70280 Укрепване на виÑ?шето образование в БългариÑ?1 Резюме Преглед на Ñ?ъщеÑ?твените развитиÑ? във виÑ?шето образование в БългариÑ? 1.1. През 2007 г., БългариÑ? Ñ?е приÑ?ъедини към ЕвропейÑ?киÑ? Ñ?ъюз (ЕС). Ð’ този контекÑ?Ñ‚, целта на правителÑ?твото да заÑ?или Ñ?оциалното и икономичеÑ?кото Ñ?ближаване Ñ? нормите на ЕС изиÑ?ква повишена продуктивноÑ?Ñ‚ на труда и трудова Ñ?ила, коÑ?то притежава виÑ?окото ниво на умениÑ?, необходими в уÑ?ловиÑ?та на бързо развиваща Ñ?е икономика, оÑ?нована на познанието. Тази трудова Ñ?ила Ñ?е очаква да има виÑ?ше образование. СъщеÑ?твуват множеÑ?тво доказателÑ?тва, че инвеÑ?тициÑ?та в ефективно виÑ?ше образование повишава Ñ?поÑ?обноÑ?тта на държавата да Ñ?ъздава водещи иновации. ВиÑ?ококвалифицираните хора Ñ?ъщо така по-леÑ?но Ñ?е адаптират към променливите нужди на пазара на труда. ОÑ?вен това, виÑ?шето образование и изÑ?ледователÑ?ката дейноÑ?Ñ‚ Ñ?а Ñ?ред ключовите оÑ?нови на европейÑ?ката интеграциÑ? – чрез оÑ?игурÑ?ване на умениÑ? и познаниÑ?, които допринаÑ?Ñ?Ñ‚ за мобилноÑ?тта на работната ръка и чрез учаÑ?тие в БолонÑ?киÑ?Ñ‚ процеÑ? и в ЕвропейÑ?кото изÑ?ледователÑ?ко проÑ?транÑ?тво. 1.2. От 1989 г. наÑ?ам, виÑ?шето образование в БългариÑ? претърпÑ? значителна транÑ?формациÑ? чрез бързо преминаване от Ñ?връх-регулиране към академична и инÑ?титуционална автономноÑ?Ñ‚ на виÑ?шите учебни заведениÑ? (ВУЗ) (1990 и 1995 г.), преуÑ?тройÑ?тво на моделите на управление на ВУЗ (1999 г.) и въвеждане на финанÑ?иране, обвързано Ñ? броÑ? запиÑ?аните Ñ?туденти (1999 г.). УчаÑ?тието на БългариÑ? в БолонÑ?киÑ? процеÑ? Ñ?лед 1999 г. доведе до въвеждането на три-Ñ?тепенна Ñ?труктура на виÑ?шите образователни Ñ?тепени (бакалавър, магиÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ и доктор), до инÑ?титуционална реорганизациÑ? и укрепване на Ð?ационалната агенциÑ? за оценÑ?ване и акредитациÑ? (Ð?Ð?ОÐ?), и вÑ?тъпването й в членÑ?тво в ЕвропейÑ?ката аÑ?оциациÑ? за оÑ?игурÑ?ване на качеÑ?тво във виÑ?шето образование (ENQA) и в ЕвропейÑ?киÑ? региÑ?Ñ‚ÑŠÑ€ по оÑ?игурÑ?ване на качеÑ?тво във виÑ?шето образование (EQAR). 1.3. Бързото разпроÑ?транение на чаÑ?тните ВУЗ, паралелно Ñ? покачващата Ñ?е тенденциÑ? за запиÑ?ване в държавните универÑ?итети, промени обема и Ñ?труктурата на Ñ?ектора и заÑ?или конкуренциÑ?та Ñ?ред доÑ?тавчиците на обучение. БроÑ?Ñ‚ на Ñ?тудентите Ñ?е увеличи Ñ? 16% през поÑ?ледните деÑ?ет години, докато броÑ?Ñ‚ на завършващите гимназиално обучение ученици Ñ?падна Ñ? 13% за Ñ?ъщиÑ? период. Ð?етниÑ?Ñ‚ процент на запиÑ?алите виÑ?ше образование доÑ?тигна 41% от наÑ?елението на възраÑ?Ñ‚ от 19 до 23 години (2010 г.). РазширениÑ?Ñ‚ обхват на виÑ?шето образование доведе до три оÑ?новни поÑ?ледÑ?твиÑ?: увеличаване на Ñ?ъотношението Ñ?тудент-преподавател, намалÑ?ване на разходите за виÑ?ше образование на един Ñ?тудент и по-голÑ?ма разнородноÑ?Ñ‚ на Ñ?тудентите по отношение на техните умениÑ? и Ñ?поÑ?обноÑ?Ñ‚ за учене. 1 Ð?еофициален превод на българÑ?ки език на проект на резюме за обÑ?ъждане, изготвен от екип на Световна банка в Ñ?ÑŠÑ?тав: Пламен Данчев – Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ в Ñ?ферата на образованието и Роберта Малии БаÑ?ет – Ñ?тарши Ñ?пециалиÑ?Ñ‚ в Ñ?ферата на образованието, Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ътрудничеÑ?твото на Сами Михаил и Лора Ръмбли – конÑ?ултанти и Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пециална благодарноÑ?Ñ‚ за учаÑ?тието на Джамил Салми – глобален екÑ?перт в Ñ?ферата на виÑ?шето образование. 1 1.4. Държавното финанÑ?иране е оÑ?новен приходоизточник за държавните ВУЗ (65% дÑ?л от общото финанÑ?иране), нараÑ?тващ Ñ?табилно в номинална Ñ?тойноÑ?Ñ‚ до 2010 г., но намалÑ?ващ като дÑ?л от общото финанÑ?иране, в резултат на по-големите приходи на ВУЗ от учебни такÑ?и, изÑ?ледователÑ?ки проекти и други източници. От 2000 г. наÑ?ам Ñ?а налице учебни такÑ?и за вÑ?ички Ñ?туденти, като размерът им Ñ?ледва тенденциÑ? на покачване, без това да Ñ?е отразÑ?ва на доÑ?тъпноÑ?тта им за най-популÑ?рните универÑ?итетÑ?ки програми. Учебните такÑ?и за Ñ?тудентите държавна поръчка Ñ?а определени като процент от разходните норми за един Ñ?тудент, формиращи държавните Ñ?убÑ?идии за ВУЗ (първоначално на 30%, впоÑ?ледÑ?твие повишени до 50% и до две трети понаÑ?тоÑ?щем). ДоÑ?коро ограничен брой запиÑ?ваниÑ? в магиÑ?Ñ‚ÑŠÑ€Ñ?ки програми бÑ?ха допуÑ?кани извън държавната поръчка Ñ? учебни такÑ?и, определени на база пълно възÑ?тановÑ?ване на разходите. Строгите мерки, предприети от ПравителÑ?твото в резултат на глобалната финанÑ?ова и икономичеÑ?ка криза, ограничиха държавното финанÑ?иране за универÑ?итетите, а през 2010 г. беше променен Законът за виÑ?шето образование, за да Ñ?е позволи на финанÑ?ираните от държавата универÑ?итети да запиÑ?ват Ñ?туденти за вÑ?ички образователни Ñ?тепени (от бакалавър до доктор), Ñ?рещу такÑ?а на база пълно възÑ?тановÑ?ване на разходите, при въведено ограничение в броÑ? на Ñ?тудентите, запиÑ?ани на този принцип, не по-голÑ?м от 10% от капацитета на Ñ?ъответната инÑ?титуциÑ?. 1.5. За да Ñ?е оÑ?игури равен доÑ?тъп до обучение на фона на покачващите Ñ?е учебни такÑ?и, оÑ?вен чрез Ñ?типендиантÑ?ката програма за добър уÑ?пех, базирана върху имущеÑ?твен ценз, правителÑ?твото Ñ?тартира и Ñ?хема за Ñ?тудентÑ?ко кредитиране, коÑ?то покрива разходите за обучение на Ñ?туденти, редовна форма на обучение, както и Ñ?хема за кредитиране на разходите за живот на млади родители, които учат редовно във виÑ?шите учебни заведениÑ?. През 2011 г., около 1,7 % (4 800 души) от Ñ?тудентите, запиÑ?ани в българÑ?ки универÑ?итети изтеглиха Ñ?тудентÑ?ки заеми, а приблизително 6% (16 000 души) Ñ?а получили държавни Ñ?типендии. От 2009 г. наÑ?ам, като чаÑ?Ñ‚ от четири- годишниÑ? проект на МОМÐ?, финанÑ?иран от ЕС, правителÑ?твото предоÑ?тави допълнителни Ñ?редÑ?тва за Ñ?типендии, чрез които около 5% от Ñ?тудентите (15 000) получават меÑ?ечни Ñ?типендии, а около 4% – парични награди. 1.6. Въпреки количеÑ?твените поÑ?тижениÑ? през поÑ?ледните две деÑ?етилетиÑ?, виÑ?шето образование в БългариÑ? продължава да Ñ?е Ñ?блъÑ?ква Ñ? предизвикателÑ?тва, по отношение на качеÑ?твото, ефективноÑ?тта, както и на доÑ?товерноÑ?тта на резултатите. Ð?еотдавна започнаха нÑ?колко инициативи за реформи, наÑ?очени към нÑ?кои от Ñ?лабите меÑ?та. ФинанÑ?ирането на ВУЗ през 2011 г. беше допълнено от неголеми възнаграждениÑ? за добро предÑ?тавÑ?не. Тези Ñ?тимули поÑ?ледваха голÑ?мото начинание за Ñ?ъбиране на информациÑ? отноÑ?но образователните резултати и реализациÑ?та на пазара на труда на завършилите Ñ?туденти, извършено през 2010 и 2011 г., като чаÑ?Ñ‚ от инициативата по изграждане на Рейтингова Ñ?иÑ?тема на виÑ?шите училища (РСВУ) в БългариÑ?. През втората половина на 2011 законодателÑ?Ñ‚ поÑ?тави оÑ?новите за конкурентна Ñ?реда на пазара на оценÑ?ването и оÑ?игурÑ?ването на качеÑ?тво на ВУЗ, като предоÑ?тави възможноÑ?тта агенции членуващи в ENQA и EQAR да извършват програмно оценÑ?ване в БългариÑ?. Променена беше и Ñ?калата за акредитационни оценки, подобрÑ?ваща възможноÑ?тта за по-Ñ?Ñ?но диференциране на резултатите на виÑ?шите училища. Ð?Ð?ОÐ? актуализира критериалната Ñ?иÑ?тема за инÑ?титуционална и програмна акредитациÑ? Ñ? оглед бъдещо обединÑ?ване на програмното оценÑ?ване в единна процедура обхващаща вÑ?ички образователно квалификационни Ñ?тепени. БългариÑ? би Ñ‚Ñ€Ñ?бвало да продължи Ñ? тези реформи и да предприеме цÑ?лоÑ?тни мерки за повишаване на качеÑ?твото и ефективноÑ?тта на 2 универÑ?итетÑ?кото образование като преразгледа моделите на управление, оÑ?игурÑ?ването на качеÑ?твото и финанÑ?иране на виÑ?шето Ñ?и образование. Ð?а тези елементи Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде обърнато внимание при изготвÑ?нето на дългоÑ?рочна Ñ?тратегиÑ? за виÑ?шето образование, каквато в момента БългариÑ? вÑ?е още нÑ?ма. ПредизвикателÑ?тва пред виÑ?шето образование и варианти за реформи 1.7. Ð?кредитациÑ? и оÑ?игурÑ?ване на качеÑ?тво 1.7.1. ПредизвикателÑ?тва: Въпреки наличието на оценителна и акредитационна рамка, коÑ?то напълно отговарÑ? на ЕвропейÑ?ките Ñ?тандарти и наÑ?оки за вътрешно и външно оÑ?игурÑ?ване на качеÑ?твото на виÑ?шето образование (ESG/ЕСÐ?), изработващите политиките на централно ниво и външните заинтереÑ?увани Ñ?трани нÑ?мат аекватни инÑ?трументи за измерване и влиÑ?ние върху качеÑ?твото на учене в автономните виÑ?ши училища (както държавни, така и чаÑ?тни). â—? Слаби критерии за оценÑ?ване и акредитациÑ?. Както много други държави- членки на ЕС, акредитационната рамка на Ð?Ð?ОÐ? оценÑ?ва набор от общи изиÑ?кваниÑ? за оÑ?игурÑ?ване на качеÑ?тво, въпреки че в БългариÑ? Ñ?е обръща по-голÑ?мо внимание на входÑ?щите реÑ?урÑ?и и предпоÑ?тавките, отколкото на резултатите. Ð? там, където Ñ?е измерват резултатите, Ñ?е обръща по-голÑ?мо внимание на количеÑ?твото, отколкото на качеÑ?твото. Тези недоÑ?татъци Ñ?е прехвърлÑ?Ñ‚ върху Ñ?иÑ?темите за Ñ?амооценка на ВУЗ и при Ñ?ледакредитационното наблюдение и контрол (СÐ?Ð?К). РолÑ?та на Ñ?амооценката за подобрÑ?ването на качеÑ?твото на инÑ?титуционално ниво Ñ?е е доказало като ефективен подход в контекÑ?та на други държави (в СÐ?Щ и Канада, например), но практиката за оÑ?игурÑ?ване на качеÑ?твото в БългариÑ? чеÑ?то Ñ?е възпрепÑ?Ñ‚Ñ?тва от Ñ?лабите критерии, използвани от Ð?Ð?ОÐ? в процеÑ?а по оценÑ?ване и акредитациÑ?, като така Ñ?е Ñ?ъздават Ñ?тимули за извършването на проформа Ñ?амооценÑ?ване. â—? Тромави процедури по оценÑ?ване и акредитациÑ?. Законовите изиÑ?кваниÑ? за акредитиране и оценÑ?ване на вÑ?Ñ?ка профеÑ?ионална облаÑ?Ñ‚ и вÑ?Ñ?ка Ñ?пециалноÑ?Ñ‚ от регулираните профеÑ?ии и докторÑ?ки програми оказват значителен натиÑ?к върху: 1) човешките реÑ?урÑ?и на Ð?Ð?ОÐ?; и 2) върху по-големите универÑ?итети, предлагащи по-голÑ?м набор от профеÑ?ионални облаÑ?ти, които преминават през привидно непрекъÑ?нат цикъл от акредитации. â—? Ð?едоÑ?татъчно учаÑ?тие на външни заинтереÑ?увани Ñ?трани и чуждеÑ?транни екÑ?перти. ПроцеÑ?ÑŠÑ‚ по оценÑ?ване и акредитациÑ? вÑ?е още не е доÑ?татъчно отворен, за да допуÑ?не учаÑ?тие на изтъкнати чужди екÑ?перти, на бизнеÑ? общноÑ?тта или на други заинтереÑ?увани Ñ?трани, Ñ?вързани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъответната профеÑ?ионална облаÑ?Ñ‚. Резултатите от оценÑ?ването не Ñ?е публикуват в Ñ?воÑ?та цÑ?лоÑ?Ñ‚, а в разкритата информациÑ? липÑ?ва обоÑ?новка за дадената оценка. â—? ПритеÑ?нениÑ? отноÑ?но автономноÑ?тта на Ð?Ð?ОÐ?. По закон, Ð?Ð?ОÐ? е Ñ?ъздадена като незавиÑ?има агенциÑ? към МиниÑ?терÑ?ки Ñ?ъвет, за да Ñ?е намали влиÑ?нието, както от Ñ?трана на изработващите политиките на централно ниво (МиниÑ?терÑ?твото на образованието, младежта и науката, МОМÐ?), така и от Ñ?трана на виÑ?шите училища, обект на оценÑ?ване. Ð?а практика, обаче, Ð?Ð?ОÐ? е второÑ?тепенен разпоредител Ñ? бюджетни Ñ?редÑ?тва към МОМÐ?, а незавиÑ?имоÑ?тта й от нÑ?кои ВУЗ може да изглежда Ñ?ъмнителна, като Ñ?е има предвид Ñ?ÑŠÑ?тава на оценителните комиÑ?ии, натоварени Ñ?ÑŠÑ? задачата да извършват процедурите по акредитациÑ?. 1.7.2. Варианти за реформи: 3 â—? По-голÑ?мо внимание върху качеÑ?твените измерениÑ? на оценъчните критерии и опроÑ?Ñ‚Ñ?ване на оценителните процедури: Ð?Ð?ОÐ? би могла да Ñ?е разгледа възможноÑ?тта за Ñ?ливане на дейноÑ?тите по инÑ?титуционална и програмна акредитациÑ?, Ñ?ъщевременно фокуÑ?ирайки Ñ?е върху оценъчните критерии, като Ñ?е обърне по-голÑ?мо внимание на измерителите на качеÑ?твото в оценÑ?ваните инÑ?титуции и програми. â—? ПодобрÑ?ване доÑ?товерноÑ?тта и взиÑ?кателноÑ?тта на оценÑ?ването, извършвано от Ð?Ð?ОÐ? чрез заÑ?илено учаÑ?тие на работодатели и изтъкнати международни екÑ?перти. Програмното оценÑ?ване би Ñ?е облагодетелÑ?твало от по-активното учаÑ?тие на признати международни екÑ?перти и предÑ?тавители на профеÑ?ионални организации, които могат да добавÑ?Ñ‚ Ñ?тойноÑ?Ñ‚ при оценÑ?ването на Ñ?равнителното качеÑ?тво на програмите, както и от оÑ?игурÑ?ването на по-голÑ?мо предÑ?тавителÑ?тво от Ñ?трана на работодатели или работодателÑ?ки организации в процеÑ?а на оценÑ?ване. Едно оценÑ?ване от Ñ?трана на външни за Ñ?иÑ?темата и Ñ?траната лица допълнително ще удоÑ?товери, че програмната акредитациÑ? е взиÑ?кателна и без конфликт на интереÑ?и. â—? ИнÑ?титуционализиране на Ñ?ъбирането и употребата на данни, Ñ?вързани Ñ? качеÑ?твото и предÑ?тавÑ?нето в Рейтинговата Ñ?иÑ?тема на виÑ?шите училища в БългариÑ? (РСВУ), като чаÑ?Ñ‚ от рамката за оÑ?игурÑ?ване на качеÑ?тво. ПравителÑ?твото Ñ‚Ñ€Ñ?бва да оÑ?игури уÑ?тойчивоÑ?тта на РСВУ и да определи Ñ?ъщеÑ?твена ролÑ? на Ñ?ъбираната за целите на РСВУ информациÑ? в рамката за оÑ?игурÑ?ване на качеÑ?тво във виÑ?шето образование. Препоръчително е да Ñ?е разшири обхвата на Ñ?ъбираните от РСВУ данни и те да бъдат допълнени от детайлно проÑ?ледÑ?ващо проучване на завършилите Ñ?туденти и на работодателите, тъй като по този начин ще Ñ?е получи по-вÑ?еобхватна картина за образователните резултати, Ñ?поÑ?обноÑ?тите и позиционирането на пазара на труда на завършилите Ñ?туденти. 1.8. Управление 1.8.1. ПредизвикателÑ?тва: â—? Ограничен брой декларирани Ñ?тратегичеÑ?ки приоритети в Ñ?ферата на виÑ?шето образование. БългариÑ? има приети Ñ?тратегичеÑ?ки документи за вÑ?ички Ñ?тепени на образование, оÑ?вен за виÑ?шето образование. МножеÑ?тво ключови европейÑ?ки политики, Ñ?вързани Ñ? виÑ?шето образование Ñ?а отразени в различни правителÑ?твени решениÑ?, програми или други Ñ?екторни Ñ?тратегии (включително отделна Ñ?тратегиÑ? за научните изÑ?ледваниÑ?), но липÑ?ва разпиÑ?ана и Ñ?Ñ?но определена визиÑ? за бъдещето на виÑ?шето образование в БългариÑ?. â—? ВиÑ?шите училища Ñ?е управлÑ?ват в полза на академичниÑ? Ñ?ÑŠÑ?тав. Според Ñ?ъщеÑ?твуващите законови рамки, вÑ?ички Ñ?тратегичеÑ?ки решениÑ? на ВУЗ, отнаÑ?Ñ?щи Ñ?е до академичниÑ? живот, управлението на реÑ?урÑ?ите, контролът и Ñ?ъответÑ?твието Ñ?а в ръцете на академичниÑ? им Ñ?ÑŠÑ?тав, който е широко предÑ?тавен във вÑ?ички управлÑ?ващи и контролни органи на тези инÑ?титуции. Ректорът Ñ?е избира, назначава от и Ñ?е отчита пред Общото Ñ?ъбрание, в което поне 70 процента от глаÑ?овете принадлежат на академичниÑ? перÑ?онал (най-малко 15% от Ñ?туденти и админиÑ?тративен перÑ?онал), към чиито редици ректорът най-вероÑ?тно ще Ñ?е приÑ?ъедини Ñ?лед като изтече неговиÑ?Ñ‚/нейниÑ?Ñ‚ мандат. â—? Слаба връзка Ñ? външни заинтереÑ?увани Ñ?трани. Връзката между ВУЗ и заинтереÑ?уваните Ñ?трани в образованието, които Ñ?а външни за инÑ?титуциÑ?та е много Ñ?лаба и Ñ?ъздаването на Съвет на наÑ?тоÑ?телите (2007 г.), който да 4 предÑ?тавлÑ?ва широкиÑ? общеÑ?твен интереÑ?, не повлиÑ? върху предÑ?тавÑ?нето на универÑ?итетите, поради Ñ?илно ограничената влаÑ?Ñ‚, Ñ? коÑ?то разполагат тези Ñ?ъвети. Ð?езадоволена необходимоÑ?Ñ‚ от профеÑ?ионално управление на ВУЗ. Ð?аÑ?тоÑ?щиÑ?Ñ‚ модел на управление води до неефективноÑ?Ñ‚ в управлението на финанÑ?овите и човешките реÑ?урÑ?и на виÑ?шите училища. ОÑ?вен това, проучваниÑ?та и Ñ?ъбраните неоÑ?порими данни отноÑ?но заетоÑ?тта на завършилите Ñ?туденти – чаÑ?Ñ‚ от Рейтинговата Ñ?иÑ?тема на виÑ?шите училища в БългариÑ? (РСВУ), предÑ?тавÑ?Ñ‚ доказателÑ?тва за очевиден диÑ?онанÑ? между политиките и програмите на нÑ?кои универÑ?итети и нуждите на пазара на труда, което отразÑ?ва Ñ?лабото Ñ?ъответÑ?твие на знаниÑ?та и умениÑ?та, Ñ? които Ñ?тудентите напуÑ?кат универÑ?итетите. 1.8.2. Варианти за реформи: â—? ПромÑ?на на модела на публично управление на ВУЗ чрез Ñ?ъздаване на Управителни Ñ?ъвети: Реформата в управлението Ñ‚Ñ€Ñ?бва да започне Ñ? преобразуването на Съветите на наÑ?тоÑ?телите в УправлÑ?ващи Ñ?ъвети в качеÑ?твото им на оÑ?новен орган за управление на държавните универÑ?итети. Две трети от членовете на управителниÑ? Ñ?ъвет може да бъдат назначавани от правителÑ?твото и/или президента, за да предÑ?тавлÑ?ват външните ключови заинтереÑ?увани Ñ?трани, включващи правителÑ?твото, работодателите, гражданÑ?кото общеÑ?тво и профеÑ?ионални и Ñ?ÑŠÑ?ловни организации. Избраните членове (една трета) биха могли да предÑ?тавлÑ?ват вътрешните ключови заинтереÑ?увани Ñ?трани на инÑ?титуциÑ?та: преподавателите, Ñ?тудентите, академични ръководители, перÑ?онал и завършили Ñ?туденти. ПредÑ?едателÑ?Ñ‚ на Ñ?ъвета може да бъде определÑ?н от правителÑ?твото или президента измежду назначените членове, или да бъде избиран незавиÑ?имо от членовете на Ñ?ъвета. Бордът Ñ‚Ñ€Ñ?бва да управлÑ?ва делата на универÑ?итета / виÑ?шето учебно заведение като: (а) разработи оÑ?новни админиÑ?тративни и управленÑ?ки политики за Ñ?ъответната инÑ?титуциÑ?; (б) оÑ?игури оÑ?новна наÑ?ока и координациÑ? за развитието на академичните програми, Ñ?вързани Ñ?ÑŠÑ? Ñ?тратегичеÑ?киÑ? план на ВУЗ; (в) одобрÑ?ва бюджета и Ñ?леди за ефикаÑ?ното управление на Ñ?редÑ?твата, Ñ?обÑ?твеноÑ?тта, материалната база и инвеÑ?тициите; (г) назначава ректор в качеÑ?твото му на изпълнителен директор на инÑ?титуциÑ?та. КонÑ?труирането на Ñ?илни управителни Ñ?ъвети Ñ?ледва да Ñ?е извърши по начин, който да не заÑ?егне мандата на академичниÑ? Ñ?ъвет, който Ñ‚Ñ€Ñ?бва да продължи да взема решениÑ?та, Ñ?вързани Ñ? академичните дела на виÑ?шето училище. â—? Разработване на Ñ?тратегиÑ? за Ñ?ектора на виÑ?шето образование. МОМÐ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да инициира и да учаÑ?тва в процеÑ? на Ñ?тратегичеÑ?ко планиране, заедно Ñ? вÑ?ички Ñ?ъответни заинтереÑ?увани Ñ?трани, Ñ?вързани Ñ? виÑ?шето образование, за да бъде разработена визиÑ? и Ñ?тратегиÑ? за бъдещето на виÑ?шето образование в БългариÑ?, както и оÑ?ъщеÑ?твима програма за нейното изпълнение. â—? ПоощрÑ?ване на Ñ?тратегичеÑ?кото планиране на инÑ?титуционално ниво. ПравителÑ?твото Ñ‚Ñ€Ñ?бва да оÑ?игури подходÑ?щи Ñ?тимули за Ñ?амоÑ?тоÑ?телното провеждане от Ñ?трана на ВУЗ на Ñ?обÑ?твено Ñ?тратегичеÑ?ко планиране и разработване на цÑ?лоÑ?тни Ñ?тратегии, обхващащи вÑ?ички въпроÑ?и, Ñ?вързани Ñ? ръководÑ?твото и управлението на инÑ?титуциÑ?та (напр. Ñ? въвеждане на проверена методологиÑ? като БаланÑ?ирана Ñ?иÑ?тема от показатели за ефективноÑ?Ñ‚ – БСПЕ) 1.9. ФинанÑ?иране на виÑ?шето образование 1.9.1. ПредизвикателÑ?тва: 5 â—? Ð?едоÑ?татъчно финанÑ?иране на виÑ?шето образование. БългариÑ? премина през деÑ?етилетие, през което Ñ?екторът на виÑ?шето образование Ñ?е разширÑ?ваше, но без да бъде доÑ?татъчно финанÑ?иран. Целите за подобрÑ?ване на качеÑ?твото и Ñ?тойноÑ?тта му, в допълнение към изпълнение на заложените в ЛиÑ?абонÑ?ката Ñ?тратегиÑ? и Ñ?тратегиÑ?та Европа 2020 изиÑ?кваниÑ? за доÑ?тъп и учаÑ?тие, изиÑ?ква мобилизациÑ?та на допълнителни реÑ?урÑ?и, както публични, така и чаÑ?тни, ако правителÑ?твото проÑ?ви необходимата решителноÑ?Ñ‚ да изпълни тези цели в рамките на предвиденото за Ñ‚Ñ?Ñ… време. â—? Ограничено значение на предÑ?тавÑ?нето на виÑ?шите училища при разпределението на Ñ?редÑ?тва. ФинанÑ?ирането на ВУЗ в БългариÑ? на база запиÑ?ани Ñ?туденти принципно благоприÑ?Ñ‚Ñ?тва конкуренциÑ? Ñ?ред инÑ?титуциите. Въпреки това, концептуалната Ñ?лабоÑ?Ñ‚ на този модел е, че финанÑ?ирането (въпреки наÑ?коро започналите инициативи за реформи) Ñ?е базира почти изключително върху броÑ? на запиÑ?аните Ñ?туденти, без адекватна връзка Ñ? поÑ?тавените цели за изпълнение или Ñ? образователните резултати (като например брой завършващи Ñ?туденти, поÑ?тигнали предварително определен Ñ?тандарт). Ð?аÑ?коро въведените във финанÑ?овата рамка показатели за предÑ?тавÑ?не на ВУЗ разпределÑ?Ñ‚ твърде малко Ñ?редÑ?тва, за да имат нÑ?какво Ñ?ъщеÑ?твено влиÑ?ние върху политиките на виÑ?шите училища. Потенциалът на тези показатели да Ñ?тимулират доброто предÑ?тавÑ?не на Ñ?иÑ?темно ниво ще оÑ?тане ограничен, ако Ñ?е запази Ñ?егашниÑ?Ñ‚ им ниÑ?ък дÑ?л във финанÑ?ирането. â—? ЛипÑ?а на Ñ?тратегичеÑ?ки фокуÑ? при финанÑ?ирането на ВУЗ. Публичните Ñ?редÑ?тва за ВУЗ не Ñ?е използват за поÑ?тигането на дългоÑ?рочни цели и провеждането на Ñ?тратегичеÑ?ки реформи. Планирането и разпределението на държавните Ñ?убÑ?идии към виÑ?шите училища вÑ?е още не е напълно обвързано Ñ? техните резултати и Ñ? изиÑ?кваниÑ?та на пазара на труда, въпреки наÑ?коро въведената иновациÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?ъздаването на РСВУ и Ñ?Ñ?ните данни за предÑ?тавÑ?не и връзка Ñ? пазара на труда, Ñ?ъдържащи Ñ?е в неÑ?. â—? Ð?е-гъвкав механизъм за определÑ?не на учебните такÑ?и. Обвързването на учебните такÑ?и Ñ?ÑŠÑ? Ñ?тандарта за издръжка на Ñ?тудент в поÑ?тоÑ?нното законодателÑ?тво Ñ?е оказа не-гъвкав подход, който налага чеÑ?ти промени на оÑ?новниÑ? закон, вмеÑ?то да бъде дадена по-голÑ?ма Ñ?вобода на ВУЗ да определÑ?Ñ‚ Ñ?ами такÑ?ите и да Ñ?е приÑ?поÑ?обÑ?ват към намалÑ?ващата държавна подкрепа в периоди на бюджетни ограничениÑ?. â—? Ð?еоползотворен потенциал на Ñ?хемата за Ñ?тудентÑ?ко кредитиране. Ð?иÑ?ките такÑ?и за Ñ?пециалноÑ?тите, в които Ñ?е запиÑ?ват повечето Ñ?туденти в БългариÑ? и Ñ?трогите критерии на допуÑ?тимоÑ?Ñ‚ за заемите за издръжка, подкопават популÑ?рноÑ?тта на Ñ?тудентÑ?ките кредити. Така Ñ?е ограничава потенциалът за мобилизиране на допълнителни чаÑ?тни реÑ?урÑ?и в Ñ?ектора на виÑ?шето образование (в обем, който държавниÑ?Ñ‚ бюджет не може да Ñ?и позволи). 1.9.2. Варианти за реформи: â—? Увеличаване на бюджетното финанÑ?иране за виÑ?шето образование до 1% от БВП в Ñ?редноÑ?рочен план. Подобно увеличаване на публичните реÑ?урÑ?и за Ñ?ектора Ñ?ледва да Ñ?е оÑ?ъщеÑ?тви Ñ? договорен таван на публичното учаÑ?тие до 60- 65% от общите Ñ?редÑ?тва за Ñ?ектора, в рамките на по-широк пакет от финанÑ?ови реформи, включващи и вариантите, изброени по-долу. â—? Разглеждане на възможноÑ?тта за промÑ?на на оÑ?новното финанÑ?иране – от финанÑ?иране на запиÑ?алите Ñ?е Ñ?туденти към финанÑ?иране на завършилите ВУЗ. Като първа Ñ?тъпка, правителÑ?твото може да разгледа възможноÑ?тта да базира оÑ?новната формула за финанÑ?иране върху броÑ? на завършилите Ñ?туденти, 6 отговарÑ?щи на предварително зададени критерии (както в ХоландиÑ?), вмеÑ?то върху броÑ? на запиÑ?ваниÑ?та. Ð’ този процеÑ? Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде обърнато Ñ?пециално внимание върху разработването на буфери Ñ?рещу възможни нежелани поÑ?ледици (напр. намалÑ?ване на взиÑ?кателноÑ?тта при оценÑ?ването на Ñ?туденти, за да Ñ?е улеÑ?ни Ñ‚Ñ?хното завършване). â—? Увеличаване на дела на компонента, Ñ?вързан Ñ? предÑ?тавÑ?нето, в оÑ?новното финанÑ?иране на ВУЗ. Ð?еобходимо е правителÑ?твото да преразгледа показателите, използвани понаÑ?тоÑ?щем за възнаграждаване на предÑ?тавÑ?нето и да провери Ñ‚Ñ?хната валидноÑ?Ñ‚. Като Ñ?ледваща Ñ?тъпка, делът на компонента, базиран върху предÑ?тавÑ?нето в оÑ?новното финанÑ?иране на виÑ?шите учебни заведениÑ? може да бъде увеличен до 10% и до 20-30% в рамките на петгодишен период. â—? Въвеждане на договори за добро предÑ?тавÑ?не/поÑ?тижениÑ? Ñ? ВУЗ. Ð’ допълнение към оÑ?новното финанÑ?иране, правителÑ?твото може да наÑ?ърчи дългоÑ?рочните реформи в политиките или доÑ?тигането на Ñ?тратегичеÑ?ки цели чрез Ñ?ключване на договори за добро предÑ?тавÑ?не/поÑ?тижениÑ? Ñ? ВУЗ. Такива договори, обхващащи 3- 4 годишен период, Ñ?ледва да Ñ?ъчетават подход отгоре-надолу и отдолу-нагоре в определÑ?не на целите за изпълнение, оÑ?новаващи Ñ?е върху приоритетите на държавата и реакциÑ?та на виÑ?шите училища към Ñ‚Ñ?Ñ… в процеÑ?а на целеполагане на инÑ?титуционално ниво. â—? Разглеждане на възможноÑ?тта за въвеждане на допълващи целеви Ñ?редÑ?тва. ПравителÑ?твото може да оÑ?игури допълващи Ñ?редÑ?тва, за да наÑ?ърчи уÑ?илиÑ?та на ВУЗ при набирането на Ñ?редÑ?тва от индуÑ?триÑ?та и дарители. â—? Увеличаване на учебните такÑ?и и подобрÑ?ване гъвкавоÑ?тта на механизмите за определÑ?нето им. Ð’ Ñ?ъответÑ?твие Ñ? предложеното увеличение на публичните Ñ?редÑ?тва за виÑ?шето образование, Ñ‚Ñ€Ñ?бва да нараÑ?тват и Ñ?обÑ?твените приходи на ВУЗ, за да бъде запазен техниÑ?Ñ‚ дÑ?л от 35-40%. Това предполага, но не непременно, бъдещи увеличениÑ? на учебните такÑ?и. Механизмът за определÑ?не на такÑ?ите би могъл да Ñ?тане по-гъвкав чрез (i) въвеждане на диапазон, напр. от 30 до 80% от разходната норма за един Ñ?тудент, или (ii) премахване на обвързаноÑ?тта на такÑ?ите Ñ? разходната норма и изготвÑ?не на диференцирани минимални и макÑ?имални нива, или (iii) цÑ?лоÑ?тна дерегулациÑ? на механизмите за определÑ?не на такÑ?и, като Ñ?е оÑ?игури публичноÑ?Ñ‚ на информациÑ?та за учебните такÑ?и във вÑ?ички универÑ?итети (държавни и чаÑ?тни). â—? ТранÑ?формиране на Ñ?хемата за Ñ?тудентÑ?ко кредитиране в по-привлекателна за потребителите. Първата Ñ?тъпка в тази поÑ?ока е да Ñ?е даде пълен доÑ?тъп до кредитите за издръжка на вÑ?ички редовни Ñ?туденти. За да Ñ?е направÑ?Ñ‚ уÑ?ловиÑ?та за изплащане на кредитите по-привлекателни, Ñ?хемата за кредитиране Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъде преуÑ?троена чрез включване на данъчната админиÑ?трациÑ?/Ñ?иÑ?темата за Ñ?оциално оÑ?игурÑ?ване, коÑ?то да проÑ?ледÑ?ва и управлÑ?ва изплащането им от завършилите Ñ?туденти; това е предпоÑ?тавка за преработване на Ñ?хемата в кредитна Ñ?хема, завиÑ?еща от дохода на завършилите ВУЗ, в коÑ?то изплащането на заема е фикÑ?ирано като процент от бъдещиÑ? доход на завършилиÑ? Ñ?тудент и Ñ?ъбирано като чаÑ?Ñ‚ от данъците на доходите на физичеÑ?ки лица. â—? ПромÑ?на на концепциÑ?та за отпуÑ?кане на Ñ?типендии: Горните реформи могат да бъдат задейÑ?твани Ñ?ъвмеÑ?тно Ñ? преразглеждане на политиката по отпуÑ?кане на Ñ?типендии от държавниÑ? бюджет – те да бъдат наÑ?очени Ñ?амо към Ñ?туденти Ñ? отлични академични поÑ?тижениÑ? и Ñ? ниÑ?ък доход в подбрани приоритетни облаÑ?ти и програми. 1.10. ЕфективноÑ?Ñ‚ 7 1.10.1. ПредизвикателÑ?тво: â—? ГолÑ?м брой малки, Ñ?пециализирани държавни „универÑ?итетиâ€?. Пейзажът на виÑ?шето образование в БългариÑ? Ñ?е характеризира Ñ? големиÑ? брой малки, Ñ‚Ñ?Ñ?но Ñ?пециализирани държавни виÑ?ши училища. Това e проблематично от фиÑ?кална и управленÑ?ка гледна точка, както и по отношение на капацитета за изÑ?ледователÑ?ка и развойна дейноÑ?Ñ‚. Ð?иÑ?кото Ñ?ъотношение Ñ?туденти-преподаватели в тези малки държавни универÑ?итети поражда неефективноÑ?Ñ‚ на разходите в Ñ?ектора. ОÑ?вен това, малките универÑ?итети по-трудно биха Ñ?ъбрали критична маÑ?а от изÑ?ледователи, обикновено от различни диÑ?циплини, необходим за поÑ?тигането на обÑ?вената цел на правителÑ?твото да направи универÑ?итетите ключови играчи на изÑ?ледователÑ?ката и иновационната Ñ?цена. 1.10.2. ВъзможноÑ?ти за реформи: КонÑ?олидиране на универÑ?итетите и държавните виÑ?ши училища: ПравителÑ?твото би могло да разгледа възможноÑ?тта за Ñ?ливане на нÑ?кои виÑ?ши училища в по-големи инÑ?титуции, или да Ñ?ъздаде по-малък брой многопрофилни универÑ?итети Ñ? по-голÑ?м Ñ?реден брой запиÑ?али Ñ?е Ñ?туденти, отколкото понаÑ?тоÑ?щем. Пример за подобен вид конÑ?олидациÑ? би било Ñ?ъздаването на конÑ?олидиран многопрофилен техничеÑ?ки универÑ?итет в СофиÑ?, обединÑ?ващ ТехничеÑ?киÑ? универÑ?итет в СофиÑ? Ñ?ÑŠÑ? Ñ?пециализираните по-малките виÑ?ши училища по химичеÑ?ки технологии и металургиÑ?; горÑ?ко Ñ?топанÑ?тво и минно дело и геологиÑ?. Затруднението, което Ñ?е очаква при разглеждане на подобна конÑ?олидациÑ? или Ñ?ливане на универÑ?итети е клаÑ?ичеÑ?ки пример за управление на промените, което ще Ñ?е отрази отрицателно върху Ñ?илни интереÑ?и на Ñ?вързани Ñ?трани и лица. Следователно, за тази цел е необходимо полагането на Ñ?Ñ?но дефинирани оÑ?нови на политиките и Ñ?поÑ?обни мениджъри за управление на промÑ?ната, които да използват Ñ?праведливи и прозрачни критерии. Ползите от подобна конÑ?олидациÑ? или Ñ?ливане на универÑ?итети Ñ‚Ñ€Ñ?бва да бъдат Ñ?Ñ?но предÑ?тавени пред вÑ?ички заинтереÑ?увани Ñ?трани, оÑ?обено пред заÑ?егнатите преподаватели и ректори. Ð’ Китай и УнгариÑ? има Ñ?рки примери за уÑ?пешни Ñ?ливаниÑ? на такива инÑ?титуции, чрез решителни правителÑ?твени дейÑ?твиÑ?, въпреки Ñ?илната Ñ?ъпротива от Ñ?трана на универÑ?итетите. УнгарÑ?ките реформи, започнали през 1996, уÑ?пÑ?ха до 2007 да конÑ?олидират около 100 Ñ?пециализирани виÑ?ши училища в 30 големи многопрофилни универÑ?итета. 8