриха пред Българи�? нови, и�?ториче�?ки по �?во�? характер възможно�?ти за развитие. Преди
дваде�?ет години кой би могъл да �?и пред�?тави, че Българи�? ще бъде ча�?т от Европей�?ки�? �?ъюз?
Развитието означава и ИЗБОР. Пон�?кога лидерите �?а изправени пред необходимо�?тта да
направ�?т труден избор в името на едно по-добро бъдеще. Решението на Българи�? да въведе
валутен борд през 1997 г. е добър пример за това. Решение, взето в тежкъ момент, което позволи
на �?траната да по�?тигне ра�?теж и �?табилно�?т през �?ледващите години.
Развитието е �?ъщо така и ПРОМЯ�?�?. Тран�?формаци�? и видими резултати не �?е по�?тигат за една
нощ. Те изи�?кват по�?то�?нни у�?или�?, опит, знани�? и умени�?, трупани в продължение на години.
Благодарение на непрекъ�?натите у�?или�? за реформи Българи�? у�?п�? бързо да увеличи доходите на
на�?елението и да по�?тигне впечатл�?ващ напредък в икономиче�?кото �?и развитие и изравн�?ване
на жизнените �?тандарти �? тези в Европей�?ки�? �?ъюз. В резултат от в�?ичко това нивата на доходите
на глава от на�?елението в Българи�? �?е покачиха от 28% от �?редните в ЕС през 2000 г. до 46%
единаде�?ет години по-къ�?но.

Дне�? Българи�? е отново на кръ�?топът
�?овото правител�?тво на Българи�? е изправено пред значителни предизвикател�?тва, които
тр�?бва да бъдат превърнати във възможно�?ти. �?езави�?имо от бързи�? напредък �?траната о�?тава
най-бедната в ЕС, а пер�?пективите за ра�?теж в Европа и Българи�? о�?тават �?лаби.
Конкуренто�?по�?обно�?тта на Българи�?, измерена чрез показателите на Световни�? икономиче�?ки
форум, изо�?тава, бизне�? �?редата е �?лаба в �?равнение �? други �?трани-членки на ЕС, енергийната й
интензивно�?т е четири пъти по-ви�?ока от �?редната за ЕС, а на�?елението й намал�?ва по-бързо от
това на ко�?то и да е друга държава.
През по�?ледните повече от 20 години Групата на Световната банка имаше привилеги�?та да �?и
партнира �? Българи�?. С развитието на �?траната �?е развиваше и партньор�?твото между Българи�? и
Групата на Световната банка. Дне�? тези взаимоотношени�? пред�?тавл�?ват партньор�?тво,
о�?новано на знани�?та, което подпомага изравн�?ването на жизнените �?тандарти �? тези на ЕС, така
както е заложено в �?ационалната програма за реформи, ключов документ - отговор на Българи�?
на Европей�?ката �?тратеги�? „Европа 2020�?.
Целта на партньор�?твото в момента е да подкрепи Българи�? в у�?или�?та й за подобр�?ване на
ин�?титуциите и политиките, цел�?щи по�?тигне на интелигентен, у�?тойчив и приобщаващ ра�?теж.
Това �?е по�?тига чрез: (а) предо�?тав�?не на знани�? и кон�?ултант�?ка помощ в подкрепа на реформи в
политиките за изпълнение на избрани обла�?ти от �?ационалната програма за реформи, както и за
укрепване на ин�?титуциите и техни�? капацитет за у�?корено у�?во�?ване на �?ред�?твата от ЕС; (б)
предо�?тав�?не на допълващо и избирателно финан�?иране в подкрепа на �?ложни реформи, както и
за привличане на �?ред�?тва от ЕС и други европей�?ки и международни финан�?ови ин�?титуции.
�?а�?то�?щи�?т документ очертава 10 начина за �?тимулиране на интелигентен, у�?тойчив и
приобщаващ ра�?теж в ключови обла�?ти на на�?то�?щото партньор�?тво между Българи�? и Групата
на Световната банка. Това е пред�?тавено чрез по�?очване на: (а) ВЪЗМОЖ�?ОСТИ – възможно�?тите
и предизвикател�?твата; (б) ИЗБОР – вариантите за политики; и (в) ПРОМЕ�?И – очакваните
резултати. Документът прави кратък преглед на на�?то�?щото партньор�?тво в 10 обла�?ти и
пред�?тав�? определен брой възможно�?ти за по-нататъшно задълбочаване на �?ътрудниче�?твото в

                                              v
подкрепа на у�?или�?та на правител�?твото да �?е възползва в най-пълна �?тепен от възможно�?тите и
да �?е �?прави �? предизвикател�?твата като определи най-добрите политики и о�?игури ефективно
изпълнение за по�?тигане на очакваните резултати в полза на в�?ички граждани.




                                             vi
                                                          Съдържание


Отно�?но на�?то�?щи�? материал ......................................................................................................... v
1. О�?новни фактори за интелигентен, у�?тойчив и приобщаващ ра�?теж ......................................... 1
     1.1 Поддържане на макроикономиче�?ка �?табилно�?т, �?тимулиране на ра�?тежа,
     оползотвор�?ване на �?ред�?твата от ЕС ................................................................................................ 1
     1.2 Смекчаване на икономиче�?кото въздей�?твие от за�?тар�?ване на на�?елението ....................... 2
     1.3 Мобилизиране на еколого�?ъобразни възможно�?ти .................................................................. 3
2. Интелигентен ра�?теж ................................................................................................................... 5
     2.1 Повишаване каче�?твото и ефективно�?тта на училищното и ви�?шето образование ................ 6
     2.2 Укрепване на иновациите и научни из�?ледвани�? ....................................................................... 9
     2.3 Подобр�?ване на бизне�? �?редата ................................................................................................. 12
3. У�?тойчив ра�?теж......................................................................................................................... 16
     3.1 Подпомагане на до�?тъпно�?тта, надеждно�?тта и ефективно�?тта в енергийни�? �?ектор ......... 16
     3.2 Подобр�?ване на инфра�?труктурата и у�?лугите за водо�?набд�?ване и канализаци�?............... 19
     3.3 Укрепване конкуренто�?по�?обно�?тта на �?ел�?кото �?топан�?тво, у�?тойчиво�?тта и
     противодей�?твието на климатичните промени .............................................................................. 21
     3.4 Стимулиране на у�?тойчив тран�?порт .......................................................................................... 24
4. Приобщаващ ра�?теж .................................................................................................................. 27
     4.1 Повишаване ефективно�?тта на защитните мрежи и активационните политики ................... 28
     4.2 Укрепване на �?оциалното включване и �?оциалната �?праведливо�?т ....................................... 31
     4.3 Укрепване на ефективно�?тта, ефика�?но�?тта, каче�?твото на у�?лугите и �?праведливо�?тта на
     здравеопазването .............................................................................................................................. 33
5. Текуща програма за партньор�?тво между Групата на Световната банка и Българи�? ............... 37
     5.1. Световната банка ......................................................................................................................... 39
     5.2 Международна финан�?ова корпораци�? .................................................................................... 41




                                                                         vii
viii
1. О�?новни фактори за интелигентен, у�?тойчив и
приобщаващ ра�?теж
1.1 Поддържане на макроикономиче�?ка �?табилно�?т, �?тимулиране
на ра�?тежа, оползотвор�?ване на �?ред�?твата от ЕС
Стимулирането на ра�?тежа изи�?ква разумно макроикономиче�?ко управление. Строгата
фи�?кална политика доведе до ни�?ки нива на публични�? дълг и �?табилно�?т във времена на
не�?игурно�?т, но т�? тр�?бва да има по-гол�?м прино�? към дълго�?рочни�? ра�?теж. О�?новните ло�?тове
за по�?тигане на тази цел �?а �?ледните:
   У�?ъвършен�?тване на �?ъще�?твуващата �?и�?тема за управление на публичните инве�?тиции
    (планиране, мониторинг и изпълнение) �? цел разшир�?ване на мащаба на тези инве�?тиции.
    Фи�?калното коригиране през по�?ледните н�?колко години е оказало непропорционално
    въздей�?твие върху публичните инве�?тиции при потенциален отрицателен ефект върху
    ра�?тежа. Пълното оползотвор�?ване на безвъзмездните �?ред�?тва от Европей�?ки�? �?ъюз (ЕС)
    тр�?бва да бъде �? най-ви�?ок приоритет при запазване каче�?твото на инве�?тициите като �?е
    вземат впредвид разходите за �?рока на ек�?плоатаци�?.
   Подобр�?ване управлението на бюджета (например �?редно�?рочна фи�?кална рамка и
    бюджетиране, о�?новано на резултатите), за да �?е уле�?ни прена�?очването на о�?къдните
    публични ре�?ур�?и от потребление към дейно�?ти �?вързани �? повишаване на
    производително�?тта – т.е. образование и иновации.
   Управление на у�?ловните па�?иви, произтичащи от �?уб�?уверенни гаранции – напр. енергийни�?
    �?ектор, а в по-дълго�?рочен план – от изразходване на �?ред�?тва, �?вързани �?ъ�? за�?тар�?ването на
    на�?елението – напр. пен�?ионни разходи. Тези па�?иви биха могли �?ъще�?твено да
    де�?табилизират фи�?калната и макроикономиче�?ка рамка.
   Модернизиране на публичната админи�?траци�?, за да може да изпълни амбициозна програма
    за реформи на�?очена към за�?илване на ра�?тежа и конкуренто�?по�?обно�?тта.
Съжив�?ването на �?труктурните реформи е от о�?новно значение за ра�?тежа, �?ъздаването на
работни ме�?та и у�?кор�?ването на проце�?а за изравн�?ване на доходите �? тези в о�?таналата ча�?т
на ЕС. От кризата през 2008-2009 г. на�?ам �?илни�?т изно�? и външните капиталови потоци – о�?новни
движещи �?или за проце�?а на конвергенци�? в Българи�?, �?а забавили значително �?воите темпове.
Слабото външно тър�?ене подти�?на изно�?а през 2012 г. и доведе �?амо до незначителен
положителен ра�?теж (0.8%). Пер�?пективите за икономиче�?к�? ра�?теж за 2013 и 2014 г. о�?тават
ни�?ки - около 1.2% и �?ъответно 2.1%. Междувременно безработицата продължава да �?е покачва,
до�?тигайки 13.8% в първото триме�?ечие на 2013 г., а икономиката �?ъздава по-малко работни
ме�?та (заето�?тта �?падна от 3.21 на 2.82 млн. души между първото триме�?ечие на 2009 и 2013 г.).
Българ�?ки�?т изно�? в�?е още е доминиран от �?токи, които �?а о�?новани на природни ре�?ур�?и и �?а
произведени трудоемко от неквалифицирана работна ръка. Фирмите в Българи�? едва �?ега
започват да �?ъздават връзки �? мрежи на производители; в�?е още има неизползван потенциал в
�?ферата на търгови�?та �? у�?луги.
Увеличеното у�?во�?ване на �?ред�?тва от ЕС ще подобри управлението на фи�?ка и пер�?пективите
за ра�?теж на Българи�?. През програмни�? период 2007-2013 г. Българи�? има до�?тъп до 9.3 млрд.
евро безвъзмездно финан�?иране от ЕС. Към март 2013 г. почти 39% от �?ред�?твата �?а били
използвани за важни инве�?тиции във физиче�?ки, човешки и природен капитал. �?езави�?имо от
неотдавнашното подобрение, Българи�? в�?е още тр�?бва да у�?вои 5.7 млрд. евро през �?ледващите
две и половина години, за да използва в�?ичките, заделени за не�? европей�?ки �?ред�?тва. Това ще
изи�?ква значителна мобилизаци�? на у�?или�? на в�?ички нива на управление, за да �?е о�?игури

                                               1
ефективен надзор и наблюдение на проектите, за които има �?ключени договори. О�?вен това
Българи�? има нужда да �?е подготви по най-добри�? начин за �?ледващи�? период на финан�?иране
2014-2020 г. както на �?тратегиче�?ко ниво, така и на ниво проекти (вкл. мерки за изпълнение,
мониторинг и оценка), за да извлече мак�?имална полза от �?ред�?твата на ЕС и избегне закъ�?нени�?
в изпълнението. Страната �?ъщо така ще тр�?бва да укрепи �?ъще�?твено �?воите ин�?титуции,
отговорни за контрола върху каче�?твото, за да гарантира, че �?ред�?твата от ЕС и от държавни�?
бюджет �?е изразходват, така че да дават резултат в полза на в�?ички граждани. Финан�?ирането от
международни финан�?ови ин�?титуции (МФИ) тр�?бва да �?е използва �?тратегиче�?ки за допълване и
под�?илване на ефекта от европей�?ките �?ред�?тва.


1.2 Смекчаване на икономиче�?кото въздей�?твие от за�?тар�?ването
на на�?елението
Българи�? прежив�?ва дълбока �?оциално-икономиче�?ка тран�?формаци�?, обу�?ловена от
изключителна демограф�?ка пром�?на. Р�?зкото намал�?ване на на�?елението от 8.8 млн. души през
1990 г. до 7.5 млн. през 2010 г., обу�?ловено от ни�?ка раждаемо�?т, ви�?ока �?мъртно�?т и до гол�?ма
�?тепен от емиграци�?та радикално промениха възра�?товата �?труктура в Българи�?. В момента
Българи�? има третата най-ви�?ока медианна възра�?т в ЕС, по-ни�?ка �?амо от Германи�? и Итали�?. В
резултат на това Българи�? върви към най-р�?зкото намаление на на�?елението в трудо�?по�?обна
възра�?т в �?равнение �? о�?таналите държави в ЕС. Прогнозите �?очат, че до 2050 г. един от трима
българи ще бъде по-възра�?тен от 65 г., а �?амо един от двама българи ще бъде в активна възра�?т.
Колкото е по-ви�?ок икономиче�?ки�?т ра�?теж, толкова по-ле�?но ще бъде на Българи�? да
управл�?ва това демограф�?ко предизвикател�?тво. Поради намал�?ването на на�?елението в
трудо�?по�?обна възра�?т Българи�? ще тр�?бва да разчита на ра�?теж на производително�?тта, за да
запази ра�?тежа на �?ъвкупни�? продукт. С нара�?тването на производ�?твото на един работещ, ще �?а
нужни по-малко работещи за о�?игур�?ване на здравеопазване, пен�?ии и дълго�?рочни грижи. По-
ви�?оки�?т ра�?теж е веро�?тно да генерира и по-добри възможно�?ти за заето�?т, което ще �?помогне
повече работници да уча�?тват в пазара на труда и да о�?танат или да дойдат в Българи�?.
�?еобходимо е и повишаване на �?пе�?т�?вани�?та на домакин�?твата: тези �?пе�?т�?вани�? �?а
необходими, за да гарантират, че по-възра�?тните хора могат да �?и позовл�?т до�?тоен �?тандарт на
живот. Мерките за на�?ърчаване на производително�?тта тр�?бва да включват и политики за
укрепване на бизне�? климата, иновациите, инфра�?труктурата и образованеието в Българи�?. Тези
мерки не �?амо ще подкреп�?т ръ�?та на производително�?тта, но и могат да повли�?�?т положително
върху тър�?енето на работна �?ила, което в комбинаци�? �? активните политики за увеличаване дела
на икономиче�?ки активното на�?еление, ще �?ъздаде у�?лови�? за прекрат�?ване на намал�?ването на
работната �?ила.
За�?тар�?ването на на�?елението веро�?тно ще увеличи фи�?кални�? нати�?к. Може да �?е очаква
публичните разходи за здравеопазване да �?е увеличат, тъй като възра�?тните имат по-гол�?ма
нужда от амбулаторна и болнична здравна помощ, както и грижа за хронично болни. Тър�?енето на
дълго�?рочни здравни грижи ще нара�?тне значително �?ъ�? �?тареенето на на�?елението, а
о�?игур�?ването на �?праведлива и у�?тойчива пен�?ионна �?и�?тема ще пред�?тавл�?ва
предизвикател�?тво в бъдеще. Прогнозира �?е, че държавни�?т прино�? към пен�?ионни�? фонд ще �?е
увеличи до 0.9% като д�?л от БВП, а нивата на пен�?иите �?пр�?мо �?редни�? о�?игурителен доход и
обхватът на пен�?ионната �?и�?тема �?е очаква да намале�?т. Фи�?кални�?т нати�?к идващ от разходи,
�?вързани �?ъ�? за�?тар�?ването на на�?елението - �?ред�?тва за здравеопазване, дълго�?рочни грижи и
пен�?ии, крие ри�?кове от изме�?тване на разходите за публични инве�?тиции. При оптими�?тичен
�?ценарий �?ъотношението „дълг-БВП�? на Българи�? �?е прогнозира да нара�?не от 18% на 51% в
периода 2012-2050 г. �?нализите на различните �?ценарии показват, че има значителен
неблагопри�?тен ри�?к дългът да надхвърли 60% от БВП до 2050 г.



                                              2
Докато демограф�?ките промени по�?тав�?т различни предизвикател�?тва и възможно�?ти за в�?еки
икономиче�?ки �?ектор, �?ъще�?твуват варианти за реформи, които могат да доведат до позитиви
за н�?колко икономиче�?ки �?ектора едновременно. �?апример допълнителното увеличение на
пен�?ионната възра�?т би подпомогнало по-гол�?мо уча�?тие на пазара на труда от �?трана на по-
възра�?тните работници, като �?ъщевременно �?е намал�?т публичните тран�?фери към пен�?ионни�?
фонд и �?е �?тимулират �?пе�?т�?вани�?та в домакин�?твата. Добре на�?очени и �?тратегиче�?ки реформи в
здравни�? �?ектор биха могли да �?ъдей�?тват за подобр�?ването не �?амо на благо�?ъ�?то�?нието на
гражданите, но и за: подобр�?ване ефика�?но�?тта на публичните разходи за здравеопазване,
подобр�?ване на резултатите в здравеопазването, подобр�?ване на предлагането на работна �?ила,
о�?обено �?ред по-възра�?тните работници както и за подобр�?ване на финан�?овата защита. Добре
зами�?лени инве�?тиции в образованието биха могли да повишат уча�?тието на пазара на труда,
включително и на ром�?кото на�?еление, да уле�?н�?т преквалификаци�?та на работници на по-къ�?ен
�?тадий от техни�? живот, да на�?ърчат иновациите и да доприне�?ат за по�?тигане на по-добър
здравен �?тату�? на на�?елението. Планирането на реформи �? цел оползотвор�?ване на тези
взаимовръзки, в комбинаци�? �? укрепване на дълго�?рочното фи�?кално планиране, може да
предо�?тави важни възможно�?ти за �?прав�?не �? икономиче�?кото въздей�?твие от демограф�?ката
пром�?на в Българи�?.

1.3 Мобилизиране на еколого�?ъобразни възможно�?ти
Еколого�?ъобразната икономика (зелената икономика) ще подобри търгов�?ки�? балан�? и ще
повиши възможно�?тите на домакин�?твата и предпри�?ти�?та да реагират на енергийни шокове.
Икономиката на Българи�? о�?тава енергоинтензивна, незави�?имо от закриването на най-
неефективните инду�?триални предпри�?ти�? в началото на прехода (потреблението на енерги�? на 1
евро от БВП в Българи�? е четири пъти по-гол�?мо от �?редната �?тойно�?т за ЕС). Тъй като Българи�?
вна�?�? по-гол�?мата ча�?т от природни�? газ и нефт, а �?ъщо и една четвърт от �?воите твърди горива,
намалението на енергийната интензивно�?т ще повиши възможно�?тта на �?траната да реагира на
изменени�? в цените на тези �?токи в �?ветовен мащаб. Същевременно ви�?окото потребление на
енерги�? прави българ�?ките фирми по-малко конкурентни в �?равнение �? други компании в Европа,
тъй като не могат да �?е при�?по�?об�?т към шокови енергийни въздей�?тви�?. И накра�? на ниво
домакин�?тва ви�?оките енергийни разходи означават, че �?емей�?твата (о�?обено бедните и �?редната
кла�?а), �?а �?илно у�?звими при на�?тъпване на промени в цените.
Поемането по път�? на икономиче�?ко развитие, о�?нован на ни�?ко въглеродно �?ъдържание е
разумно решение за Българи�?. Инве�?тициите в тази обла�?т ще �?е изплат�?т, о�?обено когато �?е
отчетат и външните фактори, като например ползите за здравето на хората. Преминаването към
ни�?ко въглеродно развитие ще изи�?ква прена�?очване на обще�?твените и ча�?тните инве�?тиции към
тран�?формиране на производ�?твото на енерги�? и енергийна ефективно�?т, тран�?формиране на
инду�?триалното производ�?тво, на живота в градовете и на �?ел�?ко�?топан�?ките практики, като в
�?ъщото време �?е полагат у�?или�? за защита на бедните.
Пред�?то�?щи�?т бюджетен цикъл на ЕС за периода 2014-2020 г., който предвижда 20% от общи�?
бюджет на ЕС да бъде изразходван за дей�?тви�?, �?вързани �? противодей�?твие на изменението на
климата, �?ъздава възможно�?т за Българи�? да на�?очи финан�?иране за инве�?тиции в
еколого�?ъобразна (зелена) икономика, повишаване конкурентно�?по�?обнотта на фирмите и
намал�?ване на енергийното потребление на домакин�?твата.




                                              3
4
5
2. Интелигентен ра�?теж
2.1 Повишаване каче�?твото и ефективно�?тта на училищното и
ви�?шето образование

Контек�?т
Инве�?тициите в образованието �?а жизнено важни за поддържане на дълго�?рочни�? ра�?теж на
Българи�?, както чрез повишаване на производително�?тта на труда, така и чрез �?тимулиране на
иновациите. �?амал�?ването на конвергентното не�?ъответ�?твие между Българи�? и о�?таналите
�?трани в ЕС изи�?ква по�?ледователни и у�?тойчиви подобрени�? на производително�?тта на труда и
прена�?тройване на икономиката към дейно�?ти �? по-гол�?ма добавена �?тойно�?т, изпълн�?вани от
работници и �?лужители �? ви�?ока квалификаци�?.
У�?пешно �?а изпълнени реформи за повишаване на ефективно�?тта на �?редното образование, но
каче�?твото и равни�? до�?тъп до образование в�?е още буд�?т �?ериозна загрижено�?т. Българи�?
о�?ъще�?тви реформи, повишаващи �?амо�?то�?телно�?тта и правомощи�?та за вземане на решени�? на
училищните директори и подобр�?ващи ефективно�?тта на разходите чрез оптимизаци�? на
училищната мрежа в отговор на намал�?ващи�? брой ученици. �?о в�?е още има проблеми �?
каче�?твото и равни�? до�?тъп до образование. Въпреки че международното оцен�?ване PISA1 2009 за
четенето, математиче�?ката и научна грамотно�?т на 15-годишните (деветокла�?ниците) показва
подобрение на резултатите през 2009 г. �?пр�?мо 2006 г., изглежда, че малките училища от �?ел�?ки
райони и езиковите малцин�?твени групи о�?тават изключени от тези положителни тенденции и
приблизително 41% от 15-годишните ученици �?а определени като функционално неграмотни.
През по�?ледните три години правител�?твото проведе широка публична ди�?ку�?и�? �?
профе�?ионали�?ти и заинтере�?овани �?трани за изготв�?нето на изц�?ло нова законодателна рамка за
предучилищното и училищното образование �? фоку�? върху подобр�?ване на каче�?твото и
отчетно�?тта.
Ви�?шето образование �?тана ма�?ово и до�?тъпно, но тр�?бва да �?е �?прави �? проблемите на
каче�?твото, ефективно�?тта, финан�?ирането и отчетно�?тта за по�?тигане на резултати. Ви�?шето
образование в Българи�? прежив�? �?ъще�?твено количе�?твено разра�?тване през по�?ледното
де�?етилетие - както от гледна точка на ча�?тните и на държавните ви�?ши учебни заведени�? (общо
51), така и по отношение на бро�? запи�?ани и завършили ви�?ше образование. Ви�?шето
образование в Българи�? обаче продължава да е изправено пред предизвикател�?тва, �?вързани �?
каче�?твото, ефективно�?тта, финан�?ирането и отчетно�?тта за по�?тигнатите резултати.
О�?ъще�?тв�?ването на залегналата в �?ационалната програма за развитие „Българи�? 2020�? цел - 36%
ви�?ши�?ти от в�?ички на възра�?т 30-34 г. може да �?е окаже предизвикател�?тво. През 2011 г. 85.5% от
българите на възра�?т 20-24 г. �?а завършили �?редно образование, но �?амо около 42.6% �?а
продължили �? ви�?ше образование. Това не�?ъответ�?твие �?е об�?�?н�?ва до гол�?ма �?тепен �?
непрекъ�?нато увеличаващи�? �?е д�?л на завършващите �?редно образование, които предпочитат да
продължат ви�?шето �?и образование в чужбина, в допълнение към нара�?тващата ча�?т от младите
хора, които �?е вливат в работната �?ила веднага щом завършат �?редното �?и образование.

Възможно�?ти
Училищно образование: приемането и изпълнението на дълго ди�?кутирани�? проектозакон за
предучилищно и училищно образование ще изме�?ти фоку�?а в по�?ока на каче�?тво и отчетно�?т,
като подпомогне въвеждането на по-�?троги �?и�?теми за о�?игур�?ване на каче�?твото и наблюдение в
училищата - на ме�?тно и национално ниво, �?ъчетавайки различни подходи за мониторинг,
1
  Българи�? редовно уча�?тва в Програмата за международно оцен�?ване на учениците (PISA) на
Организаци�?та за икономиче�?ко �?ътрудниче�?тво и развитие (OECD) от 2000 г.

                                               6
измерване на каче�?твото, �?тимулиране на ефективно�?тта на учителите и училищата и
у�?певаемо�?тта на учениците.
Ви�?ше образование: избрани приоритетни реформи във ви�?шето образование �? ви�?ок ефект на
въздей�?твие, най-вече в обла�?тта на финан�?ирането и каче�?твото. Във връзка �? финан�?ирането –
необходимо е по-нататъшно увеличаване на дела на финан�?иране на база резултати и
използването на този подход като ин�?трумент за по�?тигане на дълго�?рочни �?тратегиче�?ки цели.
Едновременно �? това мерките за финан�?иране тр�?бва да о�?игур�?т равен до�?тъп до ви�?ше
образование и до�?татъчни �?тимули за най-у�?пешно пред�?тав�?щите �?е �?туденти. Каче�?твото на
ви�?шето образование би �?е подобрило значително, ако ре�?ур�?ите от ЕС през програмни�? период
2014-2020 г. бъдат използвани за подпомагане на внимателно подбрани интервенции �?ъ�? �?илно
въздей�?твие, включващи: (а) финан�?иране на уча�?тието на чужде�?транни ек�?перти, из�?ледователи
и преподаватели �? доказано международно признание в екипите за оценка и акредитаци�? на
�?ационалната агенци�? за оцен�?ване и акредитаци�? или на други акредитиращи ин�?титуции, и (б)
повишаване на капацитета за научни из�?ледвани�? на ви�?шите училища в Българи�?.

Избор
Училищно образование: Разработване, приемане и въвеждане в дей�?твие на в�?еобхватен набор
от политики и ин�?трументи, повишаващи ефективно�?тта на българ�?ките учители и укрепващи
профе�?ионално управление на училищата, допълнени от функционална рамка за оценка на
резултатите от образованието. Като минимум тази рамка за оценка тр�?бва да включва подробна
�?и�?тема за оценка на учителите, набор от показатели за измерване на училищните резултати,
включително такива, които измерват добавената �?тойно�?т и прино�?а на училищата за
по�?тигнатите от учениците резултати.
Ви�?ше образование: Изготв�?не на �?тратеги�? за ви�?шето образование и въвеждане на договори
за финан�?иране �? държавните ви�?ши училища на база по�?тигнати резултати. Мини�?тер�?твото на
образованието може да обми�?ли �?ъздаване и �?ъвме�?тно уча�?тие �? в�?ички заинтере�?овани �?трани
на проце�? на �?тратегиче�?ко планиране за разработване на визи�? и �?тратеги�? за бъдещето на
ви�?шето образование и ви�?шите училища и на конкретен план за т�?хното изпълнение. Възможно е
да �?е използват �?ъще�?твуващи показатели от рейтинговата �?и�?тема на ви�?шите училища като ча�?т
от ключови показатели за измерване по�?тигането на целите, заложени в многогодишните
договори �? държавните ви�?ши училища. По този начин вме�?то да �?е награждават по�?тигнати
резултати от минали периоди, тези показатели биха могли да �?е използват за о�?игур�?ване на
�?тимули за по�?тигане на бъдещи подобрени�? на в�?ички ви�?ши училища и техните
преподавател�?ки �?ъ�?тави.

Промени
Училищно образование: подобрено преподаване и управление на училищата. Съще�?твуват
множе�?тво убедителни доказател�?тва, че ефективното преподаване и доброто управление на
училищата �?а двата най-�?илни фактора, водещи до по-добро каче�?тво на образованието.
Подобрени политики и програми, които повишават каче�?твото на преподаване и управление на
училищата, допълнени �? рамка за мониторинг и оценка на преподавател�?ки�? труд и
пред�?тав�?нето на училищата, биха довели до по-ефективни механизми на отчетно�?т и по-богата
информаци�?, на чи�?та о�?нова да �?е разработват и изпълн�?ват планове за подобр�?ване
резултатите на училищата. Това може да бъдат елементи на ц�?ло�?тната �?и�?тема за о�?игур�?ване на
каче�?твото на училищното образование, обвързано �? �?�?но определени �?тимули.
Ви�?ше образование: финан�?иране, о�?новано на по�?тигнатите резултати. �?ай-мощни�?т ло�?т за
подобр�?ване каче�?твото на ви�?шето образование е обвързването на финан�?ирането на
държавните училища �? по�?тигнатите от т�?х резултати. Изготв�?нето на �?тратеги�? за ви�?шето
образование ще о�?игури единна визи�? за колективните цели на �?ектора, както и план за това как
в�?�?ка ин�?титуци�? би могла да допринете за т�?хното по�?тигане. Стратеги�?та би о�?игурила �?�?нота за

                                              7
ми�?и�?та и целите на �?ектора, позвол�?вайки на ин�?титуциите да у�?танов�?т/повторно определ�?т
�?во�?та ниша в рамките на по-широки�? академичен контек�?т �? възможно�?т за включване на
обла�?ти, �?вързани �? ученето през цели�? живот. Една �?�?на и прозрачна �?тратеги�? би о�?игурила
необходимата о�?нова за потенциално взимане на трудни решени�?, ако �?е налагат �?труктурни
промени на ниво ин�?титуции и/или програми, за да отговор�?т на �?тратегиче�?ките потребно�?ти на
�?ектора.

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
През изминалите години българ�?ките правител�?тва и Световната банка поддържаха интензивен
диалог във връзка �? формиране на образователната политика. �?ай-�?корошните доклади на
Световната банка включват „ Преглед на реформите в училищната автономи�? в Българи�?“,
„Оценка на каче�?твото на образование, използвайки данни от PISA 2009 г.�? и „Укрепване на
ви�?шето образование в Българи�?�?. Пона�?то�?щем два документа, из�?ледващи въпро�?ите на
подобр�?ването на учител�?ката ефективно�?т и разработване на показатели за оцен�?ване прино�?а
на училищата към резултатите от ученето /принадена �?тойно�?т на училищата/ �?а в проце�? на
завършване. До момента в�?ички аналитични и кон�?ултант�?ки у�?луги �?а финан�?ирани �? ре�?ур�?и на
Световната банка. С поглед към бъдещето Световната банка е готова да разшири партньор�?твото,
о�?новано на аналитични и кон�?ултант�?ки у�?луги в обла�?тта на училищното и ви�?шето образование.




                                             8
2.2 Укрепване на иновациите и научните из�?ледвани�?
Контек�?т
Приоритет на �?ационалната програма за реформи е подобр�?ването на конкуренто�?по�?обно�?тта
на българ�?ката икономика и в�?е по-интензивното използване на знани�?. Това има пр�?ко
отношение към факта, че Българи�? не оправдава очаквани�?та в обла�?тта на иновациите и
научните из�?ледвани�?. Европей�?ката �?и�?тема за оценка на иновациите през 2013 г. по�?тав�?
Българи�? на по�?ледно м�?�?то �?ред държавите-членки на ЕС. Подобр�?ването на бизне�? �?редата и
укрепването на умени�?та и технологичните възможно�?ти на �?траната би �?тимулирало българ�?ките
фирми да разработват нови продукти и да инве�?тират в ефективни производ�?твени проце�?и, като
повишават дела в общи�? изно�? на продуктите и у�?лугите �? ви�?ока добавена �?тойно�?т , което би
подобрило конкуренто�?по�?обно�?тта на икономиката.
Разходите за научно-из�?ледовател�?ка дейно�?т, както ча�?тни така и публични, �?а до�?та под
�?редната �?тойно�?т за ЕС. Фирмите в Българи�? разходват 4 пъти по-малко за научно-
из�?ледовател�?ка дейно�?т, отколкото фирмите в други държави-членки на ЕС (0.3% от БВП в
Българи�? в �?равнение �?ъ�? �?редно 1.27% за ЕС), а правител�?твото изразходва 0.26% от БВП в
�?равнение �?ъ�? �?редно 0.75% за ЕС. Програмите, �?ъ-финан�?ирани �?ъ�? �?ред�?тва от ЕС, о�?игур�?ват
уникална възможно�?т за повишаване на инве�?тициите в научно-из�?ледовател�?ка дейно�?т в
�?ъответ�?твие �? целите на �?тратеги�?та „Европа 2020�?. Това би на�?ърчило по-добрите връзки между
научно-из�?ледовател�?ки�? �?ектор и нуждите на производ�?твени�? �?ектор, а �?ъщо и да развие
положителната иновационна динамика на Българи�?, като например увеличаване на
патентоването, в резултат на международни �?ътрудниче�?тва и на преки чужде�?транни инве�?тиции
(ПЧИ), както и бързото разпро�?транение на иновационни �?тартиращи фирми, �?тимулирани от
бизне�? ак�?елераторите и фондовете за финан�?иране на първоначален капитал.

Възможно�?ти
Иновации и предприемаче�?тво �? гол�?мо въздей�?твие. С финан�?овата рамка на ЕС за периода
2014-2020 г. Българи�? има възможно�?т да �?тимулира бизне�? иновациите, като гарантира, че
новата Оперативна програма „Иновации и конкуренто�?по�?обно�?т�?: (а) е обвързана �? нуждите на
ча�?тни�? �?ектор; (б) има про�?ти, но ефективни по отношение на прилагането процедури �?ъ�?
�?ъответни критерии и правилен профил на оценителите; и (в) въвежда модернизиран проце�? на
админи�?триране на финан�?ирането. Това тр�?бва да доведе до повишаване на у�?во�?ването на
фондове и да гарантира, че фирми �? гол�?мо иновативно въздей�?твие ще получат финан�?иране.
О�?вен това от изключително важно значение е да �?е �?ъздадат връзки между универ�?итетите и
инду�?три�?та, за да �?е гарантира, че завършилите образование навлизат на пазара на труда добре
подготвени и отговар�?т на нуждите на инду�?три�?та, както и за да �?е о�?ъвремени профе�?ионалното
обучение �? цел по-доброто об�?лужване на нуждите на бизне�?а.
Координаци�? между правител�?твените органи. Пона�?то�?щем н�?ма ефективен централен орган,
който да отговар�? за иновациите и научните из�?ледвани�? – вме�?то това отговорно�?тите �?а
разпръ�?нати �?ред множе�?твото мини�?тер�?тва и агенции, което води до размиване и дублиране на
у�?или�?та. Една по-добра координаци�? на публичните политики би подобрила финан�?ирането на
иновациите, формирането на човешки�? капитал от универ�?итетите и бизне�? �?редата, които
забав�?т иновациите в инду�?триите �? ви�?ок потенциал. Т�? �?ъщо би окуражила универ�?итетите и
публичните из�?ледовател�?ки ин�?титуции да �?и �?ътрудничат активно �? ча�?тни�? �?ектор.
Отчетно�?т във връзка �? резултатите. Стриктно и непрекъ�?нато наблюдение и оценка на
резултатите при �?пециално ползване на методи за оценка на въздей�?твието �? цел коригиране на
програми и финан�?ови ин�?трументи по време на фазата на изпълнение, биха увеличили
�?ъще�?твено въздей�?твието на националните програми и на такива от ЕС в помощ на научните
из�?ледвани�? и иновациите.


                                             9
Избор
Изпълнение на критично важни реформи, които да �?а очертани в Стратеги�?та за интелигентна
�?пециализаци�?. Разработването на Стратеги�? за интелигентна �?пециализаци�? е предварително
у�?ловие за до�?тъп до �?ред�?тва от ЕС през програмни�? период 2014-2020 г. и �?ледва да �?лужи като
импул�? за модернизиране капацитета на Българи�? в обла�?тта на научните из�?ледвани�? и
иновациите и за преминаване на �?траната към икономика, о�?нована на знанието. Стратеги�?та за
интелигентна �?пециализаци�? очертава необходимите реформи, за да задей�?тва иновативни�?
потенциал на �?траната �? акцент върху подобр�?ване на управлението, реформиране на начина на
финан�?иране и оценка на научните ин�?титуции, о�?игур�?ване на подход�?щи финан�?ови
ин�?трументи и инве�?тиране в знакови иновационни проекти.
Създаването на ефективна Оперативна програма “Иновации и конкуренто�?по�?обно�?т 2014-
2020�? ще извърши ефика�?но разпределение на ре�?ур�?ите (напр. премахване на ненужната
бюрокраци�?, привличане на незави�?ими ек�?перти по иновациите, разпредел�?не на �?ред�?тва за
големи знакови иновационни проекти и др.) и ще гарантира, че финан�?ирането е обвързано и
допълващо към финан�?ирането по предвидената Оперативна програма „Образование и наука�?.
Финан�?ирането тр�?бва да �?е на�?очва чрез програми, които решават пазарни и координационни
проблеми и за�?илват ча�?тните �?тимули за инве�?тиране и �?ътрудниче�?тво.
Приемане и въвеждане в дей�?твие на нов Закон за иновациите �? цел укрепване на
ин�?титуционалната организаци�?, преодол�?ване на затруднени�?та при координаци�?та на
политиките в обла�?тта на иновациите и у�?кор�?ване предо�?тав�?нето на финан�?иране по
програми за на�?ърчаването на иновациите. По-конкретно �?ъздаването на �?ационален
иновационен борд, който би бил координиращ орган на правител�?твено ниво, включващ членове
от ча�?тни�? �?ектор и академичните �?реди за о�?ъще�?тв�?ване на надзор върху изпълнението на
ц�?ло�?тната иновационна политика. Международните добри практики показват, че
координиращите органи тр�?бва да включват комплек�?ни механизми, за да �?е гарантира
прозрачно�?т и отчетно�?т и да �?е отдели формирането на политики от изпълнението им �? цел
предотврат�?ване на неправомерна наме�?а при разпределението на публичното финан�?иране за
иновации. Законът за иновациите може да �?ъздаде �?амо�?то�?телна �?пециализирана агенци�?, ко�?то
да разполага �? опитен пер�?онал, за да проектира и да изпълн�?ва ново поколение иновационни
програми и ин�?трументи.

Възможно�?ти
Увеличаване на изно�?а на продукти и у�?луги �? ви�?ока добавена �?тойно�?т. Изно�?ът на Българи�? �?е
увеличи бързо през годините на ви�?ок икономиче�?ки ра�?теж, за да до�?тигне 60% от БВП. Делът на
ви�?окотехнологичните продукти от него обаче беше по-малък от 3%, което е значително по-ни�?ко
от �?редната �?тойно�?т за ЕС (16%). Увеличаването на финан�?ирането за научно-из�?ледовател�?ка
дейно�?т и у�?танов�?ването на по-добра рамка за �?тимулиране и подпомагане на иновациите ще
разнообрази ек�?портната кошница на Българи�? - т�? ще включи по-ви�?ок д�?л иновативни продукти,
като укрепва конкуренто�?по�?обно�?тта на �?траната и �?ъздава работни ме�?та.
Подобрена комер�?иализаци�? на научните из�?ледвани�? и технологична дифузи�? чрез
модернизаци�? на националните научни из�?ледвани�? и иновационната инфра�?труктура (напр.
тран�?фер на технологии, бизне�? инкубатори, научни из�?ледвани�? ръководени от бизне�?а,
иновационни клъ�?тери и мрежи). Това ще гарантира, че младите иноватори могат да �?танат
предприемачи, виждайки �?воите изобретени�? да �?е превръщат в търгов�?ки продукти, като
реализират ви�?ока добавена �?тойно�?т за икономиката и �?ъздават нови възможно�?ти за заето�?т във
ви�?окотехнологичните инду�?трии и у�?лугите, което от �?во�? �?трана ще предотврати хроничното
„изтичане на мозъци�? от Българи�?.
За�?илена ви�?ококаче�?твена научно-из�?ледовател�?ка дейно�?т и уча�?тие в международни
из�?ледовател�?ки мрежи за у�?кор�?ване интеграци�?та на Българи�? в Европей�?ката


                                             10
из�?ледовател�?ка зона. Страни като Малайзи�? и Сингапур, а на�?коро и Инди�?, по�?тигнаха у�?пех,
използвайки �?воите диа�?пори. Подобно на тези �?трани Българи�? би �?е облагодетел�?твала
�?ъще�?твено от за�?илване на връзките �? българ�?ката научно-из�?ледовател�?ка диа�?пора, имайки
предвид огромни�? й опит, ре�?ур�?и и ценни бизне�? връзки.

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
През изминалите години българ�?ките правител�?тва активно тър�?еха контакти �?ъ�? Световната
банка за диалог в обла�?тта на политиката по иновации и конкуренто�?по�?обно�?т, като Банката
финан�?ира �?вързаните �? това дейно�?ти. През �?нуари 2012 г. Световната банка пред�?тави доклад на
тема “По�?тигане на интелигентен ра�?теж: Как научните из�?ледвани�? и иновациите да
работ�?т за Българи�?“. От юли 2012 г. Световната банка предо�?тав�? аналитични и кон�?ултант�?ки
у�?луги �?рещу заплащане в подкрепа на подготовката на Стратеги�? за интелигентна �?пециализаци�?,
разработване дизайна на Оперативна програма „Иновации и конкуренто�?по�?обно�?т 2014-2020 г.�?,
както и въвеждане на ефективна ин�?титуционална организаци�?; тази задача ще приключи през
декември 2013 г. В бъдеще Световната банка е готова да продължи и да разшири �?воите
кон�?ултант�?ки у�?луги, �?вързани �? иновациите и конкуренто�?по�?обно�?тта.




                                             11
2.3 Подобр�?ване на бизне�? �?редата

Контек�?т
Подобр�?ването на бизне�? �?редата т�?�?но �?е �?вързва �?ъ�? �?ъздаване на работни ме�?та и
икономиче�?ки ра�?теж. За �?ъжаление темпът на провеждане на реформи за подобр�?ване на
бизне�? �?редата забави �?во�? ход и мерките, които Българи�? предприе за подобр�?ване на бизне�?
климата �?е отна�?�?т главно до приемането на национални �?тратегиче�?ки документи като Програма
за по-добро регулиране 2010-2013 г. и План за дей�?твие за намал�?ване на админи�?тративната
теже�?т. Резултатът е, че позици�?та на Българи�? в кла�?аци�?та „Doing Business�? („Правене на
бизне�?�?) �?е понижи прогре�?ивно от 2007 г. на�?ам, когато �?траната беше топ реформатор, а през
2013 г. т�? �?лезе на 66-то м�?�?то, което е до�?та под нивото на повечето държави-членки на ЕС.
Разшир�?ване на мащаба на дей�?тви�?та за намал�?ване на регулаторната и админи�?тративна теже�?т
върху бизне�?а ще �?тимулира предприемаче�?твото, ще привлече нови преки чужде�?транни
инве�?тиции (ПЧИ) и ще подобри конкуренци�?та и на�?ърчи иновациите.
Съще�?твува гол�?ма разлика в начина на прилагане на админи�?тративните процедури на
общин�?ко ниво, което допълнително обремен�?ва бизне�?а. Фирмите очакват да използват
унифицирани админи�?тративни процедури, да подават едни и �?ъщи документи, да плащат так�?и
на базата на принципа за въз�?танов�?ване на разходите и да получават �?тандартно каче�?тво на
об�?лужване от ме�?тните вла�?ти. Прилагането на общин�?ките админи�?тративни практики и
процедури в Българи�? обаче �?а �?ме�?ени. Едно проучване на админи�?тративни у�?луги в 11 общини
и по�?ледващи интервюта �? пред�?тавители на бизне�?а и ме�?тната вла�?т у�?танови, че: (а) има
големи регионални разлики в предо�?тав�?нето на у�?луги; (б) големи разлики в админи�?тративните
разходи и неу�?пешно прилагане на принципа на въз�?танов�?ване на разходите; (в) лип�?а на
очевидна връзка между изи�?кваното количе�?тво работа и времето, което е необходимо за
предо�?тав�?не на у�?лугата; (г) лип�?а на прозрачно�?т в админи�?тративни�? проце�?; и (д) ни�?ка
използваемо�?т на eлектронното правител�?тво.

Възможно�?ти
Създаване на благопри�?тна бизне�? �?реда на национално ниво. Подобр�?ването на бизне�? �?редата
в Българи�? предполага по-добро управление, мониторинг и контрол на държавното регулиране на
бизне�?а. Има възможно�?т за укрепване на междуправител�?твената координаци�? и
координационните у�?или�? чрез �?ъздаване на едно �?илно Звено за по-добро регулиране към
админи�?траци�?та на Мини�?тер�?ки �?ъвет, което да провежда оценки на регулаторните
въздей�?тви�?, регламентирани от закона и да о�?ъще�?тв�?ва надзор върху изпълнението на
Програмата за по-добро регулиране.
Решаване на регулаторните проблеми, очертани в оценката „Doing Business�? („Правене на
бизне�?�?). Тези у�?или�? ще по�?лужат за подобр�?ване на международни�? имидж на Българи�? като
атрактивна инве�?тиционна де�?тинаци�?. За да �?е подобри позици�?та в кла�?аци�?та Doing Business,
Българи�? тр�?бва да �?е фоку�?ира върху подобр�?ване на до�?тъпа до електриче�?тво, плащане на
данъци, получаване на разрешителни за �?троеж, об�?в�?ване в не�?ъ�?то�?телно�?т и �?ъдебно
изпълнение на договори. Електронното правител�?тво и електронната �?и�?тема за подаване на
документи �?ъщо ще подобр�?т ефика�?но�?тта на предо�?тав�?не на публични у�?луги.
Премахване на допълнителните разходи и забав�?ни�?, причинени от общин�?ките вла�?ти. Това би
�?тимулирало развитието на малките и �?редни предпри�?ти�? и �?ъздаването на работни ме�?та. Има
възможно�?т за �?ъще�?твено подобрение на �?и�?тематичното предо�?тав�?не на у�?луги на общин�?ко
ниво и на каче�?твото на регламентите и процедурите, които до момента оказват отрицателно
въздей�?твие върху �?тартиращите фирми и вече �?ъще�?твуващите такива.




                                            12
Избор
Създаване на �?илно Звено за по-добро регулиране към Мини�?тер�?ки �?ъвет (МС) и изграждане
на капацитет за наблюдение и управление на изпълнението на политики за по-добро
регулиране. Звеното ще поеме инициативата от гледна точка на оптимизиране и подобр�?ване на
регулациите; ще �?е кон�?ултира �? ча�?тни�? �?ектор за идентифициране на възможно�?ти за реформи;
ще наблюдава и намал�?ва на админи�?тративната и регулаторна теже�?т; и ще провежда оценки за
регулаторно въздей�?твие на нови нормативни актове.
Опро�?т�?ване на регулаторните режими и у�?ъвършен�?тване на че�?то използваните
админи�?тративни процедури на национално ниво. Издаването на �?троителни разрешени�?,
тран�?граничната търгови�?, до�?тъпът до електриче�?ка енерги�?, плащането на данъци, об�?в�?ването
в не�?ъ�?то�?телно�?т и �?ъдебнота изпълнение на договорите �?а в�?е още гол�?мо предизвикател�?тво
за потенциалните инве�?титори и предприемачи. В�?ички тези процедури би �?ледвало да �?а
приоритетни в проце�?а на реформа. По-активното използване на електронното правител�?тво и на
електронна �?и�?тема за подаване на документи би могло да от�?трани �?ъще�?твуващите пречки и да
подобри ефективно�?тта.
О�?игур�?ване на практиче�?ка подкрепа на ключови общини за рационализиране на т�?хната
админи�?тративна �?и�?тема и намал�?ване на админи�?тративната теже�?т за фирмите. Съще�?твуват
големи различи�? между общините във връзка �? начина, по който те админи�?трират процедурите
�?пр�?мо бизне�?а. Проце�? на обучение „между равни�?, при който най-добрите общини биха могли
да �?подел�?т �?во�? опит �? о�?таналите, би могъл да помогне на изо�?таващите региони и да ги изведе
до �?редното национално равнище.

Промени
�?амал�?ване на ненужната бюрокраци�? и подобр�?ване на админи�?тративната ефективно�?т.
Ефективната и ефика�?на публична админи�?траци�? ще подпомогне бързи�? ра�?теж на бизне�?
�?ектора �?ъздаването на нови работни ме�?та. Информационните и комуникационни технологии и
ин�?трументи биха могли да игра�?т важна рол�? за подобр�?ване на админи�?тративната
ефективно�?т, вкл. в �?ферата на e-до�?тавките.
Подобрена бизне�? �?реда на ме�?тно ниво в резултат на конкуренци�? за инве�?тиции между
общините. �?ационална оценъчна карта може да про�?лед�?ва увеличената прозрачно�?т и
необходимото време и �?ред�?тва за завършване на о�?новни регулаторни функции за бизне�?а на
общин�?ко ниво, както и за увеличеното използване на у�?луги чрез електронното правител�?тво.
Подобрена позици�? на Българи�? в кла�?ирането „Doing Business�?. Макар кла�?ирането „Doing
Business�? да оцен�?ва �?амо конкретна ча�?т от бизне�? �?редата на �?траната, което е важно, но
недо�?татъчно, то има �?илен �?игнален и пред�?тавителен ефект. Поради тази причина
подобр�?ването на позици�?та на Българи�? в кла�?ирането „Doing Business�? не �?амо �?ъздава ползи за
компаниите, които извършват �?топан�?ка дейно�?т в �?траната, но би �?помогнало за по-доброто
позициониране и за маркетинга на Българи�? като де�?тинаци�? за инве�?тиции.

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
В продължение на н�?колко години Групата на Световната банка е партнирала на Българи�? за
подобр�?ване на бизне�? �?редата и намал�?ване на админи�?тративната теже�?т. �?ай-�?корошните
доклади, финан�?ирани от Световната банка, включват “Българи�?: �?дмини�?тративни пречки пред
бизне�?а на общин�?ко ниво�? и “По-добро регулиране за по-ви�?ок ра�?теж: бизне�? регулациите на
Българи�? – по�?тижени�? и препоръки�?. В бъдеще Световната банка има готовно�?т да предо�?тави
знани�? и кон�?ултант�?ки у�?луги чрез �?об�?твено финан�?иране, които потенциално биха могли да �?е
разшир�?т чрез аналитични и кон�?ултант�?ки у�?луги �?рещу заплащане.




                                             13
14
15
3. У�?тойчив ра�?теж
3.1 Подпомагане на до�?тъпно�?тта, надеждно�?тта и ефективно�?тта
в енергийни�? �?ектор

Контек�?т
До�?тъпно, надеждно и у�?тойчиво по отношение на околната �?реда о�?игур�?ване на енерги�? и
нейното ефективно използване е ключът към бъдещото икономиче�?ко развитие и политиче�?ка
�?табилно�?т. През февруари 2013 г., правител�?твото подаде о�?тавка в разгара на ма�?ови улични
проте�?ти, предизвикани от оплаквани�? във връзка �? ви�?оките �?метки за комунални у�?луги през
зимни�? �?езон. Оттогава енергийни�?т �?ектор беше изведенх начело на политиче�?ки�? дневен ред, а
�?лужебното правител�?тво �?е обърна към Европей�?ката коми�?и�? и Световната банка �? молба за
о�?ъще�?тв�?ване на бърза оценка на �?ъ�?то�?нието на българ�?ки�? енергиен �?ектор.
О�?новните кон�?татации от проведената през май 2013 г. от Световната банка бърза
диагно�?тична оценка на българ�?ки�? енергиен �?ектор могат да �?е обобщ�?т както �?ледва: (а)
обще�?твеното доверие и подкрепа на управлението на енергийните компании и на контрола
върху �?ектора от �?трана на правител�?твото �?а намалели; Българ�?ки�?т енергиен холдинг е ненужно
ниво в държавни�? контрол; (б) �?екторът има големи финан�?ови задължени�? (прогнозирани в
диапазона от 5 до 20 млрд. лв. до 2030 г.), които пред�?тавл�?ват ра�?т�?щи непредвидени
задължени�? към държавни�? бюджет. Ви�?окоразходната �?труктура произтича от �?лабото
потребление на енерги�?, �?лабо регулиран ра�?теж на производ�?твото от възобнов�?еми енергийни
източници, злоупотреба �?ъ�? �?тимули за ко-генераци�?, дълго�?рочни договори и неефективни
�?тимули за търгови�?/изно�?; (в) намал�?ващите нива и обхват на помощите за �?оциално
подпомагане �?а направили енерги�?та по-малко до�?тъпна за бедните (61% от домакин�?твата �?е
�?читат за енергийно бедни). В резултат на големите намалени�? на разходите и на бенефициентите
на програмите за гарантиран минимален доход и помощи за отопление, повече от 78% от бедните
не �?а защитени от целеви защитни мрежи; (г) потреблението на домакин�?твата е ви�?око и
неефективно.
Предполага �?е, че природни�?т газ ще играе нара�?тващо важна рол�? в енергийни�? мик�? на
Българи�?, но �?ъще�?твуващата зави�?имо�?т от един един�?твен източник и маршрут на до�?тавка
изи�?ква дивер�?ификаци�?. Пона�?то�?щем природни�?т газ играе по-малка рол�? в енергийни�? мик�?
на Българи�? (около 14% от първичното енергопотребление), а �?траната има ви�?ока зави�?имо�?т от
един един�?твен източник (ру�?ки газ) и маршрут на �?набд�?ване (през Украйна и Румъни�?). Това
води до �?илна у�?звимо�?т �?пр�?мо прекъ�?вани�? на подаването и за�?трашава ц�?ло�?тната �?игурно�?т
на до�?тавки. Страната беше една от най-за�?егнатите в ЕС от �?пора за до�?тавките на природен газ
между Украйна и Ру�?и�? през �?нуари 2009 г. В �?ъщото време един или повече от международните
прено�?ни маршрути на ка�?пий�?ки газ към Западна Европа �?е очаква да преминават през Българи�?,
чието �?тратегиче�?ко ме�?тоположение увеличава възможно�?тите й да �?е възползва от инве�?тиции в
газови връзки и поддържаща инфра�?труктура за �?тимулиране на търгови�?та �? природен газ в
региона.

Възможно�?ти
Възникналото на�?коро обще�?твено недовол�?тво �?ъздава възможно�?т за задълбочено
разглеждане на натрупаните проблеми на енергийни�? �?ектор. Съще�?твува �?пешна нужда от
�?ъще�?твено подобр�?ване на управлението на този �?ектор, вкл. управление на държавните
предпри�?ти�? и укрепване на регулаторната агенци�?.
�?еобходими �?а �?праведливи и до�?тъпни цени на енерги�?та за �?прав�?не �? неу�?тойчивата ценова
�?труктура, преминаване към принципа за въз�?танов�?ване на разходите и о�?игур�?ване на

                                             16
адекватна �?оциална защита. Пона�?то�?щем ценовата �?труктура на енергийни�? �?ектор е
неу�?тойчива, тъй като пред�?тавл�?ва комбинаци�? от производ�?тва на енерги�? на ви�?ока цена,
неефективно функциониране на �?и�?темата и �?лабо регулиран ра�?теж на до�?тавките на енерги�? от
възобнов�?еми енергийни източници. �?едо�?татъчната �?оциална защита и ви�?окото и неефективно
потребление на електриче�?ка енерги�? оказва много �?ериозно въздей�?твие - о�?обено върху
бедните.
Значителен потенциал за енергийна ефективно�?т, най-вече в �?ектора на жилищните и
обще�?твените �?гради. Преобладаващите ни�?коефективни по отношение на енергопотребление
�?гради в Българи�? доприна�?�?т за �?лабата енергийна ефективно�?т на �?траната (енергийната
интензивно�?т �?пр�?мо БВП е четири пъти по-ви�?ока от �?редната за ЕС). Това о�?игур�?ва значителен
потенциал за икономии на енерги�? �? прилагане на една взаимноизгодна �?тратеги�? (добра за
�?об�?твениците на домове, добра за бизне�?а и добра за околната �?реда).
Стратегиче�?ко разшир�?ване на инфра�?труктурата, �?вързана �? природни�? газ и дивер�?ификаци�?
на до�?тавките, е от �?ъще�?твено значение. �?ара�?тващата рол�? на природни�? газ в енергийни�?
мик�? на Българи�? и у�?звимо�?тта на �?траната по отношение на прекъ�?вани�? в подаването поради
„проблемни точки�? в газовата инфра�?труктура �?ъздава възможно�?т за дивер�?ифициране на
газовите до�?тавки и за подпомагане на регионалната търгови�? �? природен газ.

Избор
Подобр�?ване на управлението чрез: (а) гарантиране, че държавни �?лужители и ви�?ш пер�?онал
декларират �?воите финан�?ови интере�?и в енергийни�? �?ектор �? цел изб�?гване конфликт на
интере�?и, (б) разформироване на Българ�?ки�? енергиен холдинг �? цел повишаване на
прозрачно�?тта и отчетно�?тта на държавните предпри�?ти�?, (в) предо�?тав�?не на регулатора на
незави�?имо�?т по отношение на финан�?ите и на взимането на решени�? �?ъгла�?но директивите на
ЕС, за да �?е подобри незави�?имо�?тта му и доверието в него, и разработване на план за
повишаване на техниче�?ки�? му капацитет.
Справедливо решаване на проблемите, �?вързани �? нара�?тващите финан�?ови дефицити,
произтичащи от произведената възобнов�?ема енерги�?, ко-генераци�?, дълго�?рочни договори и
неу�?пешни инве�?тиции: (а) преу�?танов�?ване на злоупотреби, произтичащи от преференционално
ценообразуване за ко-генераци�?, (б) националната електриче�?ка компани�? и Мини�?тер�?твото на
финан�?ите тр�?бва �?праведливо да решат проблемите, �?вързани �? финан�?овите задължени�?; (в)
намал�?ване на разходите чрез подобр�?ване на разпредел�?нето на квотите за енергийно
производ�?тво на регулирани�? пазар и о�?игур�?ване оптимизаци�? на разпределението.
Предо�?тав�?не на до�?тъпна енерги�? за бедните чрез увеличаващо �?е бюджетно финан�?иране за
разшир�?ване нивото и обхвата на целевото �?оциално подпомагане за у�?звимите потребители, а
�?ъщо разшир�?ване на мащаба и кон�?олидиране на програми за енергийна ефективно�?т в
жилищни�? �?ектор.
Развиване на инфра�?труктурата на природни�? газ, при оптимизиране на разходите �? цел
дивер�?ифициране източниците и маршрутите на до�?тавка и реализиране на търгов�?ки ползи от
нара�?налата регионална търгови�? �? природен газ.

Промени
Въз�?тановено публично доверие чрез акцентиране върху прозрачно�?тта. Прозрачно�?тта започва
от най-ви�?око ниво - възлагането на производ�?тво на електроенерги�? и регулиране на �?ектора, до
издаване на опро�?тени �?метки за потребителите. По�?ледното ще даде бърз ефект и о�?езаема
полза за клиента, а това е и начинът за възвръщане на доверието в отговорното държавно
ръковод�?тво на �?ектора.
Подобрена финан�?ова жизне�?по�?обно�?т чрез решаване на проблемите, �?вързани �? ра�?т�?щите
дефицити в �?ектора. Обръщането на тенденци�?та на натрупване на дефицити ще изи�?ква

                                             17
прилагане на �?труктурни промени, намаление на разходи, подобр�?ване на ефективно�?тта на
операторите и прео�?ми�?л�?не на рол�?та на „Българ�?ки енергиен холдинг�? Е�?Д.
До�?тъпни енергийни у�?луги за бедните и значително подобрена енергийна ефективно�?т на
жилищните �?гради. Бро�?т на у�?звимите потребители, които �?а защитени чрез целеви защитни
мрежи и могат да �?и позвол�?т екологично у�?тойчиви и надеждни електриче�?ки у�?луги ще нара�?не.
Подобрена енергийна �?игурно�?т. Българи�? ще бъде по-малко у�?звима по отношение на
прекъ�?вани�?та в до�?тавките на природен газ и ще �?е възползва от регионални�? тран�?граничен
прено�? и търгови�? �? природен газ.

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
В по�?ледните н�?колко години енергийни�?т диалог между Българи�? и Световната банка е
концентриран върху �?игурно�?тта на до�?тавките на природен газ, което доведе до изготв�?не на
доклад „Варианти за подобр�?ване на �?игурно�?тта на до�?тавките на природен газ�?. През май
2013 г. по и�?кане на �?лужебното правител�?тво, Световната банка предприе проучване „Бърза
оценка на енергийни�? �?ектор на Българи�?�?. Международната финан�?ова корпораци�? (IFC) е
инве�?тирала в проекти, �?вързани �? изграждане на ВЕИ. В бъдеще Световната банка е готова да
разшири партньор�?твото в енергийни�? �?ектор, включително и по отношение на �?оциалната
защита, за да �?е направи енерги�?та до�?тъпна за бедните.




                                            18
3.2 Подобр�?ване на инфра�?труктурата и у�?лугите за
водо�?набд�?ване и канализаци�?

Контек�?т
Обхватът на водо�?набд�?ването в Българи�? е гол�?м и каче�?твото на питейната вода обикновено
отговар�? на �?тандартите на ЕС, но водните загуби (неотчетена вода) �?а по-ви�?оки от тези в други
държави от ЕС. Загубата на вода (60%) е загуба на ре�?ур�?и, а авариите могат да доприне�?ат за
лошото каче�?тво на водатa. Според проучване, извършено за Мини�?тер�?твото на околната �?реда и
водите за целите на �?ационалната водна �?тратеги�? през 2012 г., потребителите не �?читат
каче�?твото на водо�?набд�?ването за задоволително. ВиК друже�?твата биха могли да направ�?т
много повече, за да намал�?т загубите на вода и да предо�?тав�?т информаци�? за каче�?твото на
предлаганите у�?луги.
Събирането и третирането на отпадъчни води тр�?бва да бъдат разширени. Само 66% от
на�?елението е �?вързано �? мрежата за �?ъбиране на отпадъчни води, а по-малко от 50% от него е
�?вързано към пречи�?твателна �?танци�? за отпадъчни води. Сред държавите членки на ЕС �?амо
Румъни�? и Кипър �?ъбират по-ни�?ък д�?л от отпадъчни води, отколкото Българи�?. Българи�? има
краен �?рок 31 декември 2014 г. да изпълни �?воите ангажименти по договора за при�?ъедин�?ване
към ЕС във връзка �? отпадъчните води. Макар че има изве�?тен напредък, нивото на капиталовите
инве�?тиции в �?ектора е по-ни�?ко от необходимото за поддръжка на �?ъще�?твуващата
инфра�?труктура, а още повече за нейното разшир�?ване. През 2012 г. например е завършена �?амо
една пречи�?твателна �?танци�? за отпадъчни води (в Търговище). В резултат на това Българи�? н�?ма
да �?пази крайни�? �?рок за по�?тигане на �?ъответ�?твие през 2014 г.
Съще�?твува гол�?м потенциал за подобр�?ване на ефективно�?тта в �?равнение �? други европей�?ки
държави, но �?редните �?тойно�?ти на тарифите за вода и за отпадъчна вода в Българи�? �?а по-ни�?ки
от тези в повечето Европей�?ки �?трани. Годишни�?т разход за вода в Българи�? е еквивалентен на по-
малко от 0.3% от БВП при �?тандарта за покупателна �?по�?обно�?т на ЕВРОСТ�?Т, докато в Полша,
Франци�? и Германи�? например, годишни�?т разход е между 0.3% и 0.4% от БВП. Това отраз�?ва
факта, че: (а) �?ъбирането и третирането на отпадъчни води в�?е още не е в�?еобхватно; (б) �?редно
тарифите покриват разходите за ек�?плоатаци�? и поддръжка, но о�?игур�?ват малки или никакви
�?ред�?тва за обнов�?ване и подм�?на на ВиК �?и�?темите.

Възможно�?ти
Поддържане и подобр�?ване на у�?лугите, �?вързани �? водо�?набд�?ване и отпадъчни води чрез
�?ъще�?твено увеличаване мащаба на инве�?тициите и ефективно използване на �?ред�?тва от ЕС.
Гол�?м обем финан�?иране е о�?игурен от ЕС, но той тр�?бва да �?е допълни от национално
�?ъфинан�?иране и национално финан�?иране за други капиталови инве�?тиции, като например
обнов�?ване на водо�?набдителните мрежи.
Дълго�?рочно у�?тойчиво предо�?тав�?не на у�?луги чрез преминаване към пълно въз�?танов�?ване
на разходите и адекватна защита на у�?звимите групи. О�?игур�?ването на инве�?тиции за
обновление на ВиК-мрежите и подобрените у�?луги за отпадъчните води ще увеличат разходите.
�?еобходими �?а �?оциални политики за защита на у�?звимите групи.
Удовлетворени потребители и ефективно предо�?тав�?не на у�?луги в �?ъответ�?твие �? добрите
европей�?ки практики. За да �?е по�?тигне това, е необходима кон�?олидаци�? на ВиК отра�?ъла. Само
по-големи ВиК друже�?тва ще разполагат �? финан�?ови и техниче�?ки �?ред�?тва, за да работ�?т като
оператори за третиране на отпадъчни води, тъй като изи�?квани�?та към отра�?ъла �?а �?е повишили.
Един по-ефективен воден регулатор е друг о�?новен елемент за подобр�?ване работата на
отра�?ъла. Регулаторът тр�?бва да повиши �?во�? капацитет, разбиране и �?по�?обно�?т да работи �? ВиК


                                              19
операторите, за да�?е по�?тигнат по-добри резултати, изб�?гвайки злоупотреба �?ъ�? �?во�?та
монополна позици�?.

Избор
Разпредел�?не на до�?татъчно разходи от правител�?твото като ча�?т от за�?лужаваща доверие
�?тратеги�?. Тъй като безвъзмездната помощ от ЕС веро�?тно ще покрие �?амо 30% до 40% от общите
инве�?тиционни потребно�?ти, общините изпитват ограничени�?, а ВиК операторите имат малко или
никакви �?ред�?тва заради �?ъще�?твуващите цени и на �?ъбиране на 80% от печалбата чрез политики
на регулатора и Мини�?тер�?твото на финан�?ите, отпу�?кането на до�?татъчно �?ред�?тва ще изи�?ква
по-ви�?оки държавни разходи, отколкото в близкото минало.
Планиране и изпълнение на �?оциални политики за защита на у�?звимите групи. Първоначално
това може да �?е направи чрез разшир�?ване на �?ъще�?твуващата �?и�?тема за подпомагане при
по�?рещането на разходите за отопление, но би било добре да �?е проучат и преразгледат
�?оциалните политики в контек�?та на теже�?тта на разходите за комунални у�?луги.
От�?тран�?ване на о�?новни недо�?татъци в �?ъще�?твуващата правна и регулаторна рамка.
Проектозаконът за водите, който беше вне�?ен в �?ародното �?ъбрание през 2012 г., от�?тран�?ва
много от тези недо�?татъци и би могъл да бъде приоритетно вне�?ен повторно.

Промени
�?амалени правни дей�?тви�? и финан�?ови наказани�? от Европей�?ката коми�?и�? . Приемането и
изпълнението на надеждна и изц�?ло финан�?ирана �?тратеги�? за водо�?набд�?ване и канализаци�? би
уле�?нило диалога между правител�?твото и Европей�?ката коми�?и�?, както и ще �?помогне за
по�?тигане на �?ъответ�?твие �? изи�?квани�?та на ЕС.
За�?илено желание от �?трана на потребителите да плащат за водо�?набдителни и
канализационни у�?луги в отговор на подобрено об�?лужване. Подобрени у�?луги и ВиК оператори,
повече ориентирани към потребител�?, ще повишат готовно�?тта на потребителите да плащат.
Добре функциониращ регулатор �? �?�?ен мандат ефективно доприна�?�? за ефика�?но и
ориентирано към потребителите предо�?тав�?не на ВиК у�?луги. Един укрепнал регулатор би имал
капацитета, разбирането и �?по�?обно�?тта да работи �? ВиК операторите, за да по�?тигне резултатите,
изб�?гвайки злоупотребата �? монополна позици�?. �?еобходим е и кон�?олидиран ВиК отра�?ъл, тъй
като �?амо големи ВиК оператори ще разполагат �? финан�?овата и техниче�?ка възможно�?т, за да
отговор�?т на бъдещи изи�?квани�?, включително на тези, �?вързани �? пречи�?тването на отпадъчни
води.

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
Съще�?твува добро партньор�?тво между Световната банка и Мини�?тер�?твото на регионалното
развитие. Мини�?тер�?твото �?и партнира �?ъ�? Световната банка за разработване на регионални
генерални планове за водо�?набд�?ване и канализаци�? за ц�?лата �?трана и за рехабилитаци�? и
завършване на �?троител�?твото на четири �?зовира по проекта „Развитие на общин�?ката
инфра�?труктура�?. Чрез аналитични и кон�?ултант�?ки у�?луги �?рещу заплащане �?е оказва помощ
на Мини�?тер�?твото за подготовката на Стратеги�? за ВиК отра�?ъла и План за дей�?твие. �?а�?коро
Мини�?тер�?твото и Държавната коми�?и�? за енергийно и водно регулиране пои�?каха допълнителни
кон�?ултант�?ки у�?луги за за�?илване капацитета на регулатора при работата му �? ВиК операторите.
Техниче�?кото задание за такава помощ е вече разработено.




                                              20
3.3 Укрепване конкуренто�?по�?обно�?тта на �?ел�?кото �?топан�?тво,
у�?тойчиво�?тта и противодей�?твието на климатичните промени

Контек�?т
Земеделието и развитието на �?ел�?ките райони крие огромен потенциал за Българи�?. Страната е
богата на обработваема зем�?, плодородни почви и разнообразни агроклимати, които могат да
поддържат ви�?око производително �?ел�?ко �?топан�?тво. Земеделието пред�?тавл�?ва 5.4% от БВП,
използва обща площ от 5.5 млн. хектара зем�? и о�?игур�?ва 20% от общата заето�?т. Ре�?ур�?ите на
Общата �?ел�?ко�?топан�?ка политика (ОСП) на ЕС, допълнена �?ъ�? �?ред�?тва от национални�? бюджет,
могат да помогнат за реализиране на потенциала на българ�?кото �?ел�?ко �?топан�?тво, но: (а) тези
�?ред�?тва тр�?бва да �?е програмират и предо�?тав�?т по по-ефективен начин; и (б) необходими �?а
реформи за подобр�?ване на предо�?тав�?нето на у�?луги и за привличане на по-големи инве�?тиции
от �?трана на ча�?тни�? �?ектор.
Земеделието е най-�?лабо производителни�?т �?ектор на икономиката. Брутната добавена �?тойно�?т
на работник в земедел�?ки�? �?ектор е по-малко от една трета от ц�?ло�?тни�? БВП на икономиката за
един работник. Лип�?ващото �?тратегиче�?ко позициониране на българ�?кото земеделие в
европей�?ки�? контек�?т, фрагментаци�?та на �?об�?твено�?тта върху зем�?та (�?об�?твено�?т �?редно върху
0.6 хектара), ви�?око пол�?ризираната �?труктура на земеделието и за�?тар�?ването на земедел�?ките
�?топани, трудни�?т до�?тъп до кредити и недо�?татъчното развитие на поддържащата
инфра�?труктура ограничават до�?тигането на пълни�? земедел�?ки потенциал на �?траната.
�?апо�?ването е от �?ъще�?твено значение за подпомагане на ви�?око производително земеделие и
�?е нуждае от �?пешно внимание заради тежното �?ъ�?то�?ние, в което �?е намира. През 1980-те, 1.25
млн. хектара производителна зем�? е била оборудвана �? напоителни �?ъоръжени�?, но от т�?х в
момента �?а о�?танали �?амо 40-45,000 хектарa. Повишеното и ефективно използване на
напо�?ването е �?ъщо от критично важно значение за �?мекчаване на у�?звимо�?тта на Българи�?
�?пр�?мо �?ериозните климатични изменени�? и за изграждане на земедел�?ки �?ектор, който е по -
у�?тойчив на климатични вли�?ни�?.

Възможно�?ти
Финан�?ирането на Общата �?ел�?ко�?топан�?ка политика от ЕС за периода 2014-20 г. предо�?тав�?
огромна възможно�?т. �?ови�?т програмен период дава възможно�?т за по-добро позициониране и
укрепване на българ�?кото земеделие от гледна точка на конкуренто�?по�?обно�?т и екологична
у�?тойчиво�?т.
Ра�?т�?щото глобално тър�?ене на храни (очаква �?е да �?е удвои до 2050 г.) предлага дълго�?рочни
възможно�?ти, при у�?ловие че �?а решени проблемите, �?вързани �?ъ�? �?труктурните недо�?татъци,
които дне�? ограничават производително�?тта и конкуренто�?по�?обно�?тта. �?еобходими �?а
прагматични и в�?еобхватни промени и �?илно държавно управление, за да �?е по�?тигне добре
управл�?вана дивер�?ификаци�? на �?ел�?кото �?топан�?тво, кома�?аци�? на зем�?та и привличане на
млади хора в земедел�?ки�? �?ектор.
Общата �?ел�?ко�?топан�?ка политика �?е фоку�?ира в�?е повече върху разработването на
ин�?трументи и върху целеви ре�?ур�?и за подпомагане адаптирането към климатичните промени
и �?мекчаването на т�?хното въздей�?твие. По �?тълб „Сел�?ко�?топан�?ко развитие�? поне 25% от
финан�?овото разпределение тр�?бва да бъде заделено за агро-екологични мерки. Тъй като
политиката за �?ел�?ко�?топан�?ко развитие в�?е повече ще бъде �?вързана �? дей�?тви�?та във връзка �?
изменение на климата, �?ледва да бъдат �?ъздадени �?илни �?тимули за земедел�?ките �?топани да
подобр�?ват развитието на ефективни технологии за екологично и у�?тойчиво земеделие. О�?вен
това, „позелен�?ването�? на директните плащани�? на фермерите ще бъде един от о�?новните
елементи на реформата на Общата �?ел�?ко�?топан�?ка политика. О�?вен �?ъблюдаване на

                                             21
�?ъще�?твуващите норми за получаване на помощи от ЕС, 30% от плащането на фермерите ще
зави�?и от надеждните екологични практики за по�?тигане целите на ЕС във връзка �? климата.
В �?ектора на хидромелиорациите е от �?ъще�?твено значение да �?е рехабилитират и
модернизират �?тратегиче�?ки ча�?ти от амортизираната хидравлична инфра�?труктура, вкл.
�?зовири, канали, тръби, помпени �?танции и оборудване за пе�?тене на вода на полето, за да �?е
увеличи �?ел�?ко�?топан�?ката продукци�? и да �?е адаптира земеделието към климатичните
изменени�?. Макар Общата �?ел�?ко�?топан�?ка политика и Кохезионната политика на ЕС да
о�?игур�?ват до�?татъчна финан�?ова възможно�?т за помощ в тази на�?ока, о�?новното
предизвикател�?тво �?е израз�?ва в дефинирането на интегриран програмен подход към у�?тойчиво
управление на зем�?та и водите, приложим за различните източници на финан�?иране.

Избор
Разработване на �?олидна �?ел�?ко�?топан�?ка �?тратеги�? и предприемане на ин�?титуционална и
правна реформа за повишаване на добавената �?тойно�?т, конкуренто�?по�?обно�?тта и
екологичната у�?тойчиво�?т на българ�?кото земеделие, в ча�?тно�?т за решаване проблемите на
фрагментираната �?об�?твено�?т върху зем�?та и за подобр�?ване на земедел�?ките технологии.
Кома�?аци�?та на поземлените имоти на базата на законната �?об�?твено�?т върху зем�?та и
у�?тойчивото управление, �?а от ключово значение за по�?тигане на �?ъще�?твени ползи по отношение
на икономиче�?кото благо�?ъ�?то�?ние.
Подобр�?ване на издръжливо�?тта на климатичните въздей�?тви�? от �?трана на земедел�?ки�?
�?ектор чрез пълно възползване от новата рамка на Общата �?ел�?ко�?топан�?ка политика и
�?тратегиче�?ко включване на дей�?тви�?, �?вързани �? борба �?рещу климатичните промени. Това
тр�?бва �?ъщо така да �?е вгради в Стратеги�?та за адаптаци�? към изменение на климата за ц�?лата
�?трана, включително оцен�?ване на ри�?ка от климатични промени (температура и изменчиво�?т на
валежите), както и укрепване на капацитета за адаптиране. Хидромелиорациите ще бъдат важен
елемент от мерките, �?вързани �? повишаване на у�?тойчиво�?тта към изменението на климата.
Подготовка на убедителна Стратеги�? за хидромелиораци�? и план за �?ъжив�?ване на
хидромелиоративната инфра�?труктура и �?ъответни инве�?тиции. Бъдещите инве�?тиционни
програми за хидромелиорации на �?траната тр�?бва да ангажират в�?ички заинтере�?овани �?трани,
като �?е започне от крупните фермери, които �?а финан�?ово �?илни и имат до�?татъчно ре�?ур�?и да
прав�?т инве�?тиции, и �?е �?тигне до подпомогането на дребни земедел�?ки �?топани, които
произвеждат �? о�?къдни ре�?ур�?и и при ри�?к от излагане на �?уша. Разработването на проекти и
програми за хидромелиорации тр�?бва да �?е интегрира в плановете за управление на речните
ба�?ейни.

Промени
Възобновеното и �?тратегиче�?ки позиционирано земеделие �?ъздава работни ме�?та, о�?обено за
млади хора и възражда �?ел�?ките райони на Българи�?, като националните политики �?е фоку�?ират
върху подобр�?ването на конкуренто�?по�?обно�?тта и ефективно�?тта на �?ектора и о�?игур�?ват
дълго�?рочна издръжливо�?т на климатичните въздей�?тви�? и екологично у�?тойчиво земеделие.
Кон�?олидираните друже�?тва в земеделието, на базата на законната �?об�?твено�?т върху зем�?та и
развитие на концепции за у�?тойчивото й управление, по�?тигат ефективно�?т и икономии от
мащаба. Подобни мерки вод�?т до намал�?ване на разликата в доходите между град�?ките и
�?ел�?ките райони.
Обръщане на тенденци�?та за намал�?ване на напоителната инфра�?труктура. Пълното
�?ъответ�?твие на развитието на напо�?ването �? концепци�?та за интегрирано управление на водните
ре�?ур�?и на речните ба�?ейни о�?игур�?ва у�?тойчиво използване на наличните водни ре�?ур�?и, при
изпълнение на екологичните цели, а �?ъщо и на целите, �?вързани �? каче�?твото на водата и
�?ъхранението на почвите. Това води до повишено привличане и у�?во�?ване на �?ред�?тва от ЕС за


                                            22
хидромелиорации. Гарантираната налично�?т и надеждно�?т на водните до�?тавки води до
подобрение на земедел�?ката производително�?т, а оттам - до конкуренто�?по�?обно�?т и намалена
у�?звимо�?т �?пр�?мо шоковите въздей�?тви�? на климатичните промени.

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
Международната финан�?ова корпораци�? е направила н�?колко инве�?тиции в �?ектор земеделие,
включително в инве�?тиционни фондове, подкреп�?щи разра�?тването на компании, инве�?тиращи в
земедел�?ка зем�? и уле�?н�?ващи кома�?аци�?та на зем�?.
През май 2013 г правител�?твото и Световна Банка договориха предо�?тав�?нето на аналитични и
кон�?ултант�?ки у�?луги �?рещу заплащане в �?ектор хидромелиорации, цел�?щи да подпомогнат
правител�?твото във връзка �?: (а) изготв�?не на проекто-�?тратеги�? за хидромелиоративни�? �?ектор;
(б) предложение за изменени�? и допълнени�? на ин�?титуционалната и регулаторна рамки; (в)
дефиниране на рамка за програмиране и приоритизиране при финан�?иране на проекти; и (г)
подготовка на интегрирани инве�?тиционни планове, програми и примерни проекти на ниво речен
ба�?ейн. О�?вен това бе започнат и диалог за политиките за по-добро използване на �?ред�?твата от
ЕС за периода 2014-2020 г., за да �?е за�?или конкуренто�?по�?обно�?тта на �?ел�?кото �?топан�?тво,
екологичната у�?тойчиво�?т и издръжливо�?тта �?рещу климатични въздей�?тви�?. Чрез финан�?ираните
от Световната банка аналитични и кон�?ултант�?ки дейно�?ти, в момента �?е разработва предложение
за това как в Българи�? може да �?е предложи за�?траховане �?рещу климатичните изменени�?,
включително за фермери. В бъдеще Световната банка е готова да разшири �?ътрудниче�?твото в
�?ферата на земеделието и противодей�?твието на климатичните изменени�?, а Международната
финан�?ова корпораци�? ще тър�?и възможно�?ти за работа �? финан�?ови по�?редници за о�?игур�?ване
на финан�?иране на фермери и малки и �?редни предпри�?ти�? в �?ел�?ко�?топан�?ки�? �?ектор.




                                             23
3.4 Стимулиране на у�?тойчив тран�?порт

Контек�?т
Стимулирането на у�?тойчива тран�?портна инфра�?труктура има фундаментално значение за
укрепване конкуренто�?по�?обно�?тта на Българи�? и за предо�?тав�?не на по-добри у�?луги на
гражданите. Повишаването на админи�?тративни�? капацитет, подобр�?ването на рехабилитаци�?та
и поддръжката на националната и тран�?европей�?ка тран�?портни инфра�?труктури, едновременно �?
по-нататъшното инве�?тиране в нова инфра�?труктура и намал�?ване на еми�?иите от парникови
газове, както и намал�?ване на въглеродните еми�?ии на българ�?ки�? тран�?портен �?ектор �?а от
ключово значение. О�?новните предизвикател�?тва �?а �?вързани �?: (а) пътен тран�?порт, който „улав�?�?
по-гол�?мата ча�?т от трафика и нара�?тва, и (б) железници �? р�?зко намал�?ващ трафик и големи
проблеми �? финан�?овата у�?тойчиво�?т.
Балан�?ирането на новите инве�?тиции �? правилна поддръжка на �?ъще�?твуващата пътна
инфра�?труктура е от ключово значение. Запълването на недо�?тига от �?ред�?тва за �?троител�?тво на
тран�?европей�?ките тран�?портни коридори о�?тава о�?новен приоритет за финан�?иране от ЕС и през
периода 2014-2020 г. То обаче тр�?бва да �?е балан�?ира �?ъ�? �?ериозната потребно�?т от поддръжка на
�?ъще�?твуващата пътна мрежа. Пона�?то�?щем повече от половината от общин�?ката пътна мрежа и
35% от републикан�?ката �?а в лошо �?ъ�?то�?ние или без на�?тилка. За да �?е по�?тигне европей�?ка
интеграци�? на тези пътища, те тр�?бва да бъдат поддържани на ниво, което о�?игур�?ва подход�?ща
�?вързано�?т и у�?тойчиво�?т.
Железопътните у�?луги тр�?бва да бъдат подобрени, а мрежата тр�?бва да �?е адаптира към
днешните и бъдещи потребно�?ти. Операторът на държавните железници БДЖ е изправен пред
фалит; неговите пазарни д�?лове и трафик �?а значително намалели. �?ационална Компани�?
Железопътна Инфра�?труктура (�?КЖИ) �?е държи „над водата�? �? помощта на увеличаващи �?е
�?уб�?идии, поддържайки една о�?тар�?ла инфра�?труктура. Макар програмата за реформи през 2011
г. помогна за намал�?ване на разходите на двамата оператори и за премахване на н�?кои
икономиче�?ки неизгодни у�?луги, �?и�?темата на българ�?ките железници в �?во�? �?егашен вид о�?тава
финан�?ово неу�?тойчива.

Възможно�?ти
Ц�?ло�?тна мултимодална тран�?портна �?тратеги�?. Под ръковод�?твото на Мини�?тер�?твото на
регионалното развитие е разработена пътна �?тратеги�?, а тран�?портната �?тратеги�? е в проце�? на
изпълнение, водено от Мини�?тер�?твото на тран�?порта. Об�?тойната тран�?портна �?тратеги�? �?ъздава
базата за ефективно мултимодално тран�?портно планиране, благопри�?т�?тващо приоритизаци�?та
на инве�?тициите и разпределението на ре�?ур�?ите в �?ектора. Планирането на развитието на
тран�?портни�? �?ектор обаче е затруднено поради ча�?тична лип�?а на ин�?трументи и данни.
Из�?�?н�?ване на рол�?та, размерите и публичното финан�?иране на българ�?ки�? железопътен
тран�?порт. Днешната ж.п. мрежа има почти �?ъщите размери като тези в началото на прехода, но
междувременно на�?елението на Българи�? и бро�?т на пътниците �?а намалели значително.
Решаването на �?ериозните предизвикател�?тва на железопътни�? �?ектор, включително бързо
ра�?т�?щите финан�?ови задължени�?, ще о�?игури у�?тойчиво�?тта на българ�?ките железници.
Ефективно използване на о�?къдните публични ре�?ур�?и за укрепване на тран�?портната
инфра�?труктура и у�?луги. Що �?е отна�?�? до пътищата, на�?то�?щите нива на финан�?иране н�?ма да
позвол�?т запазването на текущото �?ъ�?то�?ние на пътната мрежа, а на�?очването на �?ред�?твата от ЕС
за изграждането на маги�?трали може да отнеме ре�?ур�?и от о�?таналата ча�?т от тран�?портната
мрежа. Що �?е ка�?ае до железниците БДЖ изпитва много �?ериозни финан�?ови затруднени�?, а
положението на фирмата оказва ка�?каден ефект върху о�?таналата ча�?т от �?ектора, о�?обено върху
�?КЖИ, на ко�?то БДЖ дължи пари. Ефективното използване на �?ред�?тва от ЕС и публични ре�?ур�?и и


                                              24
�?прав�?нето �? проблемите на пътищата и железниците би дало възможно�?т за �?ъздаване на
модерен и у�?тойчив тран�?портен �?ектор.

Избор
Подобр�?ване на планирането и програмирането на тран�?портни�? �?ектор, о�?новани на
доказател�?тва. Секторното планиране и програмиране ще �?е подобри чрез намал�?ване на
функционалните подразделени�? около в�?еки вид тран�?порт и �?ъ�?редоточаване върху по-широката
ин�?титуционална �?труктура и рамка за управление и върху �?тимулиране взимането на решени�?
изц�?ло на базата на доказател�?тва. Това изи�?ква големи у�?или�? за �?ъбиране и поддържане на
надеждни данни в �?ътрудниче�?тво �? ме�?тните вла�?ти.
Подобр�?ване на управлението за предо�?тав�?не на по-добри у�?луги. Би било добре да �?е
прео�?ми�?ли рол�?та на �?ПИ - �? оглед �?ъздадената �?ационална компани�? за инфра�?труктурни
проекти, както и рол�?та на общините, за да �?е оптимизират в�?ички �?тъпки в цикъла на изготв�?не
на проекти и управление на активите за увеличаване на гъвкаво�?тта и отчетно�?тта. Макар
маги�?тралите да �?а очевидната цел на такова прео�?ми�?л�?не, общин�?ките пътища и т�?хната
поддръжка, финан�?иране и управление �?а много важни за пътни�? �?ектор. По отношение на
железопътни�? �?ектор, модернизаци�?та на �?КЖИ не изи�?ква ин�?титуционална пром�?на, а
прео�?ми�?л�?не на приоритетите и проце�?ите. БДЖ „Товарни превози�? тр�?бва да �?е управл�?ва на
търгов�?ка о�?нова.
Реформирането на тран�?портното финан�?иране, о�?новано на о�?ъвременена �?тратеги�? и
реформа на управлението на �?ектора. �?еобходимо е и увеличено ре�?ур�?но разпредел�?не в
�?редно�?рочен план, �?лед прилагане на �?тратеги�?та и оптимизиране на пътни�? �?ектор. В
железопътни�? �?ектор има нужда от незабавно разработване на финан�?ов �?па�?ителен план.

Промени
Ефективно мултимодално планиране и подобрена пътна и ж.п. инфра�?труктура. �?ационалната
тран�?портна �?тратеги�? и генерални�? тран�?портен план определ�?т приоритетите в пътни�?, ж.п. и
другите отра�?ли и о�?игур�?ват �?тратегиче�?ко и в�?е�?транно развитие на тран�?портната
инфра�?труктура на �?траната.
Подобрено управление и предо�?тав�?не на у�?луги на крайните потребители. Подобреното
управление на �?ектора ще доведе до по-ефективнo управление на тран�?портните активи и
намалени разходи за данъкоплатците, както и до по-добри у�?луги за потребителите.
По-добро използване на наличните финан�?ови ре�?ур�?и и публичните �?уб�?идии, увеличено
у�?во�?ване на �?ред�?тва от ЕС и по-добро оползотвор�?ване на �?ред�?твата от международните
финан�?ови ин�?титуции. Предо�?тав�?нето на публични �?уб�?идии за тран�?портни�? �?ектор тр�?бва да
отговар�? на целите на обще�?твени�? �?ектор, като например подобрени у�?луги за клиентите и
еколого�?ъобразен ра�?теж. �?еефективните �?уб�?идии тр�?бва да бъдат �?воевременно прекратени.

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
В пътни�? �?ектор Световната банка подпомага Българи�? в намал�?ването на разходите за пътен
тран�?порт чрез подобр�?ване �?ъ�?то�?нието и каче�?твото на пътната мрежа чрез Проект за
рехабилитаци�? на пътната инфра�?труктура. Що �?е отна�?�? до партньор�?твото, о�?новано на
знани�?, пона�?то�?щем то включва аналитични и кон�?ултант�?ки у�?луги �?рещу заплащане,
предо�?тавени на �?ПИ в подкрепа на финализирането на �?тратеги�?та за развитие на пътната
инфра�?труктура и на укрепването на капацитета на �?ПИ. О�?вен това по Втори проект за
търгови�? и уле�?н�?ване на тран�?порта Световната банка о�?игур�?ва подкрепа за подобр�?ване на
капацитета, ефективно�?тта и каче�?твото на у�?лугите на подбрани гранични контролно-
пропу�?кателни пунктове (ГКПП) �?ъ�? �?пециален акцент върху тран�?европей�?ката тран�?портна
мрежа. В обла�?тта на железопътни�? отра�?ъл Световната банка ще предо�?тави на правител�?твото

                                             25
кратки бележки, �?вързани �? отра�?ловата политика. В бъдеще банката е готова да продължи
диалога по политиките в тран�?портни�? �?ектор и да разшири подкрепата �?и на базата на
предо�?тав�?ните у�?луги и финан�?иране.




                                         26
27
4. Приобщаващ ра�?теж
4.1 Повишаване ефективно�?тта на защитните мрежи и
активационните политики

Контек�?т
Реформата в �?оциални�? �?ектор и интеграци�?та на �?оциалнoто подпомагане �? у�?лугите по
заето�?тта �?а �?пешни и важни. Реални�?т доход на домакин�?твата �?е е понижил �?редно �? 4.6%
между 2009 и 2010 г., но този �?пад е в размер на 12.6% за най-бедните 20% от на�?елението.
Безработицата е нара�?нала повече от два пъти за четири години, покачвайки �?е от около 5.8% през
втората четвърт на 2008 г. на 13.8% през първото триме�?ечие на 2013 г. Прогнозите на
Европей�?ката коми�?и�? �?а, че бро�?т на зaeтите лица ще продължи да намал�?ва през 2013 г., а
реалното въз�?танов�?ване на работните ме�?та и заето�?тта �?е очаква да на�?тъпи едва през 2015 г.
�?а фона на мрачните пер�?пективи на трудови�? пазар и намал�?ващи�? доход на домакин�?твата,
добре на�?очените програми за �?оциална защита могат да помогнат на �?емей�?твата да �?е �?прав�?т
�? положението, докато един �?илен ра�?теж не доведе до ц�?ло�?тно повишаване на
благо�?ъ�?то�?нието на домакин�?твата, включително за по-бедните �?егменти на обще�?твото.
Подобр�?ването на ефективно�?тта на �?оциалните обезщетени�? и предо�?тав�?нето на у�?луги по
заето�?тта, както и преразпредел�?нето на ре�?ур�?и в рамките на �?и�?темата за �?оциалната защита
към програми за бедните могат да помогнат на хората да �?е �?прав�?т �? кризата, като �?ъщевременно
правител�?твото поддържа фи�?кална ди�?циплина и макроикономиче�?ка �?табилно�?т.

Възможно�?ти
Подход�?щ набор от мерки за �?оциална защита за у�?звимите би могъл да подобри техни�? обхват
и щедро�?т. Това би включвало Програмата за ме�?ечни помощи за лица и �?емей�?тва (Програмата
за гарантиран минимален доход в Българи�?), помощите за отопление и дет�?ките добавки.
Програмите �?а предназначени за у�?звимите, като Програмата за ме�?ечни обезщетени�? за лица и
�?емей�?тва и за енергийните помощи �?а претърпели значителни намалени�? на разходите и
обхвата. Подобр�?ването на обхвата и щедро�?тта на добре на�?очени програми би подобрило
защитата на дълго�?рочно безработните и на у�?звимите лица при запазване на фи�?калната
ди�?циплина. Подобр�?ването и опро�?т�?ването на дизайна на �?оциалните помощи и �?вързването на
бенефициентите им �? бюрата по труда ще о�?игури адекватна защита на у�?звимите и
�?ъщевременно ще �?тимулира хората да работ�?т при наличието на работа.
По-гол�?мото уча�?тие на работната �?ила и по-ви�?оката заето�?т ще за�?ил�?т ра�?тежа. Степента на
неактивно�?т �?ред на�?елението на трудо�?по�?обна възра�?т в Българи�? �?а �?ред най-ви�?оките в
Европей�?ки�? �?ъюз – �?ъ�? �?амо 66% от на�?елението на възра�?т 15-64 години, уча�?тващо в пазара на
труда през 2011 г. Българи�? има втори�? най-гол�?м брой на граждани в ЕС, които не �?а заети и не
уча�?тват в никакво образование или обучение като 22% от т�?х �?а младежи на възра�?т 15-24
години. �?ара�?тващото уча�?тие на работната �?ила и �?тепента на заето�?т �?а много важни за
повишаване на ра�?тежa и благо�?ъ�?то�?нието, о�?обено предвид за�?тар�?ващото на�?еление. От
ключово значение за активизиране на работната �?ила и заето�?тта �?а доброто познаване на
характери�?тиките на неактивните и безработните и пречките, пред които те �?а изправени, както и
�?ъздаване на механизми за преодол�?ване на тези бариери и за по-доброто приобщаване към
пазара на труда.
Координаци�? между звената, предо�?тав�?щи �?оциални помощи и у�?луги по заето�?тта: Много
държави в Западна Европа, например Германи�? и Великобритани�?, �?а преминали към модели на
об�?лужване „на едно гише�?, които интегрират предо�?тав�?нето на парични обезщетени�?, у�?луги по
заето�?тта и �?оциални у�?луги. В Българи�? обезщетени�?та за безработица �?е предо�?тав�?т от

                                              28
�?генци�?та по заето�?тта, а центровете за �?оциално подпомагане о�?игур�?ват парични помощи и
�?оциални у�?луги. Едно лице, което желае да кандидат�?тва за парично обезщетение, може би ще
тр�?бва да предо�?тави информаци�? н�?колко пъти на н�?колко различни ме�?та. Макар че различните
звена обмен�?т изве�?тна информаци�?, има още много какво да �?е направи, за да �?е премине към
интегрирано предо�?тав�?не на тези у�?луги. О�?вен това държавните бюра по труда че�?то не
разглеждат тези, които получават �?оциални помощи като �?вои клиенти. Чрез модернизиране на
информационните �?и�?теми, проце�?ите и �?тратеги�?та, Българи�? би могла да предложи на �?воите
граждани взаимодопълващи �?е �?оциални у�?луги, у�?луги по заето�?тта и предо�?тав�?не на �?оциални
помощи по модела „на едно гише�?.

Избор
Повишаване на обхвата и размера на н�?кои от �?оциалните обезщетени�? и намал�?ване на
разпокъ�?ано�?тта. Българи�? би могла да увеличи прага за допу�?тимо�?т при кандидат�?тване и
размера на обезщетени�? като ме�?ечните помощи за лица и �?емей�?тва, помощите за отопление и
дет�?ките добавки. Може да �?е намали разпокъ�?ано�?тта чрез намал�?ване на общи�? брой
програми; кон�?олидиране на по-неефективните програми; опро�?т�?ване на дизайна на
програмите; преминаване към по-ефективно и по-ефика�?но предо�?тав�?не на �?оциалните
програми и у�?луги.
Реформиране на държавните �?лужби по заето�?тта (бюрата по труда), така че по-добре да
идентифицират неактивните и незаетите лица, за да им предлагат целеви и индивидуализирани
у�?луги, да предо�?тав�?т добре зами�?лени програми за обучение и други активни програми за
пазара на труда, така че да повишат пригодно�?тта на неактивните и безработните за упражн�?ване
на труд и о�?игур�?ване на заето�?т.
Интегриране на �?оциалните програми, предо�?тав�?нето на �?оциални у�?луги и у�?луги по заето�?тта
на „едно гише и �?ъздаване на единен национален реги�?тър. Интеграци�?та би гарантирала, че
у�?лугите �?е предо�?тав�?т ефективно, о�?игур�?вайки на гражданите адекватната защита, когато е
нужна, но �?ъщо така помагайки им да преминат към заето�?т, когато �?а налице работни ме�?та.
Създаването на единен национален реги�?тър на кандидати и бенефициенти на различни
�?оциални помощи, който е �?вързан �? други бази данни, може �?ъще�?твено да подобри
управлението, прозрачно�?тта, доверието в тези програми. Това може �?ъщо така да уле�?ни
преминаването към модела „на едно гише�?.
Разработване на �?�?на �?тратеги�? за идентифициране и неутрализиране на информационни
грешки, �? цел противопо�?тав�?не на измамите, както и изграждане на �?и�?тема за наблюдение и
оценка. �?ито една �?и�?тема за обезщетени�? не е имунизирана �?рещу грешки и измами.
�?амал�?ването на тези възможно�?ти ще подобри ефективното ползване на публични ре�?ур�?и, ще
гарантира увеличен приток на ре�?ур�?и към тези, които �?а в нужда, и ще подобри доверието в
�?оциални�? �?ектор и неговата обще�?твена подкрепа.

Промени
По-добра и по-ефективна от гледна точка на вложените ре�?ур�?и �?и�?тема за �?оциална защита на
у�?звимите. Хората в нужда биха били обхванати от �?оциални програми и биха получавали
адекватна подкрепа. Изтичането на �?оциални обезщетени�? би било �?ъще�?твено намалено при
о�?игурено правилно предо�?тав�?не на �?оциални у�?луги, о�?обено в икономиче�?ка �?реда, ко�?то
изи�?ква �?трога фи�?кална политика.
�?амалена теже�?т върху гражданите, подобрено и интегрирано предо�?тав�?не на �?оциални
обезщетени�?, �?оциални у�?луги и у�?луги по заето�?тта. Подобрено интегриране на неактивните и
безработни лица на пазара на труда, когато проце�?ите на �?ъздаване на нови работни ме�?та в
Българи�? �?е за�?ил�?т.



                                             29
Подобрено наблюдение и оценка за това какво работи и какво не в обла�?тта на �?оциалната
защита, както и подобрена отчетно�?т, подпомагащи о�?ъще�?тв�?ването на политики за �?оциално
подпомагане и о�?игур�?ване на заето�?т, о�?новани на дей�?твително�?тта. У�?ъвършен�?тваната
�?тратеги�? за контрол на информационните грешки и измамите може да доведе до по -гол�?ма
обще�?твена подкрепа за реализирането на целена�?очени �?оциални програми.

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
През изминалата година Световната банка е предо�?тав�?ла аналитични и кон�?ултант�?ки у�?луги,
финан�?ирани �?ъ�? �?ред�?тва на банката, �?вързани �? оптимизаци�? и интегриране на �?оциални
защитни мрежи �? у�?луги по заето�?тта. В бъдеще Световната банка о�?тава готова да разшири
мащаба на �?воето партньор�?тво �? правител�?твото.




                                           30
4.2 Укрепване на �?оциалното включване и �?оциалната
�?праведливо�?т

Контек�?т
�?ационалната програма за реформи (�?ПР) изи�?ква намал�?ване на бедно�?тта и �?тимулиране на
�?оциалното включване. Т�? на�?очва вниманието към факта, че през 2010 г. процентът на хората,
живеещи в бедно�?т или в �?оциална изолаци�?, е бил 49.1%, а на хората в ри�?к от бедно�?т - 22.3%,
или 1.673 милиона души. Програмата по�?тав�? за цел намал�?ване бро�? на хората, живеещи в
бедно�?т �? 260 000 души до 2020 г. За да по�?тигне това, �?траната �?ледва да по�?тигне ефективни
резултати в борбата �? бедно�?тта. Предвид бедно�?тта и изключването �?ред ром�?кото на�?еление,
Българи�? е разработила и �?ационална �?тратеги�? за интеграци�? на ромите 2012-2020 г.
Препоръките на Европей�?ката коми�?и�? от май 2013 г. по �?ационалната програма за реформи на
Българи�? подчертават тези нужди и изтъкват, че �?траната �?трада от по-ни�?ка от �?редната за ЕС (и
намал�?ваща) заето�?т, а �?ъщо и от ви�?оки различи�? в нивата на безработица между регионите и
отделните �?егменти на на�?елението. Кризата е оказала о�?обено �?илно въздей�?твие върху ни�?ко
квалифицираните работници и �?ъще�?твено е увеличила младежката безработица.

Възможно�?ти
Социалното включване и �?оциалната �?праведливо�?т �?а изключително важни в обла�?ти �? ви�?око
въздей�?твие, като например ранно дет�?ко развитие, активното включване на пазара на труда,
подобр�?ването на до�?тъпа до �?оциални и здравни у�?луги и �?троител�?твото на �?оциални жилища
�?ъ�? �?пециален акцент върху младите хора.
Ром�?кото включване �?ъздава �?оциални и икономиче�?ки възможно�?ти. Си�?тематичното
изпълнение на мерките, очертани в �?ационална �?тратеги�? за интеграци�? на ромите, ще намали
ди�?пропорциите по о�?новни �?оциални показатели между ромите и о�?таналите граждани.
Структурните фондове на ЕС предо�?тав�?т значителна възможно�?т за увеличаване на обхвата на
мерките за �?оциално включване, в това чи�?ло на на�?елението от ром�?ката етниче�?ка група. До
момента обаче ефективно�?тта на приложените мерки е ограничена. Общно�?тите в най-гол�?ма
нужда че�?то �?е изправ�?т пред �?ериозни предизвикател�?тва при оползотвор�?ване на �?ред�?тва от
Структурните фондове, тъй като н�?мат необходими�? капацитет и финан�?ови ре�?ур�?и за подготовка
и иницииране на проекти.

Избор
Подобр�?ване на политиките и програмите за намал�?ване на бедно�?тта и �?тимулиране на
�?оциалното включване, о�?новани на научни анализи, ин�?титуционални прегледи и глобални
добри практики в ключови обла�?ти, включително дизайн на ефика�?ни програми на пазара на
труда, програми за ранно дет�?ко развитие и интегрирани жилищни решени�?.
За�?илване на фоку�?а върху по�?тигнатите резултати от провежданите политики и програми за
�?оциално включване и намал�?ване на бедно�?тта. Правител�?твото би могло да: (а)
ин�?титуционализира рамка за мониторинг на резултатите от о�?ъще�?тв�?ваните програми, в ко�?то
�?а �?�?но определени вложените ре�?ур�?и, изпълнените дейно�?ти, по�?тигнатите резултати и
крайни�?т ефект; (б) наблюдава резултатите и ефекта от програмите, като би могло да включи и
�?и�?тема за географ�?ко картографиране на резултатите, ко�?то показва кои проекти �?е изпълн�?ват,
къде и какви �?а по�?тигнатите резултати; (в) изготви и изпълни щателни оценки на въздей�?твието,
които по нео�?порим начин да демон�?трират „какво работи�? за намал�?ване на бедно�?тта и
�?тимулиране на включването, като по този начин �?е разшири обще�?твената подкрепа за мащабно
приложение на програми �? доказана ефективно�?т.


                                              31
Укрепване на разходоефективното у�?во�?ване на европей�?ките Структурни фондове на ме�?тно
ниво. Правител�?твото би могло да разгледа �?ъздаването на ръководено от общно�?тта звено за
подпомагане на ме�?тното развитие, което би предо�?тавило техниче�?ко и финан�?ово �?ъдей�?твие
на общно�?ти в нужда, за да им помогне да разработ�?т проекти и да кандидат�?тват за финан�?иране
пред Структурните фондове на ЕС. Такава �?труктура за подпомагане би била о�?обено ценна в
�?ветлината на плановете на ЕС да направи възможно финан�?ирането на ръководени от общно�?тта
проекти от в�?ички Кохезионни и Структурни фондове през пред�?то�?щи�? програмен цикъл 2014-
2020 г.

Промени
По-добре зами�?лени и по-ефективни политики и програми намал�?ващи бедно�?тта и
�?тимулиращи включване в приоритетните обла�?ти на �?ационалната програма за реформи,
включително тези, които �?а очертани в Специалните препоръки за �?траната от май 2013 г.
За�?иленото внимание върху по�?тигнатите резултати от провежданите политики и мерки за
�?оциално включване и намал�?ване на бедно�?тта, които да изме�?т�?т фоку�?а от вложените
ре�?ур�?и на входа към по�?тигнатите резултати на изхода, което би подобрило рамката за
наблюдение, отчетно�?тта и би о�?игурило по-гол�?ма обще�?твена подкрепа за доказали �?е
програми.
Повишено и разходоефективно у�?во�?ване на Структурните фондове на ЕС на ме�?тно ниво за
инициативи, цел�?щи �?оциално включване и намал�?ване на бедно�?тта (включително �?ред
на�?елението от ром�?ката етниче�?ка група).

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
Социалното включване е приоритетна обла�?т в партньор�?твото между Българи�? и Световната
банка в продължение на много години. Световната банка подкреп�? правител�?твото чрез Проекта
за �?оциално включване, който цели предо�?тав�?не на у�?луги за ранно дет�?ко образование за деца
от у�?звими �?оциални групи, включително ром�?ки деца и деца �? увреждани�?. Финан�?ираните от
банката аналитични и кон�?ултант�?ки у�?луги подпомогнаха подобр�?ването на проце�?ите по
планиране на ме�?тно и обла�?тно равнище в изпълнение на �?ационалната �?тратеги�? за интеграци�?
на ромите. Световната банка е готова да предложи �?во�? глобален и регионален опит в �?оциалното
включване и да разшири �?воето партньор�?тво �? Българи�? в тази обла�?т.




                                             32
4.3 Укрепване на ефективно�?тта, ефика�?но�?тта, каче�?твото на
у�?лугите и �?праведливо�?тта на здравеопазването

Контек�?т
Макар предо�?тав�?нето на здравни грижи да е претърп�?ло значителни тран�?формации от
началото на прехода до дне�?, в обла�?тта на здравеопазвнето �?а налице големи пропу�?ки.
�?еотдавнашните бележки по политиките в здравни�? �?ектор на Световната банка очертаха факта,
че продължават да �?ъще�?твуват значителни празноти и че по�?ледните реформи не �?а могли да
разрешат проблема. По-конкретно: (а) здравни�?т �?тату�? на на�?елението в Българи�? �?е подобр�?ва �?
по-ни�?ък темп от този в други държави членки на ЕС, а теже�?тта на незаразните боле�?ти е о�?обено
ви�?ока; (б) обхватът на здравната превенци�? е ни�?ък и българите �?а много по-че�?то
хо�?питализирани от други европей�?ки нации, което е знак, че �?и�?темата не предо�?тав�? правилни�?
мик�? от у�?луги; (в) българите �?а �?ред най-малко удовлетворените европейци, когато �?тава дума за
т�?хната здравна �?и�?тема; (г) общите разходи за здравеопазване �?а �?равними �? тези на �?трани �?ъ�?
�?ходни доходи, но делът на �?ред�?твата, „плащани от �?об�?твени�? джоб�? на гражданите, е
непропорционално гол�?м, като е нара�?нал �? течение на времето, а о�?игур�?ваната от �?и�?темата
финан�?ова защита е непълна.
Макар да �?а необходими повече публични разходи за здравеопазване, в�?�?какви увеличени�?
тр�?бва да бъдат придружени от подобрени�? на ефективно�?тта и ефика�?но�?тта, за да �?е
оползотвор�?т по най-добър начин ре�?ур�?ите и да �?е о�?игури по�?тигане на по-добри резултати.
Модернизаци�?та на здравни�? �?ектор е необходима, за да �?е решат въпро�?ите, �?вързани �?
възникващите нужди на за�?тар�?ващото на�?еление и да �?е догон�?т европей�?ките �?тандарти. Би
тр�?бвало по-нататъшното развитие на здравеопазването и публичните инве�?тиции в него да �?е
ръковод�?т от об�?тойна национална �?тратеги�? на здравеопазването.

Възможно�?ти
Съще�?твува �?ъгла�?ие �?ред ек�?пертите за това как да �?е подобри изпълнението на здравните
у�?луги, а това е предпо�?тавка за у�?пешна реформа.
По�?тигането на по-добри здравни резултати ще изи�?ква �?илно, по�?ледователно и �?тратегиче�?ко
ръковод�?тво от най-ви�?око правител�?твено ниво и ангажирано�?т на в�?ички о�?новни
заинтере�?овани �?трани. Една открита ди�?ку�?и�? за �?ъздаване на реали�?тична визи�? и �?�?но
формулирани приоритети би о�?игурила подкрепа за необходимите промени. Това е о�?обено
важно в �?ветлината на не�?табилно�?т на държавното ръковод�?тво в минали периоди и на
разпокъ�?аните реформи.
Съще�?твуват важни ло�?тове за реформи. Ра�?т�?щото неудовлетворение на обще�?твото от
здравните у�?луги и възможно�?тта за гарантиране на европей�?ко финан�?иране за �?ектора �?ъздават
важни предпо�?тавки за о�?ъще�?тв�?ване на ключови реформи.

Избор
Изпълнение на о�?нован на потребно�?тите план за реорганизаци�? на болнични�? �?ектор и
�?ъздаване на мрежи за препращане при запазване на физиче�?ки�? до�?тъп до медицин�?ки
грижи. В този контек�?т �?ационалната здравноо�?игурителна ка�?а �?ледва да закупува у�?луги
�?елективно – т.е. необходимо е ка�?ата да може да прецен�?ва �? кои юридиче�?ки лица желае да
�?ключва договори. За да �?е подпомогне този проце�?, тр�?бва да �?е набере и публикува
информаци�? за каче�?твото на здравните грижи. Клиничните пътеки предлагат лоши �?тимули.
Прилагането на модерна �?и�?тема на заплащане, о�?нована на диагно�?тично �?вързаните групи (ДСГ
– �?тандартизирани кла�?ификации на пациенти, използващи болнични данни за извършване на
�?равнение между диагнозите и подход�?щите клинични у�?луги) е било об�?ъждано в продължение

                                              33
на много години, но у�?или�?та за реално изпълнение не �?а дали у�?пех. Въвеждането на ДСГ тр�?бва
да е придружено от определ�?не на тавани на разходите, за да �?е избегне по-нататъшното
е�?калиране на разходите.
Укрепване на медицин�?ките грижи, които �?а алтернативни на болничните. �?еобходимо е да �?е
подобри капацитетът на профе�?ионали�?тите от първичната здравна помощ за �?прав�?не �?ъ�?
забол�?вани�?та и за по-активното им уча�?тие в координирането на здравните у�?луги за пациентите.
В ча�?тно�?т е необходимо да �?е разработи ефективна и привлекателна програма за по�?то�?нно
медицин�?ко обучение. �?еобходимо е да �?е коригират регулаторните �?тандарти, за да �?е разшири
�?пи�?ъкът �?ъ�? забол�?вани�?, които могат да бъдат лекувани и про�?лед�?вани изц�?ло в доболничната
помощ. �?ужно е да �?е въведат в дей�?твие по-�?илни �?тимули и механизми за отчетно�?т, за да �?е
подобри управлението на хроничните забол�?вани�? на ниво първична медицин�?ка помощ
(заплащане за резултати). Ще �?а необходими реформи и в �?пешната помощ, за да �?е подобри
непрекъ�?нато�?тта на предо�?тав�?не на медицин�?ки грижи и на до�?тъпа до т�?х. Дълго�?рочните
грижи �?е предо�?тав�?т предимно от публични до�?тавчици, �? недо�?татъчни ре�?ур�?и и без �?�?на
�?тратеги�? и визи�?, ко�?то по�?тав�? този тип у�?луги в зона между медицин�?ките и �?оциалните грижи.
Това води до предо�?тав�?нето на неправилен и �?къпо�?труващ мик�? от у�?луги и дейно�?ти. Един
модерен �?ектор на дълго�?рочни грижи изи�?ква повече у�?луги по ме�?тоживеене, предо�?тавени в
дома на пациента или в дневни центрове (като ча�?т от �?оциални�? �?ектор), при по -малко
предо�?тав�?не на ин�?титуционални грижи.
Подобр�?ване на финан�?овата защита. О�?игур�?ването на финан�?ова защита на в�?ички, така че
никой да не изпадне в бедно�?т заради разходи за здравни грижи, е о�?новна цел на �?и�?темата за
здравеопазване. Във финан�?овата подкрепа, о�?игурена от �?ационалната здравноо�?игурителна
ка�?а, има �?ъще�?твени пропу�?ки, а между 10 и 20% от на�?елението не �?а здравно о�?игурени.
Проучване от 2008 г. показва, че повечето от нео�?игурените лица произхождат от у�?звима
�?оциално-икономиче�?ка �?реда и принадлежат към етниче�?ки малцин�?твени групи. Те н�?мат
до�?тъп до амбулаторни грижи и обикновено влизат в здравната �?и�?тема през отделени�?та за
�?пешна помощ. Важно е да �?е отбележи, че както големи�?т разход за лекар�?тва «от �?об�?твени�?
джоб», които �?а по-проблематични за бедните и по-възра�?тните, така и изключването от
официалната здравно-о�?игурителна �?труктура, вод�?т до неефективно предо�?тав�?не на здравни
грижи. В�?ъщно�?т пациентите които �?е отказват от грижи или не �?е �?прав�?т �?ъ�? �?воето текущо
�?ъ�?то�?ние �?а изложени на по-ви�?ок ри�?к от у�?ложнени�? и накра�? �?труват по-�?къпо на публичната
�?и�?тема за здравеопазване. Следователно подобр�?ването на финан�?овата защита води до по -
гол�?ма �?праведливо�?т и ефективно�?т.

Промени
Създаване на пациент�?ки центрове за здравни грижи. В кратко�?рочен и �?редно�?рочен план,
реформите биха могли да увеличат удовлетворението на пациентите и да подпомогнат
намал�?ването на финан�?овата у�?звимо�?т на н�?кои от т�?х �?пр�?мо разходите за медицин�?ки грижи.
Реформирана болнична мрежа. Реформираните у�?луги биха довели до по-ви�?ока ефективно�?т и
до подобрен контрол върху очакваното нара�?тване на публичните здравни разходи чрез
намал�?ване на разходите за болничната помощ и повишаване надеждно�?тта на доболничната.
Справ�?не �? незаразните боле�?ти. Подобрено предо�?тав�?не на у�?луги, например за
�?ърдечно�?ъдови забол�?вани�?, може да зададе правилната за Българи�? по�?ока за �?ближаване на
здравни�? �?тату�? на на�?елението �? този в �?траните от ЕС.

Партньор�?тво �? Групата на Световната банка
�?а�?коро Световната банка изготви “Бележки по политиката за реформа на здравни�? �?ектор�?, и
разработи �?ъ�? �?лужебното правител�?тво техниче�?ко задание за предо�?тав�?не на аналитични и
кон�?ултант�?ки у�?луги �?рещу заплащане. Целта на това партньор�?тво е да �?е окаже помощ на


                                             34
правител�?твото за: (а) разработване на об�?тойна �?тратеги�? за подобр�?ване на ефективно�?тта и
�?праведливо�?тта на здравната �?и�?тема и за по�?рещане на на�?то�?щите и бъдещи
предизвикател�?тва, (б) изготв�?не на планове за дей�?твие за приоритетни реформи по тази
�?тратеги�?, които да бъдат подпомогнати от проекти по лини�? на ЕС, (в) разработване на генерален
план. Международната финан�?ова корпораци�? (МФК) продължава да тър�?и възможно�?ти за
инве�?тиции в �?ферата на здравните грижи, включително инве�?тиции в здравно о�?игур�?ване.




                                              35
36
37
38
5. Текуща програма за партньор�?тво между Групата на
Световната банка и Българи�?

5.1. Световната банка
Интелигентен ра�?теж
     �?налитична и кон�?ултант�?ка дейно�?т в образованието – в подкрепа на изготв�?нето и
      изпълнението на реформи в училищното и ви�?шето образование фоку�?ирани върху
      отчетно�?тта и каче�?твото (в проце�? на изпълнение, финан�?иране от Световната банка)

     �?налитични и кон�?ултант�?ки у�?луги �?рещу заплащане в подкрепа на изготв�?нето на
      �?тратеги�? за интелигентна �?пециализаци�?, преглед и опро�?т�?ване на ин�?титуционалната
      �?труктура на �?и�?темата за иновации, и изготв�?не на знакови иновационни проекти за
      програмни�? период 2014-2020 г. (в проце�? на изпълнение, приключване на 31 декември
      2013                                                                             г.)

     Регулаторна реформа: �?дмини�?тративни пречки пред бизне�?а на общин�?ко ниво –
      аналитична и кон�?ултант�?ка дейно�?т за подобр�?ване на бизне�? �?редата (току що
      приключило из�?ледване, финан�?иране от Световната банка)

     Защита на потребителите на финан�?ови у�?луги – аналитична и кон�?ултант�?ка дейно�?т
      за за�?илване на капацитета на Коми�?и�?та за финан�?ов надзор (в проце�? на изпълнение,
      финан�?иране от Световната банка)

У�?тойчив ра�?теж
     Бърза оценка на определени а�?пекти на енергийни�? �?ектор в Българи�? – кратко�?рочна
      кон�?ултаци�? в отговор на молба от �?трана на �?лужебното правител�?тво (току що
      приключила, финан�?иране от Световната банка)

     Варианти за подобр�?ване на �?игурно�?тта на до�?тавките на природен газ – аналитична
      и кон�?ултант�?ка дейно�?т, очертаваща варианти за решаване на проблемите, �?вързани �?ъ�?
      �?игурно�?тта на до�?тавките на природен газ (в проце�? на изпълнение, финан�?иране от
      Световната банка)

     Проект за развитие на общин�?ката инфра�?труктура (118.7 млн. щ.д.) – цели да
      подпомогне ме�?тните вла�?ти в разработването на регионални генерални планове за
      водо�?набд�?ване и канализаци�? и да подобри надеждно�?тта и каче�?твото на
      водо�?набд�?ването в четири региона (приключване на 31 декември 2015 г.)

     �?налитични и кон�?ултант�?ки у�?луги �?рещу заплащане за водни�? �?ектор в подкрепа на
      подготовката и изпълнението на �?тратеги�? за ВиК и �?ъответните ин�?титуционални
      реформи. Об�?ъжда �?е разшир�?ване на обхвата на работа, за да �?е предо�?тави подкрепа за
      повишаване капацитета на регулатора (в проце�? на изпълнение, приключване на 15 авгу�?т
      2014 г.)

     �?налитична и кон�?ултант�?ка дейно�?т �?вързана �? адаптиране към промените в климата -
      разглежда потенциалната рол�? на за�?траховането �?рещу ри�?кове, �?вързани �? промените на



                                           39
      климата (в проце�? на изпълнение, финан�?иране от Световната банка)

     Подкрепа за реформата на ин�?титуциите в гор�?ки�? �?ектор – безвъзмездна помощ от Фонда
      за ин�?титуционално развитие (IDF) (0.430 млн. щ.д., приключване на 4 авгу�?т 2013 г.)

     Укрепване на капацитета на �?ационални�? доверителен екофонд - безвъзмездна помощ от
      Фонда за ин�?титуционално развитие (IDF) (0.203 млн. щ.д., приключване на 8 декември
      2014 г.)

     Подобр�?ване изпълнението на пътни�? �?ектор, капацитета и у�?во�?ването на �?ред�?тва
      от ЕС, аналитични и кон�?ултант�?ки у�?луги �?рещу заплащане – подпомагане
      финализирането на �?тратеги�? за пътни�? �?ектор и укрепване на �?генци�? „Пътна
      инфра�?труктура�? (в проце�? на изпълнение, приключване на 30 април 2014 г.)

     Проект за рехабилитаци�? на пътната инфра�?труктура (122.5 млн. щ.д.) – цели да
      намали тран�?портните разходи чрез подобр�?ване на �?ъ�?то�?нието и каче�?твото на пътната
      мрежа през първите години на при�?ъедин�?ването към ЕС (приключване на 30 юни 2013 г.)

     Запи�?ка за железопътната политика – по молба на �?лужебното правител�?тво �?е
      разглежда �?ъ�?то�?нието на �?ектора и на продължаващата програма за реформи, като �?е
      пред�?тав�?т варианти за бъдещо развитие (в проце�? на изпълнение, финан�?иране от
      Световната банка)

     Втори проект за търгови�? и уле�?нение на тран�?порта (50.9 млн. щ.д) – цели да
      подобри капацитета, ефективно�?тта и каче�?твото на у�?лугите на избрани ГКПП �?ъ�?
      �?пециален фоку�? върху тран�?европей�?ката тран�?портна мрежа (приключване на 31
      декември 2013 г.)

     Смекчаване на икономиче�?кото въздей�?твие на за�?тар�?ването на на�?елението: възможни
      варианти за Българи�? – �?налитична и кон�?ултант�?ка дейно�?т �? акцент върху
      макрофи�?калните по�?лед�?тви�? от демограф�?ките промени в Българи�? и проучване на
      възможни механизми за �?мекчаване на въздей�?твието (в проце�? на изпълнение,
      финан�?иране от Световната банка)

Приобщаващ ра�?теж
     �?налитична и кон�?ултант�?ка дейно�?т за оптимизиране и интегриране на �?оциалните
      обезщетени�? и предо�?тав�?нето на у�?луги по заето�?тта (в проце�? на изпълнение,
      финан�?иране от Световната банка)

     Проект за �?оциално включване (59 млн. щ.д.) – цели разработване и предо�?тав�?не на
      образователни у�?луги в ранна дет�?ка възра�?т за деца от �?оциално у�?звими групи, вкл. деца
      от ром�?ки произход и деца �? увреждани�? (приключване на 31 октомври 2013 г., възможно
      удължение)

     �?налитична и кон�?ултант�?ка дейно�?т, �?вързана �? интеграци�?та на ромите – за подпомагане
      на планирането на регионално и ме�?тно ниво, както и за �?ъздаване на рамката за
      наблюдение и оценка на изпълнението на �?ационалната �?тратеги�? за интеграци�? на
      ромите (в проце�? на изпълнение, финан�?иране от Световната банка)

     �?налитична и кон�?ултант�?ка дейно�?т в �?ектор здравеопазване – „Бележки по политиката
      за реформа на здравни�? �?ектор�? (току-що приключена, финан�?иране от Световната банка)


                                             40
5.2 Международна финан�?ова корпораци�?

Преглед на операциите
От началото на �?во�?та дейно�?т в Българи�? през 1991 г. Международната финан�?ова корпораци�?
(МФК/IFC) IFC е инве�?тирала общо 895 млн. щ.д. в 37 проекти, вкл. 198 млн. щ.д., мобилизирани
от партньори в помощ на инве�?тиции на �?тойно�?т приблизително 2.6 млрд. щ.д. �?а�?то�?щи�?т
портфейл на МФК в Българи�? �?ъ�?тавл�?ва 296 млн. щ.д. плю�? мобилизирани от партньор�?ки
финан�?ови ин�?титуции 117 млн. щ.д. Портфейлът �?е �?ъ�?тои от 89% директни заеми, 9% д�?лови
уча�?ти�? и по-малко от 1 процент гаранции.
МФК прилага активни антикризи�?ни дей�?тви�? в Българи�?. От 2009 г. на�?ам МФК е инве�?тирала
приблизително 336 милиона щ.д. от �?воите �?об�?твени �?ред�?тва и е мобилизирала допълнително
137 млн. щ.д. за девет проекта в различни �?ектори. Значителни инве�?тиции �?а направени в
енергетиката (в�?търна и �?лънчева енерги�?, нефт и газ), търгови�? на дребно, инду�?триално
производ�?тво (�?тъкло, �?томана), а �?ъщо и в банкови�? �?ектор под формата на гаранционни линии
за търгов�?ко финан�?иране.
Докато продължават да �?ъще�?твуват у�?звимо�?ти, произтичащи от кризата в Еврозоната и от
глобални�? икономиче�?ки �?пад, МФК ще продължава да играе антициклична рол�? чрез
�?елективни инве�?тиции в ча�?тни�? �?ектор. Във финан�?ови�? �?ектор това включва о�?игур�?ване на
кратко�?рочна ликвидно�?т; в реални�? �?ектор – това включва подпомагане на проекти, които
доприна�?�?т за ра�?тежа и конкуренто�?по�?обно�?тта на ме�?тните фирми в обещаващи �?ектори, като
например агробизне�?, инфра�?труктура и иновации, както и такива подобр�?ващи ре�?ур�?ната и
енергийна ефективно�?т в производ�?твото. МФК ще увеличи �?елективното инве�?тиране �? цел
намал�?ване на у�?звимо�?тите, �?вързани �? кризата в Еврозоната.
�?нгажиментите през фи�?калната 2013 година до момента възлизат общо на 107.2 млн. щ.д. в
два проекта: лини�? за търгов�?ко финан�?иране �? EFG Postbank и A&B заемен пакет в помощ на
разшир�?ващата �?е дейно�?т на веригата Лидъл (Lidl) за търгови�? на дребно �? от�?тъпки в цените, от
ко�?то �?е очаква да изгради ефективна верига за ме�?тни до�?тавки, да �?ъздаде заето�?т и да
демон�?трира предим�?твата на енергийно ефективно �?троител�?тво на магазини. О�?вен това МФК
на�?очи 100 млн. щ.д. за регионален проект �? Петро�?елтик Интернешънъл (Petroceltic International),
от които 25.5 млн. щ.д. ще подкреп�?т развитието на нефтените и газови ре�?ур�?и на �?траната чрез
дей�?тващата в Българи�? дъщерна фирма Мелроуз (Melrose).
МФК е завършила ше�?т проекта за кон�?ултант�?ки у�?луги, занимаващи �?е �? бариерите пред
конкуренци�?та в енергийни�? �?ектор и в �?ектора на ви�?оките технологии, разработвайки
национален кодек�? за най-добри практики за корпоративно управление и оптимизиране на
админи�?тративните бариери, �?вързани �? ин�?пекциите на м�?�?то и �?троителните процедури. През
2012 г. МФК завърши у�?пешно кон�?ултант�?ки проект за �?ъздаване на публично-ча�?тни
партньор�?тва (ПЧП) във ВиК �?ектора.

Стратеги�?
Кратко�?рочните �?тратегиче�?ки приоритети акцентират върху: (а) антикризи�?на дейно�?т и
въз�?танов�?ване, включващи проекти �? клиенти в банкови�? �?ектор чрез предо�?тав�?не на
кратко�?рочно финан�?иране за решаване на �?пешни проблеми, �?вързани �? платежо�?по�?обно�?тта, а
�?ъщо и за инве�?тиции на д�?лов капитал за укрепване капитализаци�?та на банките и
финан�?ирането на микро, малки и �?редни предпри�?ти�? (ММСП); (б) Втора „Виен�?ка инициатива�?
— �?ъвме�?тно �? други МФИ — които, ако е необходимо, биха о�?игурили допълнителна ликвидно�?т
на клоновете на западноевропей�?ки банки.
Дълго�?рочните �?тратегиче�?ки приоритети акцентират върху: (а) инве�?тиции за развитието на
енерги�? от ВЕИ и на инфра�?труктура, �?вързана �? изменението на климата; (б) ра�?теж и


                                               41
конкуренто�?по�?обно�?т на производ�?твени�? �?ектор; (в) ча�?тни инве�?тиции в �?оциални �?ектори и
�?ел�?кото �?топан�?тво.
Сел�?ко �?топан�?тво: МФК за�?ега е направила ограничени инве�?тиции в �?ел�?ко�?топан�?ки�? �?ектор,
включително инве�?тици�? в д�?лов капитал в подкрепа на разширението на фирма, инве�?тираща в
земедел�?ки земи и �?тимулираща кома�?аци�?та. МФК ще тър�?и възможно�?ти за работа �? финан�?ови
по�?редници за о�?игур�?ване на финан�?иране за фермери и МСП. Общо казано МФК ще подпомага
конкурентните предим�?тва на �?траната в този �?ектор чрез �?елективни инве�?тиции в производ�?тво
на �?уровини, хранително-вку�?ово промишлено�?т, както и търгови�? на дребно.
Здравеопазване: Макар пер�?пективите да о�?тават ограничени, МФК ще продължи да тър�?и
възможно�?ти за инве�?тиране в ча�?тни до�?тавчици на у�?луги по здравеопазване, вкл. инве�?тиции в
здравно о�?игур�?ване.
Инфра�?труктура: МФК по�?тав�? фоку�? върху решаване на проблемите, �?вързани �? ра�?тежа и
подобр�?ване на до�?тъпа до пазари, �?токи и у�?луги чрез инфра�?труктурни инве�?тиции, о�?обено в
енергийни�? �?ектор. През 2009 и 2012 фи�?кални години МФК направи значителни инве�?тиции във
възобнов�?ема енерги�? в Българи�? (ветрогенератори и фотоволтаици) и �?лед пред�?то�?що
оптимизиране на определени регулаторни �?лабо�?ти ще тър�?и допълнителни инве�?тиционни
възможно�?ти за намал�?ване на въглеродните еми�?ии и по�?тигане на напредък по отношение на
целите на възобнов�?емата енерги�?, залегнали в новата рамка на ЕС. МФК об�?ъжда �?ъщо
инве�?тиране в общин�?ка инфра�?труктура, включително чрез ПЧП, надграждайки върху
неотдавнашен кон�?ултант�?ки проект във ВиК �?ектора.
Финан�?ови пазари: Макар и�?ториче�?ки МФК да е била по-�?лабо активна в банкови�? �?ектор
поради по-ограничената �?и рол�?, в по�?ледните години ра�?те тър�?енето на нейни инве�?тиции във
финан�?овите пазари на Българи�?. Дълго�?рочната �?тратеги�? на МФК е да работи �? ме�?тните банки
за укрепване на техни�? капацитет за предо�?тав�?не заеми на �?ектори �? недо�?татъчно об�?лужване ,
като ММСП и агробизне�?а. МФК ще предложи финан�?ови продукти за финан�?иране на
възобнов�?ема енерги�? и енергийна ефективно�?т, в ко�?то обла�?т МФК има значителен глобален
опит. МФК обми�?л�? �?ъщо потенциални инве�?тиции в ча�?тната здравноо�?игурителна и в
пен�?ионната инду�?три�?.




                                             42
43
44