                                                                                                    70280

Укрепване на ви�?шето образование в Българи�?1

Резюме

Преглед на �?ъще�?твените развити�? във ви�?шето образование в Българи�?

1.1.   През 2007 г., Българи�? �?е при�?ъедини към Европей�?ки�? �?ъюз (ЕС). В този
контек�?т, целта на правител�?твото да за�?или �?оциалното и икономиче�?кото
�?ближаване �? нормите на ЕС изи�?ква повишена продуктивно�?т на труда и трудова
�?ила, ко�?то притежава ви�?окото ниво на умени�?, необходими в у�?лови�?та на бързо
развиваща �?е икономика, о�?нована на познанието. Тази трудова �?ила �?е очаква да има
ви�?ше образование. Съще�?твуват множе�?тво доказател�?тва, че инве�?тици�?та в ефективно
ви�?ше образование повишава �?по�?обно�?тта на държавата да �?ъздава водещи иновации.
Ви�?ококвалифицираните хора �?ъщо така по-ле�?но �?е адаптират към променливите нужди
на пазара на труда. О�?вен това, ви�?шето образование и из�?ледовател�?ката дейно�?т �?а �?ред
ключовите о�?нови на европей�?ката интеграци�? – чрез о�?игур�?ване на умени�? и познани�?,
които доприна�?�?т за мобилно�?тта на работната ръка и чрез уча�?тие в Болон�?ки�?т проце�? и
в Европей�?кото из�?ледовател�?ко про�?тран�?тво.

1.2.   От 1989 г. на�?ам, ви�?шето образование в Българи�? претърп�? значителна
тран�?формаци�? чрез бързо преминаване от �?връх-регулиране към академична и
ин�?титуционална автономно�?т на ви�?шите учебни заведени�? (ВУЗ) (1990 и 1995 г.),
преу�?трой�?тво на моделите на управление на ВУЗ (1999 г.) и въвеждане на
финан�?иране, обвързано �? бро�? запи�?аните �?туденти (1999 г.). Уча�?тието на Българи�? в
Болон�?ки�? проце�? �?лед 1999 г. доведе до въвеждането на три-�?тепенна �?труктура на
ви�?шите образователни �?тепени (бакалавър, маги�?тър и доктор), до ин�?титуционална
реорганизаци�? и укрепване на �?ационалната агенци�? за оцен�?ване и акредитаци�? (�?�?О�?),
и в�?тъпването й в член�?тво в Европей�?ката а�?оциаци�? за о�?игур�?ване на каче�?тво във
ви�?шето образование (ENQA) и в Европей�?ки�? реги�?тър по о�?игур�?ване на каче�?тво във
ви�?шето образование (EQAR).

1.3.    Бързото разпро�?транение на ча�?тните ВУЗ, паралелно �? покачващата �?е
тенденци�? за запи�?ване в държавните универ�?итети, промени обема и �?труктурата на
�?ектора и за�?или конкуренци�?та �?ред до�?тавчиците на обучение. Бро�?т на �?тудентите
�?е увеличи �? 16% през по�?ледните де�?ет години, докато бро�?т на завършващите
гимназиално обучение ученици �?падна �? 13% за �?ъщи�? период. �?етни�?т процент на
запи�?алите ви�?ше образование до�?тигна 41% от на�?елението на възра�?т от 19 до 23 години
(2010 г.). Разширени�?т обхват на ви�?шето образование доведе до три о�?новни по�?лед�?тви�?:
увеличаване на �?ъотношението �?тудент-преподавател, намал�?ване на разходите за ви�?ше
образование на един �?тудент и по-гол�?ма разнородно�?т на �?тудентите по отношение на
техните умени�? и �?по�?обно�?т за учене.

1
  �?еофициален превод на българ�?ки език на проект на резюме за об�?ъждане, изготвен от екип на Световна
банка в �?ъ�?тав: Пламен Данчев – �?пециали�?т в �?ферата на образованието и Роберта Малии Ба�?ет – �?тарши
�?пециали�?т в �?ферата на образованието, �?ъ�? �?ътрудниче�?твото на Сами Михаил и Лора Ръмбли – кон�?ултанти и
�?ъ�? �?пециална благодарно�?т за уча�?тието на Джамил Салми – глобален ек�?перт в �?ферата на ви�?шето
образование.
                                                   1
1.4.    Държавното финан�?иране е о�?новен приходоизточник за държавните ВУЗ
(65% д�?л от общото финан�?иране), нара�?тващ �?табилно в номинална �?тойно�?т до
2010 г., но намал�?ващ като д�?л от общото финан�?иране, в резултат на по-големите
приходи на ВУЗ от учебни так�?и, из�?ледовател�?ки проекти и други източници. От
2000 г. на�?ам �?а налице учебни так�?и за в�?ички �?туденти, като размерът им �?ледва
тенденци�? на покачване, без това да �?е отраз�?ва на до�?тъпно�?тта им за най-попул�?рните
универ�?итет�?ки програми. Учебните так�?и за �?тудентите държавна поръчка �?а определени
като процент от разходните норми за един �?тудент, формиращи държавните �?уб�?идии за
ВУЗ (първоначално на 30%, впо�?лед�?твие повишени до 50% и до две трети пона�?то�?щем).
До�?коро ограничен брой запи�?вани�? в маги�?тър�?ки програми б�?ха допу�?кани извън
държавната поръчка �? учебни так�?и, определени на база пълно въз�?танов�?ване на
разходите. Строгите мерки, предприети от Правител�?твото в резултат на глобалната
финан�?ова и икономиче�?ка криза, ограничиха държавното финан�?иране за универ�?итетите,
а през 2010 г. беше променен Законът за ви�?шето образование, за да �?е позволи на
финан�?ираните от държавата универ�?итети да запи�?ват �?туденти за в�?ички образователни
�?тепени (от бакалавър до доктор), �?рещу так�?а на база пълно въз�?танов�?ване на разходите,
при въведено ограничение в бро�? на �?тудентите, запи�?ани на този принцип, не по-гол�?м от
10% от капацитета на �?ъответната ин�?титуци�?.

1.5.   За да �?е о�?игури равен до�?тъп до обучение на фона на покачващите �?е учебни
так�?и, о�?вен чрез �?типендиант�?ката програма за добър у�?пех, базирана върху
имуще�?твен ценз, правител�?твото �?тартира и �?хема за �?тудент�?ко кредитиране, ко�?то
покрива разходите за обучение на �?туденти, редовна форма на обучение, както и
�?хема за кредитиране на разходите за живот на млади родители, които учат редовно
във ви�?шите учебни заведени�?. През 2011 г., около 1,7 % (4 800 души) от �?тудентите,
запи�?ани в българ�?ки универ�?итети изтеглиха �?тудент�?ки заеми, а приблизително 6%
(16 000 души) �?а получили държавни �?типендии. От 2009 г. на�?ам, като ча�?т от четири-
годишни�? проект на МОМ�?, финан�?иран от ЕС, правител�?твото предо�?тави допълнителни
�?ред�?тва за �?типендии, чрез които около 5% от �?тудентите (15 000) получават ме�?ечни
�?типендии, а около 4% – парични награди.

1.6.   Въпреки количе�?твените по�?тижени�? през по�?ледните две де�?етилети�?,
ви�?шето образование в Българи�? продължава да �?е �?блъ�?ква �? предизвикател�?тва, по
отношение на каче�?твото, ефективно�?тта, както и на до�?товерно�?тта на резултатите.
�?еотдавна започнаха н�?колко инициативи за реформи, на�?очени към н�?кои от �?лабите
ме�?та. Финан�?ирането на ВУЗ през 2011 г. беше допълнено от неголеми възнаграждени�? за
добро пред�?тав�?не. Тези �?тимули по�?ледваха гол�?мото начинание за �?ъбиране на
информаци�? отно�?но образователните резултати и реализаци�?та на пазара на труда на
завършилите �?туденти, извършено през 2010 и 2011 г., като ча�?т от инициативата по
изграждане на Рейтингова �?и�?тема на ви�?шите училища (РСВУ) в Българи�?. През втората
половина на 2011 законодател�?т по�?тави о�?новите за конкурентна �?реда на пазара на
оцен�?ването и о�?игур�?ването на каче�?тво на ВУЗ, като предо�?тави възможно�?тта агенции
членуващи в ENQA и EQAR да извършват програмно оцен�?ване в Българи�?. Променена
беше и �?калата за акредитационни оценки, подобр�?ваща възможно�?тта за по-�?�?но
диференциране на резултатите на ви�?шите училища. �?�?О�? актуализира критериалната
�?и�?тема за ин�?титуционална и програмна акредитаци�? �? оглед бъдещо обедин�?ване на
програмното оцен�?ване в единна процедура обхващаща в�?ички образователно
квалификационни �?тепени. Българи�? би тр�?бвало да продължи �? тези реформи и да
предприеме ц�?ло�?тни мерки за повишаване на каче�?твото и ефективно�?тта на
                                           2
универ�?итет�?кото образование като преразгледа моделите на управление, о�?игур�?ването на
каче�?твото и финан�?иране на ви�?шето �?и образование. �?а тези елементи тр�?бва да бъде
обърнато внимание при изготв�?нето на дълго�?рочна �?тратеги�? за ви�?шето образование,
каквато в момента Българи�? в�?е още н�?ма.

Предизвикател�?тва пред ви�?шето образование и варианти за реформи

1.7.     �?кредитаци�? и о�?игур�?ване на каче�?тво

1.7.1. Предизвикател�?тва:
Въпреки наличието на оценителна и акредитационна рамка, ко�?то напълно отговар�? на
Европей�?ките �?тандарти и на�?оки за вътрешно и външно о�?игур�?ване на каче�?твото на
ви�?шето образование (ESG/ЕС�?), изработващите политиките на централно ниво и
външните заинтере�?увани �?трани н�?мат аекватни ин�?трументи за измерване и вли�?ние
върху каче�?твото на учене в автономните ви�?ши училища (както държавни, така и ча�?тни).
    �? Слаби критерии за оцен�?ване и акредитаци�?. Както много други държави-
       членки на ЕС, акредитационната рамка на �?�?О�? оцен�?ва набор от общи
       изи�?квани�? за о�?игур�?ване на каче�?тво, въпреки че в Българи�? �?е обръща по-гол�?мо
       внимание на вход�?щите ре�?ур�?и и предпо�?тавките, отколкото на резултатите. �?
       там, където �?е измерват резултатите, �?е обръща по-гол�?мо внимание на
       количе�?твото, отколкото на каче�?твото. Тези недо�?татъци �?е прехвърл�?т върху
       �?и�?темите за �?амооценка на ВУЗ и при �?ледакредитационното наблюдение и
       контрол (С�?�?К). Рол�?та на �?амооценката за подобр�?ването на каче�?твото на
       ин�?титуционално ниво �?е е доказало като ефективен подход в контек�?та на други
       държави (в С�?Щ и Канада, например), но практиката за о�?игур�?ване на каче�?твото
       в Българи�? че�?то �?е възпреп�?т�?тва от �?лабите критерии, използвани от �?�?О�? в
       проце�?а по оцен�?ване и акредитаци�?, като така �?е �?ъздават �?тимули за
       извършването на проформа �?амооцен�?ване.
    �? Тромави процедури по оцен�?ване и акредитаци�?. Законовите изи�?квани�? за
       акредитиране и оцен�?ване на в�?�?ка профе�?ионална обла�?т и в�?�?ка �?пециално�?т от
       регулираните профе�?ии и доктор�?ки програми оказват значителен нати�?к върху: 1)
       човешките ре�?ур�?и на �?�?О�?; и 2) върху по-големите универ�?итети, предлагащи
       по-гол�?м набор от профе�?ионални обла�?ти, които преминават през привидно
       непрекъ�?нат цикъл от акредитации.
    �? �?едо�?татъчно уча�?тие на външни заинтере�?увани �?трани и чужде�?транни
       ек�?перти. Проце�?ът по оцен�?ване и акредитаци�? в�?е още не е до�?татъчно отворен,
       за да допу�?не уча�?тие на изтъкнати чужди ек�?перти, на бизне�? общно�?тта или на
       други заинтере�?увани �?трани, �?вързани �?ъ�? �?ъответната профе�?ионална обла�?т.
       Резултатите от оцен�?ването не �?е публикуват в �?во�?та ц�?ло�?т, а в разкритата
       информаци�? лип�?ва обо�?новка за дадената оценка.
    �? Прите�?нени�? отно�?но автономно�?тта на �?�?О�?. По закон, �?�?О�? е �?ъздадена
       като незави�?има агенци�? към Мини�?тер�?ки �?ъвет, за да �?е намали вли�?нието, както
       от �?трана на изработващите политиките на централно ниво (Мини�?тер�?твото на
       образованието, младежта и науката, МОМ�?), така и от �?трана на ви�?шите училища,
       обект на оцен�?ване. �?а практика, обаче, �?�?О�? е второ�?тепенен разпоредител �?
       бюджетни �?ред�?тва към МОМ�?, а незави�?имо�?тта й от н�?кои ВУЗ може да
       изглежда �?ъмнителна, като �?е има предвид �?ъ�?тава на оценителните коми�?ии,
       натоварени �?ъ�? задачата да извършват процедурите по акредитаци�?.

1.7.2.   Варианти за реформи:
                                          3
       �?   По-гол�?мо внимание върху каче�?твените измерени�? на оценъчните критерии
           и опро�?т�?ване на оценителните процедури: �?�?О�? би могла да �?е разгледа
           възможно�?тта за �?ливане на дейно�?тите по ин�?титуционална и програмна
           акредитаци�?, �?ъщевременно фоку�?ирайки �?е върху оценъчните критерии, като �?е
           обърне по-гол�?мо внимание на измерителите на каче�?твото в оцен�?ваните
           ин�?титуции и програми.
       �?   Подобр�?ване до�?товерно�?тта и взи�?кателно�?тта на оцен�?ването, извършвано
           от �?�?О�? чрез за�?илено уча�?тие на работодатели и изтъкнати международни
           ек�?перти. Програмното оцен�?ване би �?е облагодетел�?твало от по-активното
           уча�?тие на признати международни ек�?перти и пред�?тавители на профе�?ионални
           организации, които могат да добав�?т �?тойно�?т при оцен�?ването на �?равнителното
           каче�?тво на програмите, както и от о�?игур�?ването на по-гол�?мо пред�?тавител�?тво
           от �?трана на работодатели или работодател�?ки организации в проце�?а на
           оцен�?ване. Едно оцен�?ване от �?трана на външни за �?и�?темата и �?траната лица
           допълнително ще удо�?товери, че програмната акредитаци�? е взи�?кателна и без
           конфликт на интере�?и.
       �?   Ин�?титуционализиране на �?ъбирането и употребата на данни, �?вързани �?
           каче�?твото и пред�?тав�?нето в Рейтинговата �?и�?тема на ви�?шите училища в
           Българи�? (РСВУ), като ча�?т от рамката за о�?игур�?ване на каче�?тво.
           Правител�?твото тр�?бва да о�?игури у�?тойчиво�?тта на РСВУ и да определи
           �?ъще�?твена рол�? на �?ъбираната за целите на РСВУ информаци�? в рамката за
           о�?игур�?ване на каче�?тво във ви�?шето образование. Препоръчително е да �?е
           разшири обхвата на �?ъбираните от РСВУ данни и те да бъдат допълнени от
           детайлно про�?лед�?ващо проучване на завършилите �?туденти и на работодателите,
           тъй като по този начин ще �?е получи по-в�?еобхватна картина за образователните
           резултати, �?по�?обно�?тите и позиционирането на пазара на труда на завършилите
           �?туденти.

1.8.       Управление

1.8.1.     Предизвикател�?тва:
       �?   Ограничен брой декларирани �?тратегиче�?ки приоритети в �?ферата на
           ви�?шето образование. Българи�? има приети �?тратегиче�?ки документи за в�?ички
           �?тепени на образование, о�?вен за ви�?шето образование. Множе�?тво ключови
           европей�?ки политики, �?вързани �? ви�?шето образование �?а отразени в различни
           правител�?твени решени�?, програми или други �?екторни �?тратегии (включително
           отделна �?тратеги�? за научните из�?ледвани�?), но лип�?ва разпи�?ана и �?�?но
           определена визи�? за бъдещето на ви�?шето образование в Българи�?.
       �?   Ви�?шите училища �?е управл�?ват в полза на академични�? �?ъ�?тав. Според
           �?ъще�?твуващите законови рамки, в�?ички �?тратегиче�?ки решени�? на ВУЗ, отна�?�?щи
           �?е до академични�? живот, управлението на ре�?ур�?ите, контролът и �?ъответ�?твието
           �?а в ръцете на академични�? им �?ъ�?тав, който е широко пред�?тавен във в�?ички
           управл�?ващи и контролни органи на тези ин�?титуции. Ректорът �?е избира,
           назначава от и �?е отчита пред Общото �?ъбрание, в което поне 70 процента от
           гла�?овете принадлежат на академични�? пер�?онал (най-малко 15% от �?туденти и
           админи�?тративен пер�?онал), към чиито редици ректорът най-веро�?тно ще �?е
           при�?ъедини �?лед като изтече негови�?т/нейни�?т мандат.
       �?   Слаба връзка �? външни заинтере�?увани �?трани. Връзката между ВУЗ и
           заинтере�?уваните �?трани в образованието, които �?а външни за ин�?титуци�?та е
           много �?лаба и �?ъздаването на Съвет на на�?то�?телите (2007 г.), който да
                                              4
           пред�?тавл�?ва широки�? обще�?твен интере�?, не повли�? върху пред�?тав�?нето на
           универ�?итетите, поради �?илно ограничената вла�?т, �? ко�?то разполагат тези �?ъвети.
            �?езадоволена необходимо�?т от профе�?ионално управление на ВУЗ.
           �?а�?то�?щи�?т модел на управление води до неефективно�?т в управлението на
           финан�?овите и човешките ре�?ур�?и на ви�?шите училища. О�?вен това, проучвани�?та
           и �?ъбраните нео�?порими данни отно�?но заето�?тта на завършилите �?туденти – ча�?т
           от Рейтинговата �?и�?тема на ви�?шите училища в Българи�? (РСВУ), пред�?тав�?т
           доказател�?тва за очевиден ди�?онан�? между политиките и програмите на н�?кои
           универ�?итети и нуждите на пазара на труда, което отраз�?ва �?лабото �?ъответ�?твие
           на знани�?та и умени�?та, �? които �?тудентите напу�?кат универ�?итетите.

1.8.2.     Варианти за реформи:
       �?   Пром�?на на модела на публично управление на ВУЗ чрез �?ъздаване на
           Управителни �?ъвети: Реформата в управлението тр�?бва да започне �?
           преобразуването на Съветите на на�?то�?телите в Управл�?ващи �?ъвети в каче�?твото
           им на о�?новен орган за управление на държавните универ�?итети. Две трети от
           членовете на управителни�? �?ъвет може да бъдат назначавани от правител�?твото
           и/или президента, за да пред�?тавл�?ват външните ключови заинтере�?увани �?трани,
           включващи правител�?твото, работодателите, граждан�?кото обще�?тво и
           профе�?ионални и �?ъ�?ловни организации. Избраните членове (една трета) биха
           могли да пред�?тавл�?ват вътрешните ключови заинтере�?увани �?трани на
           ин�?титуци�?та: преподавателите, �?тудентите, академични ръководители, пер�?онал и
           завършили �?туденти. Пред�?едател�?т на �?ъвета може да бъде определ�?н от
           правител�?твото или президента измежду назначените членове, или да бъде избиран
           незави�?имо от членовете на �?ъвета. Бордът тр�?бва да управл�?ва делата на
           универ�?итета / ви�?шето учебно заведение като: (а) разработи о�?новни
           админи�?тративни и управлен�?ки политики за �?ъответната ин�?титуци�?; (б) о�?игури
           о�?новна на�?ока и координаци�? за развитието на академичните програми, �?вързани
           �?ъ�? �?тратегиче�?ки�? план на ВУЗ; (в) одобр�?ва бюджета и �?леди за ефика�?ното
           управление на �?ред�?твата, �?об�?твено�?тта, материалната база и инве�?тициите; (г)
           назначава ректор в каче�?твото му на изпълнителен директор на ин�?титуци�?та.
           Кон�?труирането на �?илни управителни �?ъвети �?ледва да �?е извърши по начин,
           който да не за�?егне мандата на академични�? �?ъвет, който тр�?бва да продължи да
           взема решени�?та, �?вързани �? академичните дела на ви�?шето училище.
       �?   Разработване на �?тратеги�? за �?ектора на ви�?шето образование. МОМ�? тр�?бва
           да инициира и да уча�?тва в проце�? на �?тратегиче�?ко планиране, заедно �? в�?ички
           �?ъответни заинтере�?увани �?трани, �?вързани �? ви�?шето образование, за да бъде
           разработена визи�? и �?тратеги�? за бъдещето на ви�?шето образование в Българи�?,
           както и о�?ъще�?твима програма за нейното изпълнение.
       �?   Поощр�?ване на �?тратегиче�?кото планиране на ин�?титуционално ниво.
           Правител�?твото тр�?бва да о�?игури подход�?щи �?тимули за �?амо�?то�?телното
           провеждане от �?трана на ВУЗ на �?об�?твено �?тратегиче�?ко планиране и
           разработване на ц�?ло�?тни �?тратегии, обхващащи в�?ички въпро�?и, �?вързани �?
           ръковод�?твото и управлението на ин�?титуци�?та (напр. �? въвеждане на проверена
           методологи�? като Балан�?ирана �?и�?тема от показатели за ефективно�?т – БСПЕ)

1.9.       Финан�?иране на ви�?шето образование

1.9.1.     Предизвикател�?тва:

                                              5
    �?    �?едо�?татъчно финан�?иране на ви�?шето образование. Българи�? премина през
         де�?етилетие, през което �?екторът на ви�?шето образование �?е разшир�?ваше, но без
         да бъде до�?татъчно финан�?иран. Целите за подобр�?ване на каче�?твото и �?тойно�?тта
         му, в допълнение към изпълнение на заложените в Ли�?абон�?ката �?тратеги�? и
         �?тратеги�?та Европа 2020 изи�?квани�? за до�?тъп и уча�?тие, изи�?ква мобилизаци�?та
         на допълнителни ре�?ур�?и, както публични, така и ча�?тни, ако правител�?твото
         про�?ви необходимата решително�?т да изпълни тези цели в рамките на
         предвиденото за т�?х време.
    �?    Ограничено значение на пред�?тав�?нето на ви�?шите училища при
         разпределението на �?ред�?тва. Финан�?ирането на ВУЗ в Българи�? на база запи�?ани
         �?туденти принципно благопри�?т�?тва конкуренци�? �?ред ин�?титуциите. Въпреки
         това, концептуалната �?лабо�?т на този модел е, че финан�?ирането (въпреки на�?коро
         започналите инициативи за реформи) �?е базира почти изключително върху бро�? на
         запи�?аните �?туденти, без адекватна връзка �? по�?тавените цели за изпълнение или �?
         образователните резултати (като например брой завършващи �?туденти, по�?тигнали
         предварително определен �?тандарт). �?а�?коро въведените във финан�?овата рамка
         показатели за пред�?тав�?не на ВУЗ разпредел�?т твърде малко �?ред�?тва, за да имат
         н�?какво �?ъще�?твено вли�?ние върху политиките на ви�?шите училища. Потенциалът
         на тези показатели да �?тимулират доброто пред�?тав�?не на �?и�?темно ниво ще о�?тане
         ограничен, ако �?е запази �?егашни�?т им ни�?ък д�?л във финан�?ирането.
    �?    Лип�?а на �?тратегиче�?ки фоку�? при финан�?ирането на ВУЗ. Публичните
         �?ред�?тва за ВУЗ не �?е използват за по�?тигането на дълго�?рочни цели и
         провеждането на �?тратегиче�?ки реформи. Планирането и разпределението на
         държавните �?уб�?идии към ви�?шите училища в�?е още не е напълно обвързано �?
         техните резултати и �? изи�?квани�?та на пазара на труда, въпреки на�?коро въведената
         иноваци�? �?ъ�? �?ъздаването на РСВУ и �?�?ните данни за пред�?тав�?не и връзка �? пазара
         на труда, �?ъдържащи �?е в не�?.
    �?    �?е-гъвкав механизъм за определ�?не на учебните так�?и. Обвързването на
         учебните так�?и �?ъ�? �?тандарта за издръжка на �?тудент в по�?то�?нното
         законодател�?тво �?е оказа не-гъвкав подход, който налага че�?ти промени на
         о�?новни�? закон, вме�?то да бъде дадена по-гол�?ма �?вобода на ВУЗ да определ�?т
         �?ами так�?ите и да �?е при�?по�?об�?ват към намал�?ващата държавна подкрепа в
         периоди на бюджетни ограничени�?.
    �?    �?еоползотворен потенциал на �?хемата за �?тудент�?ко кредитиране. �?и�?ките
         так�?и за �?пециално�?тите, в които �?е запи�?ват повечето �?туденти в Българи�? и
         �?трогите критерии на допу�?тимо�?т за заемите за издръжка, подкопават
         попул�?рно�?тта на �?тудент�?ките кредити. Така �?е ограничава потенциалът за
         мобилизиране на допълнителни ча�?тни ре�?ур�?и в �?ектора на ви�?шето образование
         (в обем, който държавни�?т бюджет не може да �?и позволи).

1.9.2.   Варианти за реформи:
    �?    Увеличаване на бюджетното финан�?иране за ви�?шето образование до 1% от
         БВП в �?редно�?рочен план. Подобно увеличаване на публичните ре�?ур�?и за
         �?ектора �?ледва да �?е о�?ъще�?тви �? договорен таван на публичното уча�?тие до 60-
         65% от общите �?ред�?тва за �?ектора, в рамките на по-широк пакет от финан�?ови
         реформи, включващи и вариантите, изброени по-долу.
    �?    Разглеждане на възможно�?тта за пром�?на на о�?новното финан�?иране – от
         финан�?иране на запи�?алите �?е �?туденти към финан�?иране на завършилите
         ВУЗ. Като първа �?тъпка, правител�?твото може да разгледа възможно�?тта да базира
         о�?новната формула за финан�?иране върху бро�? на завършилите �?туденти,
                                            6
        отговар�?щи на предварително зададени критерии (както в Холанди�?), вме�?то върху
        бро�? на запи�?вани�?та. В този проце�? тр�?бва да бъде обърнато �?пециално внимание
        върху разработването на буфери �?рещу възможни нежелани по�?ледици (напр.
        намал�?ване на взи�?кателно�?тта при оцен�?ването на �?туденти, за да �?е уле�?ни
        т�?хното завършване).
    �?   Увеличаване на дела на компонента, �?вързан �? пред�?тав�?нето, в о�?новното
        финан�?иране на ВУЗ. �?еобходимо е правител�?твото да преразгледа показателите,
        използвани пона�?то�?щем за възнаграждаване на пред�?тав�?нето и да провери
        т�?хната валидно�?т. Като �?ледваща �?тъпка, делът на компонента, базиран върху
        пред�?тав�?нето в о�?новното финан�?иране на ви�?шите учебни заведени�? може да
        бъде увеличен до 10% и до 20-30% в рамките на петгодишен период.
    �?   Въвеждане на договори за добро пред�?тав�?не/по�?тижени�? �? ВУЗ. В допълнение
        към о�?новното финан�?иране, правител�?твото може да на�?ърчи дълго�?рочните
        реформи в политиките или до�?тигането на �?тратегиче�?ки цели чрез �?ключване на
        договори за добро пред�?тав�?не/по�?тижени�? �? ВУЗ. Такива договори, обхващащи 3-
        4 годишен период, �?ледва да �?ъчетават подход отгоре-надолу и отдолу-нагоре в
        определ�?не на целите за изпълнение, о�?новаващи �?е върху приоритетите на
        държавата и реакци�?та на ви�?шите училища към т�?х в проце�?а на целеполагане на
        ин�?титуционално ниво.
    �?   Разглеждане на възможно�?тта за въвеждане на допълващи целеви �?ред�?тва.
        Правител�?твото може да о�?игури допълващи �?ред�?тва, за да на�?ърчи у�?или�?та на
        ВУЗ при набирането на �?ред�?тва от инду�?три�?та и дарители.
    �?   Увеличаване на учебните так�?и и подобр�?ване гъвкаво�?тта на механизмите за
        определ�?нето им. В �?ъответ�?твие �? предложеното увеличение на публичните
        �?ред�?тва за ви�?шето образование, тр�?бва да нара�?тват и �?об�?твените приходи на
        ВУЗ, за да бъде запазен техни�?т д�?л от 35-40%. Това предполага, но не непременно,
        бъдещи увеличени�? на учебните так�?и. Механизмът за определ�?не на так�?ите би
        могъл да �?тане по-гъвкав чрез (i) въвеждане на диапазон, напр. от 30 до 80% от
        разходната норма за един �?тудент, или (ii) премахване на обвързано�?тта на так�?ите
        �? разходната норма и изготв�?не на диференцирани минимални и мак�?имални нива,
        или (iii) ц�?ло�?тна дерегулаци�? на механизмите за определ�?не на так�?и, като �?е
        о�?игури публично�?т на информаци�?та за учебните так�?и във в�?ички универ�?итети
        (държавни и ча�?тни).
    �?   Тран�?формиране на �?хемата за �?тудент�?ко кредитиране в по-привлекателна
        за потребителите. Първата �?тъпка в тази по�?ока е да �?е даде пълен до�?тъп до
        кредитите за издръжка на в�?ички редовни �?туденти. За да �?е направ�?т у�?лови�?та за
        изплащане на кредитите по-привлекателни, �?хемата за кредитиране тр�?бва да бъде
        преу�?троена чрез включване на данъчната админи�?траци�?/�?и�?темата за �?оциално
        о�?игур�?ване, ко�?то да про�?лед�?ва и управл�?ва изплащането им от завършилите
        �?туденти; това е предпо�?тавка за преработване на �?хемата в кредитна �?хема,
        зави�?еща от дохода на завършилите ВУЗ, в ко�?то изплащането на заема е
        фик�?ирано като процент от бъдещи�? доход на завършили�? �?тудент и �?ъбирано като
        ча�?т от данъците на доходите на физиче�?ки лица.
    �?   Пром�?на на концепци�?та за отпу�?кане на �?типендии: Горните реформи могат да
        бъдат задей�?твани �?ъвме�?тно �? преразглеждане на политиката по отпу�?кане на
        �?типендии от държавни�? бюджет – те да бъдат на�?очени �?амо към �?туденти �?
        отлични академични по�?тижени�? и �? ни�?ък доход в подбрани приоритетни обла�?ти
        и програми.

1.10.   Ефективно�?т
                                            7
1.10.1. Предизвикател�?тво:
    �? Гол�?м брой малки, �?пециализирани държавни „универ�?итети�?. Пейзажът на
        ви�?шето образование в Българи�? �?е характеризира �? големи�? брой малки, т�?�?но
        �?пециализирани държавни ви�?ши училища. Това e проблематично от фи�?кална и
        управлен�?ка гледна точка, както и по отношение на капацитета за из�?ледовател�?ка
        и развойна дейно�?т. �?и�?кото �?ъотношение �?туденти-преподаватели в тези малки
        държавни универ�?итети поражда неефективно�?т на разходите в �?ектора. О�?вен
        това, малките универ�?итети по-трудно биха �?ъбрали критична ма�?а от
        из�?ледователи, обикновено от различни ди�?циплини, необходим за по�?тигането на
        об�?вената цел на правител�?твото да направи универ�?итетите ключови играчи на
        из�?ледовател�?ката и иновационната �?цена.

1.10.2. Възможно�?ти за реформи:
        Кон�?олидиране на универ�?итетите и държавните ви�?ши училища:
        Правител�?твото би могло да разгледа възможно�?тта за �?ливане на н�?кои ви�?ши
        училища в по-големи ин�?титуции, или да �?ъздаде по-малък брой многопрофилни
        универ�?итети �? по-гол�?м �?реден брой запи�?али �?е �?туденти, отколкото
        пона�?то�?щем. Пример за подобен вид кон�?олидаци�? би било �?ъздаването на
        кон�?олидиран многопрофилен техниче�?ки универ�?итет в Софи�?, обедин�?ващ
        Техниче�?ки�? универ�?итет в Софи�? �?ъ�? �?пециализираните по-малките ви�?ши
        училища по химиче�?ки технологии и металурги�?; гор�?ко �?топан�?тво и минно дело
        и геологи�?. Затруднението, което �?е очаква при разглеждане на подобна
        кон�?олидаци�? или �?ливане на универ�?итети е кла�?иче�?ки пример за управление на
        промените, което ще �?е отрази отрицателно върху �?илни интере�?и на �?вързани
        �?трани и лица. Следователно, за тази цел е необходимо полагането на �?�?но
        дефинирани о�?нови на политиките и �?по�?обни мениджъри за управление на
        пром�?ната, които да използват �?праведливи и прозрачни критерии. Ползите от
        подобна кон�?олидаци�? или �?ливане на универ�?итети тр�?бва да бъдат �?�?но
        пред�?тавени пред в�?ички заинтере�?увани �?трани, о�?обено пред за�?егнатите
        преподаватели и ректори. В Китай и Унгари�? има �?рки примери за у�?пешни
        �?ливани�? на такива ин�?титуции, чрез решителни правител�?твени дей�?тви�?, въпреки
        �?илната �?ъпротива от �?трана на универ�?итетите. Унгар�?ките реформи, започнали
        през 1996, у�?п�?ха до 2007 да кон�?олидират около 100 �?пециализирани ви�?ши
        училища в 30 големи многопрофилни универ�?итета.




                                          8